Наталия Кобилкина съветва: Имах безупречна връзка, но се влюбих в друг човек
Той беше идеален, постоянно споделях на приятелките си: Имам най-хубавия мъж на света. Той ме схваща, прави всичко което желая от него, любящ и грижлив татко е, обаче…аз се влюбих в различен.
Бях гневна на себе си, моята съвест беше доста срещу, само че сърцето ми избра да бъде влюбено. Как да постъпим в тази обстановка?
Нека да забележим къде са аргументите да се влюбим в различен при изискване, че имаме сякаш безупречна връзка?
Какво значи безупречна връзка?
В природата няма нищо напълно. Ако вземем едно дърво да вземем за пример – то има доста счупени, огънати клони, което значи, че въобще не е напълно и тъкмо по тази причина е толкоз красиво!
Само да ви припомня, че съвършените гърди обикновено са от силикон, естествените гръди нямат съвершнена симетричност. Обаче тъкмо в това е тяхната хубост.
Какво желая да кажа – в безупречната връзка има нещо гнило по презумция. Има нещо неистинско, не търсете съвършен сътрудник – търсете сътрудник, който ви кара да се чувствате същинска.
Когато влизаме в връзки – значимото е да имаме разлики и полярности с колегата.
Например, постоянно изразена женственост тип принцеса притегля мощен и неустрашим мъж-защитник. Тя го привлича с качества, които той не има: безпомощност, доверчивост, непорочност, добрина. А принцесата вижда в него мощ и мощност. По този метод противоположностите са притеглят.
Обаче при тези разлики, несъмнено че постоянно срещаме недоумение, въпреки всичко живееш с много друг човек. И това е част от процеса да сме дружно в нашите разлики и тъкмо тази полярност постоянно дава онази специфична химия.
Когато отработваш тези полярности и развиваш в себе си качествата на другия – вътрешния блян за развиване стартира да търси ново поле за изява и по този начин при теб идва нов и друг човек. Чрез новия сътрудник ти можеш да видиш себе си през напълно нова и прималиво непозната призма.
Така че в случай че сте влюбени в различен – това не постоянно е мотив да се развеждате или да се обвинявате. Изчакайте малко, осъзнайте на какво ви учат тези връзки, коя ваша потребност е стояла досега незадоволена.
Предлагам ви и няколко въпроса, които могат да дадат малко изясненост в цялата объкана картина. Задайте си ги и си дайте малко време да осъзнаете отговорите на тези въпроси:
– Какво тъкмо ми липсва и какво ме кара да погледна другия?
– Кога стопирах да споделям истината на колегата си?
– Какви тематики считам за неуместни и ги заобикалям? (точно в тези неизказани неща ние губим нашата непосредственост и откритост)
– Дали в действителност виждам другия подобен какъвто е или го възвеличавам (много е елементарно да се влюбиш в секси сътрудник, с който нямаш битови задължения и се виждаш единствено по обяд)
– Ако сме дружно на ненаселен остров без пари и храна с кой от двамата бих желала да бъда?
– Ако ми остава да пребивавам един месец с кой и по какъв метод бих го изкарала?
Търсете своята истина и своята липса. Липсата и незадоволената нужда ни карат да поемем риска да допуснем другия сътрудник. Ако обаче тъкмо я разгадаеш и споделиш на настоящия си сътрудник какво ти липсва и от какво в действителност имаш потребност, може би връзката няма да е чак толкоз безупречна, ще се наложи да се карате от време на време, обаче тъкмо със загубата на безупречността, тя ще стартира да се трансформира с нещо същинско.
