Той не обича да бъде наричан сериен предприемач“, но винаги

Калоян Георгиев: Целта ми винаги е била „да живеем щастливо и с удоволствие“

Той не обича да бъде именуван „ сериен бизнесмен “, само че постоянно търси положителната договорка. Сделката обаче не е в основата – в основата е животът в идеалната му форма.

БГНЕС беседва с българския предприемач Калоян Георгиев, който нашумя много по време нa COVID-19, тъй като точно тогава отвори сърф учебно заведение в Занзибар.

Калоян Георгиев за предприемачеството

Сериен бизнесмен аз не бих споделил че се схващам себе си за бизнесмен - звучи гръмко. За мен по-скоро това е по какъв начин да кажа положение на мозъка, което те кара да правиш неща, които да ти оказват помощ да се чувстваш по-добре и да реализираш фантазии. Така че това което върша и аз със свои другари, със фамилията си е да обикалям по целия свят. Имал съм шанса в тази ситуация да бъда в доста страни – имам към 140-150 страни посетени със фамилията си ми през последните към 20 години. Така че той в действителност ми оказа помощ да мога да намеря много забавни благоприятни условия и разнообразни места, разнообразни неща. Никога не съм търсил максимизиране на облаги или нещо такова. Целта ми постоянно е била „ да живеем щастливо и на драго сърце “, както споделя дребната ми дъщеричка!

Иначе по какъв начин стартира - беше от дълго време 90-те години, когато в живота България не беше елементарен, а аз бях към момента тинейджър, имах опцията да направя нещо като кафене, научих първи стъпки не знаех какво е фактура по това време и други неща. След това влязох в други бизнеси, най-вече интернет-базирани, хай-тек, IT истории, в смисъл неща от вида на интернет клубове до интернет снабдители и всякакви други неща съм правил най-различни във времето.

И такава „ леко-полеко “ стигнах телекома - телекома ми оказа помощ значително да стартира доста да пътувам, тъй като Телеком бизнеса ти разрешава … работата с телекомите ти разрешава да пътуваш, тъй като телекомите не са доста в една и съща страна, защото цяло са стеснен брой – един-два телекома имаш, когато работиш с телекоми. Това ми оказа помощ надлежно да се видя с доста оператори по целия свят и да пътувам на всички места.

Тогава си припомням забавна история - моите асистенти ме питаха: „ Добре, Кало, създали сме лист с топ 100 на най-големите оператори в целия свят - почваме от номер 1 до номер 100 да вървим по тях.

И аз споделих: „ Добре, добре! Момент! Организирайте ми среща с номер 25, 37 и 94! “

„ Защо тъкмо тези? Подредили сме ги по приоритет! “ И аз споделих: „ Ами това са местата, където ми се върви! “

Така че, виж логиката постоянно е била да се опитам да пребивавам живота си пълноценно и щастливо без да се пробвам надлежно да се отправям към наложително най-големите благоприятни условия. тъй че това е кое методът, по който аз схващам предприемачеството.

Какво е належащо с цел да станеш бизнесмен на интернационалната сцена

Какво належащо с цел да стане човек бизнесмен на интернационална сцена? Според мен с цел да станеш бизнесмен на каквато и да било сцена, едно от основните неща е да чуваш себе си, да знаеш какво искаш. Това значи да се обърнеш към себе си и да видиш какво е това което обичаш да правиш. Изключително мъчно е да реализираш неща, за които не се палиш. От друга страна би трябвало да си вярваш и това с вярването – и различен път са ме питали по какъв начин става това с вярването. Ако не си имам вяра, тъй като в действителност е елементарно да кажеш „ Вярвай си! “, единствено че до момента в който не си вярваш - триумф да си повярваш! Как става - аз създадох за себе си една формула, която за мен се работи във времето.

Преди години, когато бях дребен, бях волейболист и играех в „ Левски “ играе добре. Бях огромна вяра, бях доста надарен. Тогава разбрах, че в случай че човек се обърна към гения си, без значение дали ще се осъществя на топ равнище към тоя гений, този гений му разрешава да се научи за това по какъв начин се случват нещата. В момента, в който имаш избран гений, гониш тоя гений, следваш го и се опитваш да го реализираш – ти минаваш избрани стъпки и то – стимулирано по тези стъпки. Това ти оказва помощ да схванеш там, където си добър, по какъв начин се случват нещата. В следствие забавното е, че този модел би могъл да бъде приложено върху всичко т.е. върху всевъзможни други неща.

Но главен миг е да схванеш кое те пали? Кое е нещото, което искаш да правиш?

