Закриването на спецправосъдието – пет провала на държавата и пет ползи за бандитите
Това лято донесе повече дарове за мутрите и обкръженията им, в сравнение с дядо Коледа носи на децата. Наркобосове, перачи на пари, трафиканти, измамници, нарушители с бели якички може да се излежават самодоволно на сянка, до момента в който стотиците каузи на закритите към този момент спецсъд и спецпрокуратурата кръстосват страната, събират прахуляк по камиони и лавици в очакване да бъдат разказани и да тръгнат изначало, до момента в който тече отминалост или съдии, прокурори и юристи спорят къде би трябвало да се гледа дело против тайфа, върлувала из цялата страна.
Едва ли някой си е представял, че на 27 юли 2022 година - денят, в който профилираните прокуратури и съдилища престанаха да съществуват, ще рухне и ръководещата власт, която ги закри. Председателят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова развя бялото знаме за сформиране на кабинет от третия опит и постави точка на траялата 7 месеца „ замяна “. Стана по този начин, че душманите на профилираното правораздаване се самозакриха по едно и също време с него.
Ирония на ориста ли е това? Или знаков знак на следващата правосъдна промяна от вида „ стани да седна “, неуместно маскирана под формата на „ закрий и открий “ (желанието за КПКОНПИ като нова властова бухалка)? Май и двете.
Невежеството ражда безпорядък
Вече е видно по какъв начин ликвидирането на спецсъдилищата и спецпрокуратурите внася неразбория в системата на правораздаването. Най-вече поради недоносения закон, с който тези институции бяха закрити. Сякаш са бакалница - врътваш ключа, слагаш лепенката на вратата и готово. Закон, натрапен брутално от самодоволни и невежи в наказателното право властници, които отхвърлят да чуят мнението на магистрати и специалисти, с цел да схванат какво в действителност вършат. Затова закриването наподобява като сполучливо изпълнена поръчка.
„ Лош закон, само че закон “, цитираха остарялото римско предписание спецпрокурорите и се зарекоха да го изпълнят подобен, какъвто е. Макар преди този момент дълго да предупреждаваха, че дефицитите и пропуските в него са толкоз доста и толкоз съществени, че той наподобява като дълго престояло на слънце швейцарско сирене - с огромни дупки и предизвикващо разстройство в системата. Никой не ги чу.
Няколко пъти спецмагистратите упорстваха за среща с депутатите от правната комисия в Народното събрание. Без отговор. Не се състоя и диалог с представители на комисията по СРС, въпреки там да имаше предпочитание. Три пъти за месец на уеб страницата на Народното събрание бе обявявано изнесено съвещание на комисията в постройката на спецсъда и прокуратурата, само че и трите пъти то бе отлагано поради горещи диспути в пленарна зала.
Бомба със закъснител пред СРС
Така законът остана „ глух “ за ориста на един от значимите източници за събиране на доказателства против проведената престъпност – специфичните разследващи средства. Най-вече за тези СРС-та, чието експлоатиране трябваше да продължи и след закриването на спецправосъдието. На 27 юли те би трябвало да са спрени, защото съдът, който ги е разрешил, към този момент не съществува. Законът обаче не споделя за какъв брой време могат да бъдат спрени, след което би трябвало да се унищожат, дали употребата им може да се възобнови от законен съд и в какъв период. Защото в случай че става дума за два-три или повече месеца, откакто делото бъде разпределено на нов прокурор или арбитър, той се запознае с доказателствата, изиска продължение на потреблението на СРС и съответния съд го позволи, възобновяването може да се окаже безсмислено, а резултатът да е като в остарелия италиански филм „ Делото завърши, забравете “.
Скандалното тук е, че към една трета от позволените от съда СРС-та се употребяват за отбрана на очевидци по наказателни каузи. Десетки, в случай че не и стотици обвинени и подсъдими получиха през годините нови обвинявания и бяха връщани в ареста поради тормоз над „ приказливите “. Сред тях имаше и наглеци, които раздаваха плестници на очевидци даже пред входа на спецсъда. Дали досегашните ръководещи волю -неволю не нарочиха мнозина сътрудничещи на следствието за „ косвени жертви “ в борбата за осъществяване на поставената им от лобистите и кукловодите задания?
Защитени ли са предпазените очевидци?
„ Дупка “ в актуализирания правосъден закон се оказа и неналичието на каквато и да било наредба във връзка с стотиците предпазени и секрети очевидци. Ще останат ли и по какъв начин предпазени, а и секрети, когато делата отидат за разглеждане в техния район? Повечето от тях са се съгласили да свидетелстват в София, тъй като в столицата са анонимни. Няма ли да се откажат те от показанията си, даже под угрозата за наказания? Дали в бъдеще други ще се преборят със страха за себе си и за околните си и ще свидетелстват на локално равнище против рекетьори, наркоразпространители, измамници, убийци и всевъзможни безчинстващи мутри, в случай, че елементарно могат да бъдат разпознати? Именно поради този боязън преди повече от 10 година на спецпрокуратурата бяха предоставени пълномощия на територията на цялата страна.
