Въпреки скандалите, Евровизия остава любимият конкурс на Европа...
Същинският „ скандал “ на 2024 година е музикален – британецът Оли Александър, изпял песента Dizzy, получи поощрение от журито и нула точки от публиката. Този негативен избор на страните в Европа наподобява неуместен – само че единствено на пръв взор, написа Българска телеграфна агенция.
Трийсет и три годишният Оли Александър несъмнено е най-голямата звезда, стъпвала на сцената в Малмьо през тази година. Британецът е прочут с кариерата си като вокалист на групата „ Иърс енд иърс “ още от 2010 година Той е и извънредно сполучлив артист. Филмът на Джейн Кемпиън от 2009 година „ Ярка звезда “ с негово присъединяване е номиниран за „ Оскар “, а сериалът „ Греховно “ от 2021 година е измежду водачите в стрийминг платформите. Освен това Оли Александър е деятел и герой за права, който не просто декларира позиция, а отделя забележителна част от времето си, с цел да провежда здравни лекции и беседи с апели за по-чести проби за ХИВ, за битка с питателните разстройства и със самонараняването при младежите.
Гордея се със сина си, показа бащата на изпълнителя пред Би Би Си, изразявайки учудването си от вота. „ Дейли мейл “ подчертава върху техническите проблеми, които Оли Александър е имал на сцената – освен с костюма, а и с озвучаването. В обществените мрежи се появиха въпроси от вида „ Толкова ли ни ненавиждат? “
Подобно развиване на зрителския избор в действителност не е ненадейно. „ Евровизия “ не е сцена на международни шлагери, привличаща огромни звезди. Конкурсът поражда 10 години след края на Втората международна война – през 1956 година Травмите от конфликта сред страните на континента не са забравени, Берлинската стена към момента не е издигната, а малкия екран е най-голямото техническо изобретение. До 1973 година (както и някои по-късни периоди) артистите могат да пеят единствено на родния си език. Излъчването дава опция на изпълнителите да доближат до многомилионна публика, която, от своя страна, има опция да гледа огромно некомерсиално шоу изцяло гратис. Правилата на състезанието изначално са израз на почитание и интерес към другия – обособените страни не могат да поддържат своя представител, а би трябвало да се сблъскат със стила и усета на по-близки и по-далечни народи. Изпълнителите се състезават с изцяло нова и непозната ария и разполагат с лимитирано време, с цел да създадат усещане. Този правилник води до ексцентрични в музикално и театрално отношение решения, които отварят сцената за млади артисти и задават ослепителен, фрапантен жанр. Членовете на шведската група „ АББА “, спечелила състезанието през 1974 година, надалеч не са неопитни реализатори, само че те са и измежду първите, избрали причудливи костюми. Те са и първите спечелили, възползвали се от отпадането на езиковите ограничавания.
„ Евровизия “ познава и „ наемането “ на реализатори - през 1988 година младата канадка Селин Дион, състезаваща се за Швейцария, печели състезанието с песента Ne partez pas sans moi. Подобни случаи въпреки всичко не са прекомерно чести. Авантюристични решения за присъединяване на същински звезди в шоубизнеса от ранга на Оли Александър остават необичайност. В ерата на интернет платформите амбициозните експерти имат премного благоприятни условия да доближат до публиката. Големите звезди пък са обвързани с контракти за години напред – британката Адел да вземем за пример има право да отсрочи концертите си в Лас Вегас единствено заради заболяване и надали би се изкушила да показва страната си. А и какво би спечелил състезанието от сходно наличие? Атрактивността на „ Евровизия “, в последна сметка, се дължи на безспорната й непредвидимост.
Трийсет и три годишният Оли Александър несъмнено е най-голямата звезда, стъпвала на сцената в Малмьо през тази година. Британецът е прочут с кариерата си като вокалист на групата „ Иърс енд иърс “ още от 2010 година Той е и извънредно сполучлив артист. Филмът на Джейн Кемпиън от 2009 година „ Ярка звезда “ с негово присъединяване е номиниран за „ Оскар “, а сериалът „ Греховно “ от 2021 година е измежду водачите в стрийминг платформите. Освен това Оли Александър е деятел и герой за права, който не просто декларира позиция, а отделя забележителна част от времето си, с цел да провежда здравни лекции и беседи с апели за по-чести проби за ХИВ, за битка с питателните разстройства и със самонараняването при младежите.
Гордея се със сина си, показа бащата на изпълнителя пред Би Би Си, изразявайки учудването си от вота. „ Дейли мейл “ подчертава върху техническите проблеми, които Оли Александър е имал на сцената – освен с костюма, а и с озвучаването. В обществените мрежи се появиха въпроси от вида „ Толкова ли ни ненавиждат? “
Подобно развиване на зрителския избор в действителност не е ненадейно. „ Евровизия “ не е сцена на международни шлагери, привличаща огромни звезди. Конкурсът поражда 10 години след края на Втората международна война – през 1956 година Травмите от конфликта сред страните на континента не са забравени, Берлинската стена към момента не е издигната, а малкия екран е най-голямото техническо изобретение. До 1973 година (както и някои по-късни периоди) артистите могат да пеят единствено на родния си език. Излъчването дава опция на изпълнителите да доближат до многомилионна публика, която, от своя страна, има опция да гледа огромно некомерсиално шоу изцяло гратис. Правилата на състезанието изначално са израз на почитание и интерес към другия – обособените страни не могат да поддържат своя представител, а би трябвало да се сблъскат със стила и усета на по-близки и по-далечни народи. Изпълнителите се състезават с изцяло нова и непозната ария и разполагат с лимитирано време, с цел да създадат усещане. Този правилник води до ексцентрични в музикално и театрално отношение решения, които отварят сцената за млади артисти и задават ослепителен, фрапантен жанр. Членовете на шведската група „ АББА “, спечелила състезанието през 1974 година, надалеч не са неопитни реализатори, само че те са и измежду първите, избрали причудливи костюми. Те са и първите спечелили, възползвали се от отпадането на езиковите ограничавания.
„ Евровизия “ познава и „ наемането “ на реализатори - през 1988 година младата канадка Селин Дион, състезаваща се за Швейцария, печели състезанието с песента Ne partez pas sans moi. Подобни случаи въпреки всичко не са прекомерно чести. Авантюристични решения за присъединяване на същински звезди в шоубизнеса от ранга на Оли Александър остават необичайност. В ерата на интернет платформите амбициозните експерти имат премного благоприятни условия да доближат до публиката. Големите звезди пък са обвързани с контракти за години напред – британката Адел да вземем за пример има право да отсрочи концертите си в Лас Вегас единствено заради заболяване и надали би се изкушила да показва страната си. А и какво би спечелил състезанието от сходно наличие? Атрактивността на „ Евровизия “, в последна сметка, се дължи на безспорната й непредвидимост.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