Както мога за себе си да кажа, допускам – доста хора могат да го кажат - към нас минават доста много благоприятни условия. Въпросът е в това да ги отсеем. Много постоянно се объркваме в това да ги отсяваме като опциите с максимален капацитет. Аз бих споделил за себе си, че пресявам опциите, които ме вършат най-щастлив – мен, семейство ми и надлежно приятелите към мен.

Калоян Георгиев за хотела в Занзибар

Имах опцията да построя в хотел в Занзибар. Това се случи началото… т.е. в Занзибар попаднах при започване на 2020 година, беше някъде март месец. Началото на Коронавирус. Беше много забавна и странна история - нещата се случиха много инцидентно, бих споделил. Преди това пътувах някъде другаде. Прибрах се в България за някакво малко време и тогава започнаха слуховете за Коронавирус – че ще затварят летищата, че ще се случват някакви неща. В този миг аз просто някак си усетих че не желая да съм затворен на никое място из Европа по време на Коронавирус. Исках да бъда на някакво умерено и свободно място и логиката беше да отидем някакъв остров. Обърнах се към моята жена и споделих: „ Да отидем някъде на някакъв остров! “. И Занзибар излезе като опция. Отидохме на Занзибар с група другари, които си мислеха, че отиваме за една седмица. Те пристигнаха да ме изпратят предната вечер - съумях да убедя всичките един по един да се причислят за една седмица и те взеха решение: „ ОК, на следващия ден отиваме в Занзибар! “

Отидохме за една седмица - първите се върнаха след 6 месеца. Всъщност това, което се случи, е че сега, в който кацнахме, три дни - четири по-късно затвориха всички полети. Занзибар в никакъв случай не беше затварян. Самият Занзибар нямаше локдаун, нямаше маски, нямаш безусловно никакви ограничаващи ограничения, само че самолетните компании стопираха да летят към Занзибар и надлежно по този метод стане невероятно да излезеш от страната. Аз, почтено казано, имах допускането че може да има затруднения, само че чак пък толкоз – нямах.

И това което се случи останахме всичките - цялата група, цялата компания от десетина другари. Аз бях с цялото ми семейство. В рамките на първата година, бих споделил, просто се установихме там и видяхме, че можем да опитаме да работим оттова, тъй като е доста красиво, доста умерено място. Имахме опция в един миг към този момент да се върнем към България, само че всички знаете какво беше ситуацията в България и целия развъртян свят по това време и в един миг просто осъзнахме, че не желаеме да се връщаме!

Имам поради, че по-добре беше да работим от там. И започнахме да си вършим работата по всички типове бизнес и мероприятия - който каквото има в групата.

От там към година по-късно успяхме да намерим един имот, извънредно забавен, на който взехме решение да построим нещо – ризорт, в тази ситуация (курорт – б.а.).

Но концепцията за този ризорт още веднъж потегли от нашата пристрастеност, а точно кайт-сърфинга. Ние всички караме кайт и надлежно това беше една от най-хубавите вероятни местоположения за кайт и надлежно - едно от най-красивите места като цяло в Занзибар.

И съответната беше пристрастеност, която ни накара надлежно да тръгне изобщо в тази посока и да почне да вършим ризорт, нещо, което като цяло, аз преди този момент не бях правил. Причината е тази ни пристрастеност.

И по този начин се роди – „ The Nest Boutique Resort ” - това е място, което в следствие се трансформира в наш “хъб “ за всички другари и гравитираме напълно към него.

Той се развия, бих споделил, по-добре от предстоящото. Първоначално в “The Nest ” имахме проекта да продаваме по 100 и нещо $ нощувките, почти нещо сходно на плажа. Съответно набъбнаха във времето доста повече и повода беше високото търсене. Очевидно хората оцениха това, което направихме - направихме го доста проведено, доста бързо, всичко беше издигнато доста проведено и доста бързо, за което аз доста се веселя, тъй като беше… Интересното в тази ситуация беше – не го споделям даже от бизнес позиция или вероятност, по-скоро беше забавно като преживяване, като предизвикателство - за мозъка.

