Отец Иван от Шумен: С Бог и хип-хоп в сърцето
Той не пуши, не пие, в случай че не се брои чаша вино… Живее по този начин, не тъй като е духовник в расо, а тъй като по този начин е вярно. “Алкохолът трансформира настроението, тютюнът вреди на здравето, а аз съм спортна натура ”, обича да споделя за себе си отец Иван Павлов от Шумен. И на 39 година нищо не може да го раздели от обичаната му музика рап, хип хоп и брейк танците. Не е стъпвал от двайсетина години в дискотека, само че обича да слуша и гледа ритмичните осъществявания, да вземем за пример на Министерски съвет Hammer. Нецензурни текстове заобикаля, само че изяснява, че и в рапа се приказва за природа, даже за Бог, въпреки и рядко. В музиката се потапя чак в края на деня, когато двете му дъщери на 4 и 8 година са към този момент по леглата, а със брачната половинка си са споделили всички преживелици от деня.
А неговото всекидневие, както на всеки духовник, е цялостно с човешки изповеди и истории. Но те са безспорна загадка за близките, безапелационен е свещеникът. Особено в този момент, в дните на светлия Рождественски пост, който стартира на 15 ноември, и свършва на Бъдни вечер, изповедите ще бъдат стотици. Хубаво е, че хората сами имат предпочитание да застанат пред иконата на Христос и пред духовник и да си кажат какво им тежи. Как се случва това?
Първо, би трябвало да си спазвал поста. А тъкмо този е доста специфичен, тъй като ни води до рождението на Христос, споделя отец Иван. Но прецизира, че не е нужно цели четири десетдневки да сме на трапезно, телесно и духовно самоограничение. Кой колкото му е допустимо, съгласно здравословното положение и работата. Всеки може да се посъветва с свещеник.
Шуменският отец е втори енорийски духовник в храма “Свети Три Светители ” в Шумен, обгрижва още пет църкви и един манастир в околията. От опит споделя, че от ден на ден хора търсят съвет, зачитат дните на поста, идват да се изповядат и причестят. Върволицата от хора към шуменския централен храм минути преди вечерната молитва в 17 ч, до момента в който беседваме в предверието, го удостоверява.
Тази седмица изповеди можеха да се вършат преди 30 ноември – деня на Св. деятел Андрей Първозвани, а по-късно преди 6 декември, когато почитаме Св. Николай Чудотворец. “Това е свещенодействие и всичко остава тук, пред иконата в църквата ”, споделя отец Иван. Ако човек се затрудни да каже своите грехове, свещеникът му задава въпроси по 10-те Божи заповеди.
Но отново припомня, че до момента в който се стигне до там, е нужно освен липса на месо и млечни артикули на масата, а и духовно самоограничение – да не се ядосваме, да извиним на близък, на приятелите, да опростим на комшията. Отец Иван се възмущава, че множеството съседи в блоковете са скарани, сякаш живеят под един покрив, а не се поглеждат, не се поздравяват… “Ако и при вас е по този начин, намерете сили в тези дни да кажете простено и елементарни, и да продължите напред ”, поучава той. И е безапелационен: “Ако се изповядаш и духовно, и телесно, като постиш, Господ дава доста. Само да поискаш. Искай и ще ти се даде ”.
Дава за образец положителната орис на 7 фамилии от Шумен, които дълго чакали своите чеда, само че към този момент ги е споходила насладата. Не става с въпроса – Аз за какво нямам дете? Случва се с опознаване на вярата. Тези двойки, като пристигнаха в църквата, не знаеха кой е техният близък, споделя отец Иван. “Те повярваха в Бога и той ги благослови с деца. Повечето аз към този момент съм ги кръстил, на някои им следва, други след седмица ще станат на 40 дни ”, радва се свещеникът.
