Това, което обичам у българите, както и в българската литература,

Това, което обичам у българите, както и в българската литература, е, че те просто са разказвачи на истории. Българите обичат да описват ". Това са думи на Анджела Родел броени часове откакто романът " Времеубежище " на Георги Господинов, който тя преведе на британски, завоюва Международната премия " Букър ".

" Честито знамение на езика ": " Времеубежище " на Георги Господинов завоюва " Букър "

Преди да се влюби в думите обаче, Анджела Родел се влюбва в българската национална музика. Тя е родена в град Милуоки в щата Уисконсин, Съединени американски щати и още в гимназията се увлича по историите: " Бях тийнейджърка депресарка, обичах Достоевски, виждах нещо друго в съветската класическа литература, тъй че си споделих, че съветският е тъкмо за мен ", споделя Родел в.

Интересът й към славянските езици става все по-голям и отива да учи езикознание в " Йейл ", където има мощна славистика. Именно там чува осъществяване на " Мистерия на българските гласове " и се влюбва в българския език: " Направо се шашнах! Каква е тази музика! Исках по този начин да пея. И се преориентирах към българската просвета ", споделя Родел в

Анджела Родел посещава България за първи път през 1995 година, с цел да види събора за национално творчество в Копривщица. На идната година идва със стипнедия " Фулбрайт ", с цел да учи български език и фолклор в СУ " Св. Климент Охридски ".

Срещата й с българската литература стартира през класиките, които другари й предлагат - " Тютюн " и " Железният светилник ", споделя тя Първите преводи, които прави, са на лирика - стиховете на околните до нея Петър Чухов и Емануил Видински, както и на Иван Христов, за който се омъжва. А първият разказ, който превежда, е " Партиен дом " на Георги Тенев.

Зимно слово, летни облици

Преди да стигне до превода на " Времеубежище ", Анджела Родел има заслуга за превода на доста български книги. Благодарение на нея, на британски език излизат книги на Милен Русков, Захари Карабашлиев, Ангел Игов, както и " Хайка за вълци " на Ивайло Петров. В момента превежда " Глина " и " Сърце " на Виктория Бешлийска, а следващата година в неин превод ще излезе и " Ако материалът не е прекрасен, преводачът каквото и да направи, не става. А в случай че преводачът не е добър, няма да може да пресъздаде хубавото в оригинала. Според мен е доста мъчно да ги разделиш - това дотук се дължи на създателя, а това там - на преводача. Преводът и преведената книга са неразделни неща, скачени съдове ", споделя Родел пред " Портал Култура ".

Пред " Капитал " споделя, че огромното предизвикателство пред нея са думите, свързани с интервали у нас, на които не е била очевидец и мъчно може да си изясни незабавно - да вземем за пример подтекстът и конотацията към думи като " протест " или " въстание ".

По-лесно й е да превежда модерни създатели, защото може да се допита до тях, когато има нещо неразбираемо. Автори като Ивайло Петров и Вера Мутафчиева са й по-трудни, тъй като там има доста архаични думи, за които тя няма по какъв начин да се съветва с тях.

Вера Мутафчиева в спомените на свои другари

" Всяка книга носи своите компликации, само че въпреки всичко е друго, когато имаш достъп до създателя, а Мутафчиева не е измежду живите. Тя е и експерт по османистика, област, в която има малко експерти у нас. И при Милен Русков има исторически пластове, само че постоянно мога да го попитам, даже и от време на време да не желае да ми каже ", споделя Родел пред " Капитал ".

Анджела Родел обича българската литература поради историите и умеенето на българските създатели да ги описват. Харесва и това, че писателите ни са доста разнообразни и ексцентрични: " В Америка има от ден на ден рецензии, че около въздействието на стратегиите за изобретателно писане излизат книги по шаблон, с доста тесни жанрови условия, а даже и при по-високата литература има един вид атмосфера, един метод на изказ. На този декор книги като " Естествен разказ " на Господинов или " 9 зайци " на Виргиния Захариева ми се костват толкоз авангардни и пробни като конструкция, с тази комбинация сред разказ и спомен ", разяснява Родел пред " Капитал ".

Преди да стартира да превежда с обич българска литература, Анджела Родел се изявява и като актриса - взе участие в " Козелът " и " Буферна зона " на Георги Дюлгеров. През 2015 година става изпълнителен шеф на българско-американската комисия на " Фулбрайт ", а през последните 10 години преподава превод в Софийския университет.