Едва на 58 г. от този свят си тръгна Алек

Едва на 58 година от този свят си потегли Алек Попов – обичаният от народа публицист, журналист и сценарист, чието перо разсмиваше и разплакваше по едно и също време, и постоянно се целеше в злободневните проблеми на обществото ни. Попов пишеше и ирония, и есета, доста разкази, научна фантастика. Печелил е доста литературни награди – наши и в чужбина. Сред неизброимите литературни поприща беше и преводачеството, както и писането на сюжети и радиопиеси. Членуваше в българския ПЕН-клуб. 
Творчеството му е превеждано на маджарски, сръбски, чешки, полски, словенски, датски, британски, немски, френски, турски, албански езици. Романът му „ Мисия Лондон “ нашумя след едноименния филм. Негови са „ Черната кутия “ и трилогията за сестрите Палавееви. Нека изпратим огромния български създател Алек Попов като си напомним няколко негови непреходни мисли от изявленията, давани за уеб страниците „ Lira.bg “ и „ Дигитални истории “.  
Човек е потомък на първо място на самия себе си. Понякога споделям на смешка, че съм дирил " вътрешния си монгол " – безконечния бродяга, скитника, побрал в себе си необятната пустош на света, само че в същото време – и изложба от човешки облици и ориси. Не съществуват чисти раси, а нациите са по-скоро идеологически структури. Впрочем много устойчиви структури, които водят независима битка за живот, съвсем като живите организми.Абсурдът има свойството да не остарява. Една такава книга да е написал човек – стига

Възгледите на хората не еволюират за една нощ, нито с една книга. Но една книга може да отключи процеси на подозрение, които са зреели дълго преди този момент. Всяка добра книга на процедура подрива устоите на статуквото, оказва помощ на съзнанието ни да се еманципира от клишетата, стандартите и идеологиите. Връща ни към себе си.

Да градят легенди, след това да ги разграждат, е обичано занятие на хората от незапомнени времена. А да сведеш историята до сбирка от артефакти е типично за консуматорското общество. Вещите, достигащи до нас от предишното са просто движимости – парчета от потопен транспортен съд. Нужна е хигиена, както в потреблението, по този начин и във възпроизвеждането. За мен си остава мистерия за какво хората препостват толкоз безсмислена или подправена информация, толкоз тривиални обстоятелства и съждения с ентусиазма на първооткриватели.
Живеем в цивилизация, която предизвиква баналността във всичките й форми. Това е една характерна „ умствена леност “, която ни кара безрезервно да повтаряме някакви подготвени формули за триумф, за благополучие, за обич.

Да изглеждаш благополучен като че ли стана по-важно, в сравнение с да си благополучен.

Да си известен, различим, прочут – всичко това отминава като сън, нищо не остава, само че човек би трябвало самичък да доближи до тази концепция. Култът към така наречен “celebrities ” е едно от най-вредните феномени на нашето време. Завиждам на малцината, които не знаят, че Ким Кардашиян съществува.

Мирът и войната са положения на духа. Без вътрешен мир, няма и мир в света. Ако всички съблюдаваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига. Но за множеството хора това са просто думи. Войната е функционалност на несъвършената ни човешка природа. Атавизъм и наказване по едно и също време. Част от човешкото, уви.