За мен едно от нещата, които най-вече ми харесват, когато отида на едно място и по едно и също време с това би трябвало да върша нов бизнес – нещо, което в никакъв случай не съм правил преди, е това, че мозъкът ти се раздвижва по метод, по който не го прави обикновено. Ако си някъде, у дома си и правиш бизнеса, който познаваш дълго време, възможностите да бъдеш доста сполучлив, несъмнено, са огромни, в случай че си образован и правиш неща, които познаваш, най-вероятно си сполучлив. Но мозъкът ти влиза в рутина. А това, което за мен е доста значимо е да имам тези вид събуждащи „ колове “ (от британски – „ разтърсващо прекарване “ б.а.) – такива, които са в действителност от някаква друга действителност - сега, в който се намираш в по едно и също време география, където не познаваш, нищо не знаеш, никого не познаваш и редом с това - с нова промишленост, с която в никакъв случай не се занимавал това ти е… Имаше една книга – „ The beginner’s mind ” ( “Умът на начинаещият “ – б.а.) си припомням преди време - това ти оказва помощ тъкмо това да направиш - да се опиташ да рестартираш всичко и е някакъв тип забавно интелектуално, прочувствено и всевъзможен тип предизвикателство, та даже и физическо, в някакъв смисъл, тъй като аз започнах да върша там неща, които в никакъв случай не съм правил - да строя! В живота си нищо не съм строил с тези две ръце! В смисъл, преди този момент ние бяхме виртуални хора - даже сега, в който влагам в някакви недвижими парцели, то е просто тиктакане с мишката, общо взето, или едни телефонни позвънявания. За първи път ми се случи аз да мога да върша неща физически, което доста ми хареса! Така че комбинацията от това да се адаптираш

на мястото, да влезеш някаква нова промишленост, която е изцяло непозната за тебе и редом с това да имаш някаква физическа интензивност, която преди този момент също не си правил - приказвам да правиш нещо с ръцете си или пък въпреки това - криейтив - това което се случва в мозъка ти, това ме възпламени доста и явно възпламени цялата ни група.

Аз там с жена ми и с всички останали другари несъмнено си изкарвахме и продължаваме да си изкарваме доста добре. Да – и това беше повода освен да останем дълго време там, както и до момента да продължим да вършим неща, само че и да стартираме нови мероприятия.

Калоян Георгиев за триумфа

Успехът за мен постоянно е бил забавна тематика – генерално, даже отвън рамките на конкретиката на съответния бизнес, постоянно съм си задавал въпроса какво в действителност е триумфа и съм забелязал, че постоянно хората асоциират триумфа с – банално – пари. За мен, бих споделил, триумфът не е наложително да бъде пари. По-скоро това е положение на мозъка което ти разрешава да натрупаш избрани качества, с които да гониш фантазиите си. Без значение какви са фантазиите ти. Каквито и да са фантазиите ти, в случай че успяваш да ги гониш и да ги реализираш, било то свързани с пари или несвързани по никакъв метод с пари – може да бъде нещо напълно друго, ти можеш да бъдеш сполучлив!

Това в действителност е положение на мозъка, когато ти знаеш, че каквото и да си наумиш, без значение какво е то, то се случва! Това за мен е триумфа!

Не е наложително да е обвързвано с пари, тъй като виждам доста хора към мен, които са доста сполучливи и не наложително да имат пари. А парите, естествено, имат един здравословен, санитарен най-малко, който би трябвало да е там. Но съм забелязал, че сполучливите хора, които съумяват да осъществят фантазиите си, каквито и да са те, те нормално не падат под тоя най-малко.

Защото, когато ти правиш нещо по този метод, че ти самия да се считаш за сполучлив, обществото също го прави оценка. Дали е супер скъпо или не – няма значение, само че да е задоволително, с цел да можеш да се почувстваш добре.

Това е генерално моето разбиране във връзка с триумфа – това което и аз диря за себе си и моето семейство.

Иначе по отношение на от това което в този момент съм подхванал - аз в този момент започнах дружно с приятелите ми и фамилията да опитаме да осъществяваме едно населено място сред двата ризорта – има втори ризорт, след The Nest Boutuque Resort, който е на Занзибар, до него напълно наоколо има втори, който се споделя Kinasi и надлежно те са на към 300-400 метра разстояние.

Идеята е цялото това разстояние сред тях, към тях и всичко това - да се изпълни с къщички като това ще бъде вилно населено място. То не е тъкмо вилно населено място, бих го нарекъл тъкмо „ село “. Идеята да се опитаме да го създадем селски вид, с тропически къщички, като всяка къщурка да бъде друга. Тоест не вилно населено място от вида на 2-3 къщи и всички са типови, а да са разнообразни.

