Д-р Велислава Донкина: Проявата на агресия е следствие от разпад на човека, семейството, обществото
Това разяснява за Радио Варна доктор Велислава Донкина, клиничен психолог, психоаналитик и лекар по логика на психиката към Българската академия на науките.
Тя участва в съпътстващата стратегия на фестивала на монодрамата " Към звездите ", който се организира във Варна.
Донкина добави, че по време на форума е обновен разговорът на тематика последствията върху душeвността от травматичните събития като пандемията и войната в Украйна и връзката с увеличението на случаите на домашно принуждение и експанзията в обществото.
Тя сподели, че от години се приготвя закон за психотерапията, който да регламентира сертифицрането на експерти в тази сфера и грижата за психологичното здраве на нацията, само че към момента страната не прави оценка този проблем.
По думите на експерта живеем в прекомерно бързо изменящо се време. Заливат ни нападателни събития, а светът с всички навлизащи технологии трансформира неизбежно живота ни извънредно бързо.
" Липсва способността ни да се удържаме сами себе си. Това е въпрос на персонален потенциал на личността... Един човек, преди да стане принудител, нещо се е случило или нещо не се е случило с него.
Но ние, в случай че разчитаме единствено на примитивните си инстинкти, не можем да съществуваме като общество. Тогава ние ще се избием всички. Затова културата е това, което облагородява нашите инстинкти, дава ни други способи, начини да можем да се оправим - да рисуваш картина да вземем за пример, да спортуваш, в най-лошия случай можеш да се скараш с някой различен - само че не отиваш да нараниш или да убиеш някого ", добави Донкина.
Според клиничния психолог това са качества, които се построяват при развиването на човешката персона. Но с цел да доближи човек до тях, би трябвало да влага в персоналните качества - посредством образование, прочувствена поддръжка, вложение в стратегии, които да подкрепят това развиване.
Обществените правила и рестрикции са външната спомагателна система, която може да оказва помощ там, където персоналният потенциал не доближава, сподели още тя.
" Агресията не е нещо, което съществува единствено по себе си - това, което може да се направи, е да се подкрепя човек да се завръща към опцията си да преработва и да мисли.
Защото мисленето е развой, обвързван с преработката, с опцията да задаваш въпроси, с опцията не незабавно да се получава утешение и отговор. Трябва да бъдем по-рефлексивни върху всичко това, което се случва към нас и вътре в нас ", добави доктор Велислава Донкина.
Тя участва в съпътстващата стратегия на фестивала на монодрамата " Към звездите ", който се организира във Варна.
Донкина добави, че по време на форума е обновен разговорът на тематика последствията върху душeвността от травматичните събития като пандемията и войната в Украйна и връзката с увеличението на случаите на домашно принуждение и експанзията в обществото.
Тя сподели, че от години се приготвя закон за психотерапията, който да регламентира сертифицрането на експерти в тази сфера и грижата за психологичното здраве на нацията, само че към момента страната не прави оценка този проблем.
По думите на експерта живеем в прекомерно бързо изменящо се време. Заливат ни нападателни събития, а светът с всички навлизащи технологии трансформира неизбежно живота ни извънредно бързо.
" Липсва способността ни да се удържаме сами себе си. Това е въпрос на персонален потенциал на личността... Един човек, преди да стане принудител, нещо се е случило или нещо не се е случило с него.
Но ние, в случай че разчитаме единствено на примитивните си инстинкти, не можем да съществуваме като общество. Тогава ние ще се избием всички. Затова културата е това, което облагородява нашите инстинкти, дава ни други способи, начини да можем да се оправим - да рисуваш картина да вземем за пример, да спортуваш, в най-лошия случай можеш да се скараш с някой различен - само че не отиваш да нараниш или да убиеш някого ", добави Донкина.
Според клиничния психолог това са качества, които се построяват при развиването на човешката персона. Но с цел да доближи човек до тях, би трябвало да влага в персоналните качества - посредством образование, прочувствена поддръжка, вложение в стратегии, които да подкрепят това развиване.
Обществените правила и рестрикции са външната спомагателна система, която може да оказва помощ там, където персоналният потенциал не доближава, сподели още тя.
" Агресията не е нещо, което съществува единствено по себе си - това, което може да се направи, е да се подкрепя човек да се завръща към опцията си да преработва и да мисли.
Защото мисленето е развой, обвързван с преработката, с опцията да задаваш въпроси, с опцията не незабавно да се получава утешение и отговор. Трябва да бъдем по-рефлексивни върху всичко това, което се случва към нас и вътре в нас ", добави доктор Велислава Донкина.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