Той олицетворява най-големите художествени успехи на Германия, но и най-обезпокоителните

Той въплъщава най-големите художествени триумфи на Германия, само че и най-обезпокоителните аспекти на немската еднаквост. Кой е бил Рихард Вагнер и за какво е толкоз авторитетен и до през днешния ден?

В днешното ни общество, което е готово бързо да отхвърли някого поради несъответствуващ коментар или деяние, устойчивата известност на немския композитор Рихард Вагнер резервира притегателната си мощ. Неговият антисемитизъм е легендарен - писанията му за евреите и неговата музика по-късно се подемат от Хитлер и нацистите.

" За положително или за зло Вагнер е ", написа Аксел Рос в книгата си " Вагнеризмът: изкуство и политика в сянката на музикат ". Книгата съставлява задълбочено проучване на многостранното културно завещание на немския композитор.

" Откривателят на мита за модерното "

Вагнер е авторитетен и приживе. На него му се отдава да овладее духа на времето, в което живее. Той е определян като " Откривател на така наречен мит на модерното ", споделя музиковедът Михаел Щайнбург, куратор на новооткритата галерия в Берлин, наречена " Рихард Вагнер и немското възприятие ".
Редакцията предлага
Щайнберг отбелязва, че названието на изложбата разрешава две тълкования. Първата е, че Вагнер е предиздвикал своите немски слушатели да " усещат " неговите музикални творби. Освен това им е посочил по какъв начин " да се усещат германци ", потвърждавайки, че " единствената същинска музика е немската ".

Щайнберг показва, че днешното отношение към Вагнер - без значение дали от музикална или от историческа позиция - разрешава да бъде приет геният на композитора, въпреки идеологията му да се оспорва и подлага на критика.

Отчуждението води до протест

Първото възприятие - отчуждението, е обвързвано с позицията, която младият композитор заема по време на тригодишния си престой в Париж от 1839-а до 1842-а. Там взема решение да отхвърли традициите на френската и на италианската опери и да се концентрира върху развиването на нови немски оперни обичаи. По същото това време европейското общество дава израз на своето неодобрение от господстващите властови структури. Времето е белязано от безредици и протести.

Макар сюжетите на Вагнеровите произведения да са сложени в едно митично и далечно минало, излобата показва, че написаните преди 1848 година опери могат да бъдат разбрани и като " израз на тогавашната революционна разгорещеност ". Сюжетите на оперите като " Летящият холандец " и " Лоенгрин " отразяват пулса на времето: и в двете става дума за блуждаещи новобранци, които се надяват да се изплъзнат от публичното тесногръдство.

Вагнер в компанията на другари и фенове.

Артисти също вземат участие интензивно в измененията тогава. За да избегне арест, Вагнер бяга в Швейцария, където написва няколко есета, с които дефинира своите художествени идеали. В същото това време той основава и доста музикални произведения, които ще утвърдят интернационалната му известност.

Принадлежността - или по какъв начин се дефинира немската еднаквост

Второто възприятие, върху което подчертава изложбата - принадлежността - е обвързвано с приноса на Вагнер за дефинирането на немската национална еднаквост. След обединителните войни през 60-те години на 19 век и основаването на Германската империя през 1871-а самочувствието на нацията се трансформира в централен въпрос в политиката, науката и културата.

Композиторът еднопосочно се вижда като въплъщение на душата на страната. В дневника си той написа следното: " Аз съм немец всъщност, аз съм немският дух ". Тетралогията " Пръстенът на нибелунга " дава израз на търсенето на корена на немските национални приказки и легенди, които да укрепят националната еднаквост.

Операта " Нюрнбергските майстори артисти " популяризира " Германското и същинското ". Вагнер в никакъв случай категорично не е определял някой от героите си като евреин, само че фигурата на Бекмесер в тази опера се възприема от специалисти като олицетворение на стереотипните и расистки възгледи на композитора.

Ерос - пристрастеността към лукса и скъпите облекла

В раздела " Ерос " изложбата търси отговора на въпроса до каква степен пристрастеността и притежанието са централни концепции както в персоналния живот на Вагнер, по този начин и в неговите творби. Композиторът е имал голям брой любовни връзки, бил е прочут като конте, което си пада по скъпите облекла и първокласните мебели. Макар постоянно да е затъвал в задължения, намирал спонсори, които да го поддържат.

Домашните пантофи на композитора.

Но композиторът не е единственият познавач на материалния комфорт - през 50-те и 60-те години на 19 век немското население издига на фундамент потребността от разкош, а олицетворението на този блян се открива от Лорелай в " Рейнско злато " до обречената обич в " Тристан и Изолда ".

" Добрият и неприятният Вагнер няма по какъв начин да бъдат разграничени "

Отвращението - четвъртото възприятие, на което се стопира изложбата, насочва към научните нововъведения от това време във връзка със знанията за човешкото тяло. С възходящото схващане за значимостта на хигиената и здравето през 19-и век терапиите, като да вземем за пример балнеолечението, стават все по-популярни в Германия. Вагнер постоянно върви на такива лечения, с цел да се оправи с многочислените си болести. Там намира и място за отдих.

Изображението на чистото тяло обаче се свързва с метафората за антисемитизма. Вагнер употребява въздействието си, с цел да популяризира ненавист против евреите. Неговото съчинение " Еврейството и музиката " е единствено едно от многото, в които той жигосва еврейското въздействие в обществото и в политиката.

" Добрият и неприятният Вагнер няма по какъв начин да бъдат разграничени ", споделя музиковедът Щайнберг. Композиторът въплъщава и отразява най-големите достижения на Германия, както и най-обезпокоителните аспекти на немската еднаквост. Поради това от него може да се научи още повече, в случай че се стигне до по-дълбоко вглеждане в спорната му персона - вместо просто да бъде отритнат.