Това е концепцията - всичко се върти към това да докараме дружно хора - да се на едно място хора, които са, както ги назовават на британски „ likeminded people ” (единомишленици – б.а.) – хора с сходен метод на мислене, което да помогне и на нас да се усещаме извънредно добре, тъй като постоянно това, което ме е палило – тропическите дестинации са ми доста обичани, тъй като там времето подготвя към интензивност, спорт – това ни е основно, желаеме да имаме едни такива хора към себе си. Но при тропическите дестинации от време на време липсва интелектуално предизвикателство т.е. не бих споделил, че там хората са извънредно образовани или по някакъв метод напредничави. Там по-скоро е „ chill ” среда (спокойна – б.а.), в която хората си почиват, отпускат се - островитянски метод на мислене. И съм си мислил вместо да вървя в Ню Йорк, Лондон или други огромни градове, където да се опитам да имам това интелектуално предизвикателство, за какво не си ги докарам при мене?! Всъщност, относително много, може би - по какъв начин да кажа - егоцентрично звучи! Обаче истината е, че в действителност аз работя за личното си благополучие и това на моето семейство. И съм си представял една среда, в която се събират едни хора, които всички мислят за здравословен метод на живот, супер доста спортове – ние имаме супер доста такива „ земни “ спортове от вида на фитнес и калистеника. Ние към миг, в действителност, към този момент има най-големия фитнес парк подобен в Занзибар, както и водни спортове. Имаме едно от най-хубавите водни уреди, приказвам като оборудване – място такова, с кайт уроци, сърфове, всевъзможни типове лодки, джетове и всякакви други неща.

Всичко обвързвано с вода! Имаме коне - конна база със супер красиви фризийски коне, трамплини на професионално равнище. В смисъл, имаме всевъзможни типове спортни уреди.

Купуваме сега една плантация, която е за здравословен метод на живот и хранене, която ще изхранва селото и хотелите и всичко това, с цел да сме сигурни, че нещата са вярно отглеждани на кардинална „ permaculture “. Това е един подобен модел за развъждане на плодове и зеленчуци (по-близък до естествения метод – б.а.). Така че съществена концепция е – да, да успеем да обединим към себе си хора, които имат идентична визия, за това по какъв начин си показват живота в идеалната му форма, да могат да живеят при нас, тъй като има много хора, които живеят в Занзибар. Имайте поради, че е много интернационално обществото там – има доста хора от целия свят, доста интернационално - то безусловно мъчно намираш двама души от една нация! Много чужденци има, които живеят там, само че има и много, които идват понякога.

Целта ни значително е да съберем такива хора, които имат сходна визия и даже да идват понякога - представете си идват, да речем, за два-три месеца в годината, те се зареждат! Тия два-три месеца човек си напомня най-хубавото си „ аз “ – той си спомня какво в действителност желае от себе си!

Калоян Георгиев за живота в идеалната му форма

Основна концепция е – да, да успеем да обединим към себе си хора, които имат идентична визия, за това по какъв начин си показват живота в идеалната му форма, да могат да живеят при нас, тъй като има много хора, които живеят в Занзибар. Имайте поради, че е много интернационално обществото там – има доста хора от целия свят, доста интернационално - то безусловно мъчно намираш двама души от една нация! Много чужденци има, които живеят там, само че има и много, които идват понякога.

Останалите девет месеца може да го отдава чартърен като, защото до се намира на супер топ локация, бих споделил, на една от най-хубавите и най-хубавата в целия Занзибар, сред тези хотели, то може да действа като хотел с извънредно високи правила на възвръщаемост от над 20% от наеми, което е същността доста високо. Средното за Европа е някъде сред 3 и 4 % – 3 -3.5. Германия падна под 2, поради високи налози и отива към отрицателни стойности. Мисля, че Дубай се движи някъде към 7-8 %. Над 20% норма на възвръщаемост е допустимо единствено на място, което избухва сега. Занзибар е сравняван със Сейшелите, Мавриций и Малдивите, които трите са сходни. Те четирите са сходни, само че първите 3 към този момент се развиха доста и там нормите на възвръщаемост паднаха много. Причината е, несъмнено, е сега, в който място е доста развито, цените се качват доста и те се балансират към този момент с „ рентал “ (наеми б.а.). Докато Занзибар към момента има един прозорец, съгласно мен, може би най-малко 10 години. В тези 10 години Занзибар ще ги настига и към момента предлагането не кореспондира на търсенето, заради което наемите са доста високи и нормите на възвръщаемост се доста високи. От друга страна, опцията да построиш към момента или да купиш нещо готово към момента може да се случи на резонни равнища, т.е. да бъде общо взето свястно и това да носи висока норма на възвръщаемост, в тази ситуация от над 20%.

Това е една съществена причина за какво сега доста „ ме пали “ селото – комбинацията от страхотните хора към нас, с които постоянно може да излезем било то на тренировки, било то някъде да пътуваме и да вършим сафарита, и някакви неща с кайтове или с животни и с нещо. Примерно, просто да седнем и да си приказваме за някакви тематики на кафе, които са забавни, софтуерни или други и да можем да дадем на тия хора висока норма на възвръщаемост, до момента в който не са там, по какъв начин може да бъде по-хубаво! /БГНЕС