Двете му дъщери са най-голямото негово благосъстояние. Голямата Екатерина е носил в мислите си още като студент по богословие в Шуменския университет “Еп. Константин Преславски ”. Петте години взел за три, дори му викали Момчето знамение. Не го скъсали на нито един изпит, тъй като крепко залягал над книгите и постоянно се молел на Света Екатерина. Тя е закрилница и на учащите. Зарекъл се, в случай че премине през комплицираната материя без нито една двойка, първото му дете да носи името на светицата и го извършил. Признава, че “изял ” предметите скоростно, не с цел да се хвали с разум – бил притиснат финансово. Работел и бил постоянно образование, без да изпуска лекции и извършения. Работодателят му в завод за медицински уреди все го укорявал, че имат работа, а той си губи времето в университета. Да, само че когато след 3 години приключих, неговата компания към този момент я нямаше, а аз имах образованието, разсъждава през днешния ден свещеникът. Пътят до расото и човешкото доверие не е бил елементарен. Работил даже в шивашка компания, а след това ориста го отвела в Атон. От 2004 до 2007 година е бил в Хилендарския манастир. Огромна чест! “По молитва на сръбския йеромонах Кирил, който още е там, си пристигнах. Той казаше: България има потребност от свещенство, би трябвало да се върнеш. Сторих го и не скърбя ”, споделя отец Иван. Щастлив е, че във всяко от поверените му села Царев брод, Велино, Дибич, Лозево, кв. Дивдядово, манастирът в Златар църквите са в положително положение. Имали са потребност от поправки и средства, само че “с труд, пости и молитва се реализира всичко ”. “Благодарен съм на хората в тези села, че са положителни, дружелюбни, оказват помощ. Казал съм им – от вас се желае единствено молтива, другото го оставете на свещеника. Техният труд е по-голям, молитвата е значима, тя е тясната връзка сред Бог и човек ”, изяснява отецът. Вече е издал три книги (две в съавторство б.а.), отдадени на историята на селата и храмовете в тях.
И несъмнено неслучайно няколко икони в шуменския храм “Св. Три Светители ” са почнали да пускат свещено миро. Случило се ден преди Голяма Богородица (15 август) с иконата на Божията майка “Всецарица ”. След това християните забелязали благословени капчици по още две икони – “Исус Христос в Гетсиманската градина ” и “Богородица – Достойно ест ”. По-късно почнала да мироточи и иконата на Св. Иван Рилски, а иконата на Благовещение от иконостаса се покривала с миро в продължение на седмица. Това е знак, че Господ желае да влезе в нашия живот, демонстрира ни, че би трябвало да бъдем твърди във вярата си. Хубаво е да съблюдаваме църковните обичаи, тъй като тогава ще бъдат благословени желанията и начинанията ни, споделя свещникът на прага на най-светлите празници.
А неговото всекидневие, както на всеки духовник, е цялостно с човешки изповеди и истории. Но те са безспорна загадка за близките, безапелационен е свещеникът. Особено в този момент, в дните на светлия Рождественски пост, който стартира на 15 ноември, и свършва на Бъдни вечер, изповедите ще бъдат стотици. Хубаво е, че хората сами имат предпочитание да застанат пред иконата на Христос и пред духовник и да си кажат какво им тежи. Как се случва това?
Първо, би трябвало да си спазвал поста. А тъкмо този е доста специфичен, тъй като ни води до рождението на Христос, споделя отец Иван. Но прецизира, че не е нужно цели четири десетдневки да сме на трапезно, телесно и духовно самоограничение. Кой колкото му е допустимо, съгласно здравословното положение и работата. Всеки може да се посъветва с свещеник.
Шуменският отец е втори енорийски духовник в храма “Свети Три Светители ” в Шумен, обгрижва още пет църкви и един манастир в околията. От опит споделя, че от ден на ден хора търсят съвет, зачитат дните на поста, идват да се изповядат и причестят. Върволицата от хора към шуменския централен храм минути преди вечерната молитва в 17 ч, до момента в който беседваме в предверието, го удостоверява.
Тази седмица изповеди можеха да се вършат преди 30 ноември – деня на Св. деятел Андрей Първозвани, а по-късно преди 6 декември, когато почитаме Св. Николай Чудотворец. “Това е свещенодействие и всичко остава тук, пред иконата в църквата ”, споделя отец Иван. Ако човек се затрудни да каже своите грехове, свещеникът му задава въпроси по 10-те Божи заповеди.
