`Индипендънт`: В най-бързо намаляващата нация в света древният Пловдив обръща тенденцията
Това е най-бързо намаляващата нация в света, която младежите напущат, заселвайки се в други страни на Европа, раждаемостта понижава фрапантно, даже сирийските и афганистанските бежанци я заобикалят, търсейки по-изгодни места в света. България е изгубила близо 2 милиона от своите 9 милиона поданици от края на комунизма преди 30 години. Корупцията хвърля черна сянка върху столицата София, написа в своя обява английският " Индипендънт ". Статията в действителност е отдадена на европейската столица на културата 2019 - Пловдив. Препечатваме я в превод на български.
" Но в античния тракийски град Пловдив, Катя Стайкова заразява със безоблачен оптимизъм, до момента в който се стрелка из града със своя бляскав черен мерцедес. Водещ специалист по връзки с обществеността, тя излъчва убеденост и активност на човек, роден в Пловдив, градът, който тази година е Европейска столица на културата дружно с италианския Матера.
„ Вярвам, че непрестанният поток от отрицателни вести има за цел да управлява хората “, споделя Стайкова. „ Това е методът да ги накараш да бездействат, като им внушиш безизходност “.
Катя Стайкова е един от най-големите пловдивски промоутъри (Снимка: Борзу Дарагахи)
Оазис на оптимизъм и шанс в район, налегнат от несгоди, Пловдив е блажен с по-топло време от столицата София, както и с прелестен релеф и хълмове, които притеглят младежи от цяла Европа. Противно на по-голямата част от Балканите, Пловдив към този момент обърна наклонността и пораства година след година и даже притегля чужденци от далечни страни. Нагласата в града в духа на „ можем да се оправим със всичко “, може да бъде за урок на доста други умиращи източноевропейски градове.
„ Решихме да локализираме бизнеса си тук “, споделя Мелиса Манш, 24-годишна перуанка, готвач, преместила се в Пловдив с българския си брачен партньор, с цел да започват шикозно заведение, предлагащо комбинация от латиноамериканска и балканска кухня. „ Гастрономическият пазар тук стартира да се развива “, изяснява тя.
Древният град, датиращ от преди 8000 години, е едно от най-старите обитаеми места в света.
Техният ресторант, Tams House, е ситуиран в Капана, в миналото срутен и зарязан лабиринт от тесни пешеходни улички със занаяти от 19-ти век, възобновен през последното десетилетие като хипстърски парадайс, цялостен с галерии, магазини и кафенета.
Миналата година популацията, наброяващо 360 000, набъбна с 2500 души, споделя заместник-кметът на града. Това е близо три пъти повече от темпа на повишаването на столицата. С реновирани антични елементи, изпълнен с питейни заведения, кафенета и магазини, с изящната си архитектура и парковете, както и с 50 км велоалеи, градът е привлекателно място за младежите. Населението, което е разнообразно по състав, включва гръцки, турски, арменски, еврейски, съветски и ромски етнически малцинства.
Хората се разхождат в Капана, квартал от магазини и кафенета (Снимка: Борзу Дарагахи)
Градските управляващи считат, че ключът към триумфа и притегателната мощ на Пловдив са работните места, и изключително няколкото индустриално-търговски зони, построени отвън центъра на града преди повече от 20 години. Започнали като производства на италианска и немска конфекция, те в този момент дават работа на 30 000 души в леката промишленост като автомобилни елементи, както и в осведомителните технологии.
Хората се забавляват в Капана (Борзу Дарагахи)
„ Истината е, че с тези стопански зони ние се опитваме да задържим младежите тук. Ние поддържаме тесни връзки с учебни заведения и университети, които да обезпечат точните умения и обучение “, споделя Стефан Стоянов, зам.-кмет по бизнес развиване.
„ Можете да работите тук и да получавате положително възнаграждение или да стартирате собствен бизнес ”, добавя той. „ И е на ниска цена ”.
