Да бъда баба е най-голямата радост в моя живот!
Това е в действителност нереално възприятие.
Как мога да обясня магията, която ме обзе, когато разбрах, че ще стана баба? След като щерка ми се омъжи, открих, че мислите ми се насочват към осъзнаването, че един ден ще бъда баба. Детето ми има дете и на собствен ред ми дава заветната купа „ Баба “ или купа, която звучи като музиката на Бах в ушите ми.
Очаквах с неспокойствие ролята, която знаех, че ще приема с чест, тъй като знаех също, че да си баба и дядо е разкош, който не всеки заслужава.
И също по този начин знам, че гледането на внуците ви оказва помощ да останете млади по-дълго. И за това съм толкоз признателна за извора на младостта в живота ми, който в този момент приема формата на две очарователни дребни момчета.
Когато разбрах, че щерка ми е бременна, това беше нощ, която в никакъв случай няма да не помни – няма думи, които да опишат тъкмо страстите, които изпитах.
Бях в възторг (най-малкото), само че в това време знаех какво ще донесат идващите девет месеца. Знаейки каква жена съм отгледала, знаех, че тя има сили да се оправи с всичко това. Така целият ни живот се промени онази нощ – смяна, която щеше да донесе нов живот и обич, неописуема.
Големият ден донесе със себе си чувство за страст, която беше в действителност магическа и в прочут смисъл необяснима. В момента, в който видях това знамение да се случва пред мен, се почувствах толкоз мощно привързана.
Да видя това дете – и мигновено да се влюбя в него – беше незабравимо прекарване. Исках да го защитя. Да го обичам. Да го прегърна и да го целуна. Исках да съм там всеки миг, огромен или дребен. Във всеки крайъгълен камък. Винаги.
А след това, когато си мислех, че няма по какъв начин да стане по-добре, посрещнахме още едно внуче. Притеснявах се, тъй като не знаех по какъв начин мога да обичам различен дребен човек толкоз мощно, колкото първото си внуче.
Първото ми внуче към момента заема особено място в сърцето ми, само че се случи нещо необикновено – сърцето ми стана по-голямо. Експоненциално повече. Завинаги!
И по този начин изживявам магията още веднъж и още веднъж.
Като баба се научих на безпределно доста самообладание. Но най-важното е, че се научих да бъда в дадения миг. Нещо, което в никакъв случай не бих могла да направя като майка. Може би тъй като се занимавах с ежедневните задания. И да се пробвам да направя всичко „ съвършено “, което в този момент разбирам, не е най-важното.
Каквото и да се случи, аз участвам, аз съм в живота на внуците ми. И не желая да пропусна нито едно нещо.
Техните обятия и усмивки разтапят сърцето ми всякога. Начинът, по който светят, когато ме видят, е в действителност най-хубавото лекарство. Мога да имам най-лошия ден и тези дребни лица могат да го извърнат.
Да си баба е нещо друго за всеки. За мен да си баба е…
…възможността да играеш през целия ден.
…да пея толкоз мощно, макар че не мога да пея – само че това няма значение.
…да се дръзвам неудържимо над дребното коремче.
….да се разтопявам като ги видя.
… да ми липсват, когато не ги виждам – дори и единствено за ден.
… да виждам света изцяло отначало през техните дребни кафяви очи.
Аз в действителност завоювах от лотарията. Моите две дребни приятелчета са най-хубавият подарък! И съм толкоз щастлива и признателна за това време в живота ми.