Но отново припомня, че до момента в който се стигне до там, е нужно освен липса на месо и млечни артикули на масата, а и духовно самоограничение – да не се ядосваме, да извиним на близък, на приятелите, да опростим на комшията. Отец Иван се възмущава, че множеството съседи в блоковете са скарани, сякаш живеят под един покрив, а не се поглеждат, не се поздравяват… “Ако и при вас е по този начин, намерете сили в тези дни да кажете простено и елементарни, и да продължите напред ”, поучава той. И е безапелационен: “Ако се изповядаш и духовно, и телесно, като постиш, Господ дава доста. Само да поискаш. Искай и ще ти се даде ”.
Дава за образец положителната орис на 7 фамилии от Шумен, които дълго чакали своите чеда, само че към този момент ги е споходила насладата. Не става с въпроса – Аз за какво нямам дете? Случва се с опознаване на вярата. Тези двойки, като пристигнаха в църквата, не знаеха кой е техният близък, споделя отец Иван. “Те повярваха в Бога и той ги благослови с деца. Повечето аз към този момент съм ги кръстил, на някои им следва, други след седмица ще станат на 40 дни ”, радва се свещеникът.
Двете му дъщери са най-голямото негово благосъстояние. Голямата Екатерина е носил в мислите си още като студент по богословие в Шуменския университет “Еп. Константин Преславски ”. Петте години взел за три, дори му викали Момчето знамение. Не го скъсали на нито един изпит, тъй като крепко залягал над книгите и постоянно се молел на Света Екатерина. Тя е закрилница и на учащите. Зарекъл се, в случай че премине през комплицираната материя без нито една двойка, първото му дете да носи името на светицата и го извършил. Признава, че “изял ” предметите скоростно, не с цел да се хвали с разум – бил притиснат финансово. Работел и бил постоянно образование, без да изпуска лекции и извършения. Работодателят му в завод за медицински уреди все го укорявал, че имат работа, а той си губи времето в университета. Да, само че когато след 3 години приключих, неговата компания към този момент я нямаше, а аз имах образованието, разсъждава през днешния ден свещеникът. Пътят до расото и човешкото доверие не е бил елементарен. Работил даже в шивашка компания, а след това ориста го отвела в Атон. От 2004 до 2007 година е бил в Хилендарския манастир. Огромна чест! “По молитва на сръбския йеромонах Кирил, който още е там, си пристигнах. Той казаше: България има потребност от свещенство, би трябвало да се върнеш. Сторих го и не скърбя ”, споделя отец Иван. Щастлив е, че във всяко от поверените му села Царев брод, Велино, Дибич, Лозево, кв. Дивдядово, манастирът в Златар църквите са в положително положение. Имали са потребност от поправки и средства, само че “с труд, пости и молитва се реализира всичко ”. “Благодарен съм на хората в тези села, че са положителни, дружелюбни, оказват помощ. Казал съм им – от вас се желае единствено молтива, другото го оставете на свещеника. Техният труд е по-голям, молитвата е значима, тя е тясната връзка сред Бог и човек ”, изяснява отецът. Вече е издал три книги (две в съавторство б.а.), отдадени на историята на селата и храмовете в тях.
И несъмнено неслучайно няколко икони в шуменския храм “Св. Три Светители ” са почнали да пускат свещено миро. Случило се ден преди Голяма Богородица (15 август) с иконата на Божията майка “Всецарица ”. След това християните забелязали благословени капчици по още две икони – “Исус Христос в Гетсиманската градина ” и “Богородица – Достойно ест ”. По-късно почнала да мироточи и иконата на Св. Иван Рилски, а иконата на Благовещение от иконостаса се покривала с миро в продължение на седмица. Това е знак, че Господ желае да влезе в нашия живот, демонстрира ни, че би трябвало да бъдем твърди във вярата си. Хубаво е да съблюдаваме църковните обичаи, тъй като тогава ще бъдат благословени желанията и начинанията ни, споделя свещникът на прага на най-светлите празници.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