Икономическият триумф обаче, не идва елементарно. Градът стартира да губи популацията си преди 10 години, когато международната икономическа рецесия обхвана света. Въпреки това, малко по малко, Пловдив преоткри пътя си, споделя Пламен Панчев, ръководител на Съвета на шефовете на Сиенит Холдинг, който управлява близо половин дузина стопански зони към града. „ Не всичко е съвършено, само че от година на година нещата се усъвършенстват “, добавя той.
Георги Димитров се отхвърля от работата си в държавния оркестър, с цел да свири на цигулка по улиците на Пловдив (Георги Димитров)
Високият дух на Пловдив притегля и склонни към риск хора като цигуларя Георги Димитров. Той се завърна в града, където е приключил музикалната академия, като изоставя нископлатената си работа на цялостен работен ден в държавен оркестър. Слага перука от 18-ти век и костюм в жанр Амадеус Моцарт и стартира да свири класическа музика по улиците дружно с кучето си Тера. Превръща се в локален шлагер, печелейки до $200 дневно, спестявайки задоволително, с цел да придобие постройка с приятелката си и да отвори тристайна къща за посетители Fun and Rest.
„ Ние можем да вършим нещо, което обичаме, да вършим нещо, което желаеме, можем да си бъдем сами шефове и да робуваме на себе си “, изяснява метода си на живот той.
Г-ца Стайкова и всички в Пловдив се надяват, че статутът на Пловдив като Европейска столица на културата, дружно с италианския Матера, ще сложи града във фокуса на вниманието.
Културните акценти в този момент включват галерия на фрагменти от Берлинската стена, разрушена преди 30 години с разпадането на Източния блок, ревю на процъфтяващата преди години тютюнева промишленост на Южна България, както и концерт на американската рок група Garbage.
Градските водачи означават, че техният античен град, с 8 000-годишна история, е едно от най-старите непрекъснато обитаеми заселища в света и в миналото е бил основен кръстопът сред Близкия изток и останалата част от Европа.
„ Разликата сред нас и другите Европейски столици на културата, ” споделя Светлана Куюмджиева, артистичен шеф във фондация „ Пловдив 2019 “, „ е, че никой даже не знаеше за нас, че съществуваме. ”
Милена Христова способства за този репортаж.
(Преводът на публикацията бе изпратен до редакцията от Катя Стайкова)
" Но в античния тракийски град Пловдив, Катя Стайкова заразява със безоблачен оптимизъм, до момента в който се стрелка из града със своя бляскав черен мерцедес. Водещ специалист по връзки с обществеността, тя излъчва убеденост и активност на човек, роден в Пловдив, градът, който тази година е Европейска столица на културата дружно с италианския Матера.
„ Вярвам, че непрестанният поток от отрицателни вести има за цел да управлява хората “, споделя Стайкова. „ Това е методът да ги накараш да бездействат, като им внушиш безизходност “.
Катя Стайкова е един от най-големите пловдивски промоутъри (Снимка: Борзу Дарагахи)
Оазис на оптимизъм и шанс в район, налегнат от несгоди, Пловдив е блажен с по-топло време от столицата София, както и с прелестен релеф и хълмове, които притеглят младежи от цяла Европа. Противно на по-голямата част от Балканите, Пловдив към този момент обърна наклонността и пораства година след година и даже притегля чужденци от далечни страни. Нагласата в града в духа на „ можем да се оправим със всичко “, може да бъде за урок на доста други умиращи източноевропейски градове.
„ Решихме да локализираме бизнеса си тук “, споделя Мелиса Манш, 24-годишна перуанка, готвач, преместила се в Пловдив с българския си брачен партньор, с цел да започват шикозно заведение, предлагащо комбинация от латиноамериканска и балканска кухня. „ Гастрономическият пазар тук стартира да се развива “, изяснява тя.
Древният град, датиращ от преди 8000 години, е едно от най-старите обитаеми места в света.