Кой ще пази секретният списък?
Неясна остава ориста и на секретните материали в Специализирания углавен съд и Специализирана прокуратура, които съгласно степента на подредба са предпазени за период до 15 години. Кой и при какви условия ще съхранява секретния списък, в случай, че не е посочен приемник? Софийската градска прокуратура е директен премник на активите, само че не и на делата, в чиито корици са събрани секретни материали.
Цяла „ хралупа “ остави законът за по-нататъшната взаимна работа на прокуратурата с останалите проверяващи органи като ДАНС, Министерство на вътрешните работи, Национална агенция за приходите, КПКОНПИ (или както и да се назовава в бъдеще), както и с прокуратурите в европейските страни и интернационалните организации като „ Евроджъст “. По какъв ред, да вземем за пример, прокурор от районна прокуратура може да провежда присъединяване на централизирани проверяващи органи в взаимни следствени дейности против незаконна група, настояща по едно и също време в три области в страната и в две прилежащи страни? После да следи, управлява и насочва техните дейности? Дори в Европа се тормозят от късо съединяване
Прекъсването на контактите на централизирано равнище е и най-сериозното терзание на европейските прокурори. Връзките с тях на процедура са спрени, нови не се основават, а граденото с години доверие сред сътрудници се крепи на очаквания. Не че няма да бъде възвърнато - само че с цената на доста старания и доста изгубено за проверяващите и извоювано от интернационалната проведена престъпност време. Все отново България е на Балканския път за трансграничния трафик на опиати, хора, оръжия, незаконни артикули, културни цeнности към Западна Европа.
Риск да изтекат замразени 3 милиарда
Случайно или не, обновеният правосъден закон отвори необятно опцията за връщане на запорираните като обезпечения над 3 милиарда лв. на подсъдими и обвинени по делата, водени до неотдавна в профилираните структури. Промените не дават изясненост по какъв начин ще се действа с наложените към този момент запори, с настояванията за повдигане на тези и други ограничаващи ограничения при изискване, че спецсъдът към този момент не съществува. Кой ще се произнася по към този момент направено искане за анулация на обезпечения, възбрани и други и в какъв период. Както се споделя, което не е неразрешено е разрешено. Или, в случай че си напомним друго римско предписание, годно до през днешния ден: „ Това, което го няма в закона, на никое място го няма “. С други думи - да са мислили законотворците.
Гротескното е, че калпавият закон, с който бе закрито спецправосъдието, сложи в капан приемащите делата съдии и прокурори. На тях само ще лежи отговорността да намират правилния път в законовата мъгла и да въздават правораздаване. Доколкото им е допустимо. Да им стискаме палци, заслужават го.
Едва ли някой си е представял, че на 27 юли 2022 година - денят, в който профилираните прокуратури и съдилища престанаха да съществуват, ще рухне и ръководещата власт, която ги закри. Председателят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова развя бялото знаме за сформиране на кабинет от третия опит и постави точка на траялата 7 месеца „ замяна “. Стана по този начин, че душманите на профилираното правораздаване се самозакриха по едно и също време с него.
Ирония на ориста ли е това? Или знаков знак на следващата правосъдна промяна от вида „ стани да седна “, неуместно маскирана под формата на „ закрий и открий “ (желанието за КПКОНПИ като нова властова бухалка)? Май и двете.
Невежеството ражда безпорядък
Вече е видно по какъв начин ликвидирането на спецсъдилищата и спецпрокуратурите внася неразбория в системата на правораздаването. Най-вече поради недоносения закон, с който тези институции бяха закрити. Сякаш са бакалница - врътваш ключа, слагаш лепенката на вратата и готово. Закон, натрапен брутално от самодоволни и невежи в наказателното право властници, които отхвърлят да чуят мнението на магистрати и специалисти, с цел да схванат какво в действителност вършат. Затова закриването наподобява като сполучливо изпълнена поръчка.
„ Лош закон, само че закон “, цитираха остарялото римско предписание спецпрокурорите и се зарекоха да го изпълнят подобен, какъвто е. Макар преди този момент дълго да предупреждаваха, че дефицитите и пропуските в него са толкоз доста и толкоз съществени, че той наподобява като дълго престояло на слънце швейцарско сирене - с огромни дупки и предизвикващо разстройство в системата. Никой не ги чу.
Няколко пъти спецмагистратите упорстваха за среща с депутатите от правната комисия в Народното събрание. Без отговор. Не се състоя и диалог с представители на комисията по СРС, въпреки там да имаше предпочитание. Три пъти за месец на уеб страницата на Народното събрание бе обявявано изнесено съвещание на комисията в постройката на спецсъда и прокуратурата, само че и трите пъти то бе отлагано поради горещи диспути в пленарна зала.