Техният ресторант, Tams House, е ситуиран в Капана, в миналото срутен и зарязан лабиринт от тесни пешеходни улички със занаяти от 19-ти век, възобновен през последното десетилетие като хипстърски парадайс, цялостен с галерии, магазини и кафенета.
Миналата година популацията, наброяващо 360 000, набъбна с 2500 души, споделя заместник-кметът на града. Това е близо три пъти повече от темпа на повишаването на столицата. С реновирани антични елементи, изпълнен с питейни заведения, кафенета и магазини, с изящната си архитектура и парковете, както и с 50 км велоалеи, градът е привлекателно място за младежите. Населението, което е разнообразно по състав, включва гръцки, турски, арменски, еврейски, съветски и ромски етнически малцинства.
Хората се разхождат в Капана, квартал от магазини и кафенета (Снимка: Борзу Дарагахи)
Градските управляващи считат, че ключът към триумфа и притегателната мощ на Пловдив са работните места, и изключително няколкото индустриално-търговски зони, построени отвън центъра на града преди повече от 20 години. Започнали като производства на италианска и немска конфекция, те в този момент дават работа на 30 000 души в леката промишленост като автомобилни елементи, както и в осведомителните технологии.
Хората се забавляват в Капана (Борзу Дарагахи)
„ Истината е, че с тези стопански зони ние се опитваме да задържим младежите тук. Ние поддържаме тесни връзки с учебни заведения и университети, които да обезпечат точните умения и обучение “, споделя Стефан Стоянов, зам.-кмет по бизнес развиване.
„ Можете да работите тук и да получавате положително възнаграждение или да стартирате собствен бизнес ”, добавя той. „ И е на ниска цена ”.
Икономическият триумф обаче, не идва елементарно. Градът стартира да губи популацията си преди 10 години, когато международната икономическа рецесия обхвана света. Въпреки това, малко по малко, Пловдив преоткри пътя си, споделя Пламен Панчев, ръководител на Съвета на шефовете на Сиенит Холдинг, който управлява близо половин дузина стопански зони към града. „ Не всичко е съвършено, само че от година на година нещата се усъвършенстват “, добавя той.
Георги Димитров се отхвърля от работата си в държавния оркестър, с цел да свири на цигулка по улиците на Пловдив (Георги Димитров)
Високият дух на Пловдив притегля и склонни към риск хора като цигуларя Георги Димитров. Той се завърна в града, където е приключил музикалната академия, като изоставя нископлатената си работа на цялостен работен ден в държавен оркестър. Слага перука от 18-ти век и костюм в жанр Амадеус Моцарт и стартира да свири класическа музика по улиците дружно с кучето си Тера. Превръща се в локален шлагер, печелейки до $200 дневно, спестявайки задоволително, с цел да придобие постройка с приятелката си и да отвори тристайна къща за посетители Fun and Rest.
„ Ние можем да вършим нещо, което обичаме, да вършим нещо, което желаеме, можем да си бъдем сами шефове и да робуваме на себе си “, изяснява метода си на живот той.
Г-ца Стайкова и всички в Пловдив се надяват, че статутът на Пловдив като Европейска столица на културата, дружно с италианския Матера, ще сложи града във фокуса на вниманието.
Културните акценти в този момент включват галерия на фрагменти от Берлинската стена, разрушена преди 30 години с разпадането на Източния блок, ревю на процъфтяващата преди години тютюнева промишленост на Южна България, както и концерт на американската рок група Garbage.
Градските водачи означават, че техният античен град, с 8 000-годишна история, е едно от най-старите непрекъснато обитаеми заселища в света и в миналото е бил основен кръстопът сред Близкия изток и останалата част от Европа.
„ Разликата сред нас и другите Европейски столици на културата, ” споделя Светлана Куюмджиева, артистичен шеф във фондация „ Пловдив 2019 “, „ е, че никой даже не знаеше за нас, че съществуваме. ”
Милена Христова способства за този репортаж.
(Преводът на публикацията бе изпратен до редакцията от Катя Стайкова)
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