Бомба със закъснител пред СРС
Така законът остана „ глух “ за ориста на един от значимите източници за събиране на доказателства против проведената престъпност – специфичните разследващи средства. Най-вече за тези СРС-та, чието експлоатиране трябваше да продължи и след закриването на спецправосъдието. На 27 юли те би трябвало да са спрени, защото съдът, който ги е разрешил, към този момент не съществува. Законът обаче не споделя за какъв брой време могат да бъдат спрени, след което би трябвало да се унищожат, дали употребата им може да се възобнови от законен съд и в какъв период. Защото в случай че става дума за два-три или повече месеца, откакто делото бъде разпределено на нов прокурор или арбитър, той се запознае с доказателствата, изиска продължение на потреблението на СРС и съответния съд го позволи, възобновяването може да се окаже безсмислено, а резултатът да е като в остарелия италиански филм „ Делото завърши, забравете “.
Скандалното тук е, че към една трета от позволените от съда СРС-та се употребяват за отбрана на очевидци по наказателни каузи. Десетки, в случай че не и стотици обвинени и подсъдими получиха през годините нови обвинявания и бяха връщани в ареста поради тормоз над „ приказливите “. Сред тях имаше и наглеци, които раздаваха плестници на очевидци даже пред входа на спецсъда. Дали досегашните ръководещи волю -неволю не нарочиха мнозина сътрудничещи на следствието за „ косвени жертви “ в борбата за осъществяване на поставената им от лобистите и кукловодите задания?
Защитени ли са предпазените очевидци?
„ Дупка “ в актуализирания правосъден закон се оказа и неналичието на каквато и да било наредба във връзка с стотиците предпазени и секрети очевидци. Ще останат ли и по какъв начин предпазени, а и секрети, когато делата отидат за разглеждане в техния район? Повечето от тях са се съгласили да свидетелстват в София, тъй като в столицата са анонимни. Няма ли да се откажат те от показанията си, даже под угрозата за наказания? Дали в бъдеще други ще се преборят със страха за себе си и за околните си и ще свидетелстват на локално равнище против рекетьори, наркоразпространители, измамници, убийци и всевъзможни безчинстващи мутри, в случай, че елементарно могат да бъдат разпознати? Именно поради този боязън преди повече от 10 година на спецпрокуратурата бяха предоставени пълномощия на територията на цялата страна.
Кой ще пази секретният списък?
Неясна остава ориста и на секретните материали в Специализирания углавен съд и Специализирана прокуратура, които съгласно степента на подредба са предпазени за период до 15 години. Кой и при какви условия ще съхранява секретния списък, в случай, че не е посочен приемник? Софийската градска прокуратура е директен премник на активите, само че не и на делата, в чиито корици са събрани секретни материали.
Цяла „ хралупа “ остави законът за по-нататъшната взаимна работа на прокуратурата с останалите проверяващи органи като ДАНС, Министерство на вътрешните работи, Национална агенция за приходите, КПКОНПИ (или както и да се назовава в бъдеще), както и с прокуратурите в европейските страни и интернационалните организации като „ Евроджъст “. По какъв ред, да вземем за пример, прокурор от районна прокуратура може да провежда присъединяване на централизирани проверяващи органи в взаимни следствени дейности против незаконна група, настояща по едно и също време в три области в страната и в две прилежащи страни? После да следи, управлява и насочва техните дейности? Дори в Европа се тормозят от късо съединяване
Прекъсването на контактите на централизирано равнище е и най-сериозното терзание на европейските прокурори. Връзките с тях на процедура са спрени, нови не се основават, а граденото с години доверие сред сътрудници се крепи на очаквания. Не че няма да бъде възвърнато - само че с цената на доста старания и доста изгубено за проверяващите и извоювано от интернационалната проведена престъпност време. Все отново България е на Балканския път за трансграничния трафик на опиати, хора, оръжия, незаконни артикули, културни цeнности към Западна Европа.
Риск да изтекат замразени 3 милиарда
Случайно или не, обновеният правосъден закон отвори необятно опцията за връщане на запорираните като обезпечения над 3 милиарда лв. на подсъдими и обвинени по делата, водени до неотдавна в профилираните структури. Промените не дават изясненост по какъв начин ще се действа с наложените към този момент запори, с настояванията за повдигане на тези и други ограничаващи ограничения при изискване, че спецсъдът към този момент не съществува. Кой ще се произнася по към този момент направено искане за анулация на обезпечения, възбрани и други и в какъв период. Както се споделя, което не е неразрешено е разрешено. Или, в случай че си напомним друго римско предписание, годно до през днешния ден: „ Това, което го няма в закона, на никое място го няма “. С други думи - да са мислили законотворците.
Гротескното е, че калпавият закон, с който бе закрито спецправосъдието, сложи в капан приемащите делата съдии и прокурори. На тях само ще лежи отговорността да намират правилния път в законовата мъгла и да въздават правораздаване. Доколкото им е допустимо. Да им стискаме палци, заслужават го.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