Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg Съжалявам, че по време

Тома Биков, коментар особено за Tribune.bg „ Съжалявам, че по време на мутренските времена не се справихме с водача на ГЕРБ, само че има време. От вас зависи, дайте ми тази опция ”. С тези думи, изречени от парламентарната естрада, служебният министър на вътрешните работи към така наречен „ партии на митинга “ да го оставят на поста му в постоянното държавно управление, което следва да изберат благодарение на гласовете на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Думите на Рашков са многозначителни освен, тъй като демонстрират реваншистки инстинкт. Те бяха изречени по време на спор за бъдещето на прокуратурата и правосъдната власт, в който самият Рашков обвиняваше основния прокурор Иван Гешев, че издавал предварителни присъди и не спазвал презумпцията за невиновност. Ако хората, които не са на позиции, имат право да приказват каквото си желаят, без да дават пояснения, то вътрешният министър е задължен да дава пояснение за всяка своя дума. Това обвързване става двойно по-голямо, когато думите му са изречени от трибуната на Народното събрание. Въпросите, които пораждат цитираните две фрази, са доста и евентуално няма да можем да чуем техния отговор. Те не са единствено към Рашков, а и към депутатите от „ ИТН “, Българска социалистическа партия, ИБНИ и „ Демократична България “, които приветстваха Рашков бурно след изричането им. Първият въпрос е, какво значи министърът на вътрешните работи да се оправи с водача на опозицията? В какво ще се състои „ оправянето ”? До тук видяхме, че Бойко Борисов беше извикан на разпит по скалъпено досъдебно произвеждане за случай от 2009-2010 година. Основанието водачът на ГЕРБ да бъде извикан на разпит е свидетелско свидетелствуване на човек, който е чул от различен човек, че Борисов заплашил трети човек с изяждане. Третият човек пък през последните 10 години работи на високи позиции в държавната администрация и няма недоволства. Подобна злощастна скица би могъл да измисли единствено дървен полицай от времената на ранния социализъм. Тук е добре най-малко депутатите от „ Демократична България “, които другояче са извънредно чувствителни към нарушаването на човешки права, да се произнесат по тематиката. Защото отговорът на въпроса със „ оправянето ” с Борисов го чухме в пленарната зала под формата на овации. Вторият въпрос е към самият Рашков, който от самото начало на мътното последно десетилетие на предишния век се подвизаваше като шеф в Националната следствена работа – първо като неин заместник-директор, а от 1995 година, като шеф. В този подтекст, той твърди, че не е съумял да се оправи с Борисов още тогава. Въпросът е, а с кого съумя да се оправи? Тези, които помним тези времена ясно, знаем че по това време в България не просто имаше проведена престъпност. В тези времена самата проведена престъпност управляваше страната. Кортежите на мутрите бяха ежедневие, а единственият закон беше законът на улицата и беззаконието. Лично аз не си припомням патоса на Рашков от това време, само че ясно помня, че нито един знаков представител на престъпния контингент не беше задържан и не получи отмъщение за закононарушенията си. Впрочем възприятието за неправда, което към момента витае в българското общество има своя корен тъкмо в това време. През 90-те години не видях Рашков да подава оставка и да се разграничава от дейностите на своите политически началници, които обслужваха обществено престъпния контингент. В този смисъл бих могъл да имам напълно основателни съмнения, че самият той е обслужвал част от същия този контингент. Помня обаче, че когато определеният от водената от Жан Виденов Българска социалистическа партия Висш правосъден съвет реши да го избере за основен прокурор, президентът Петър Стоянов имаше доблестта и смелостта да спре този избор, поради неговата скандалност и поради голямото публично въодушевление срещу него. Днес ръководителят на ДСБ Атанас Атанасов твърди, че това било неточност. В оня миг, когато беше позволена „ грешката ”, той беше шеф на контраразузнаването, което трябваше да се бори с корупцията по високите етажи на властта. Третият въпрос е единствено политически и не е обвързван с предишното, а с бъдещето. Когато така наречен „ партии на митинга “ ръкопляскаха на Рашков в пленарната зала, по какъв начин си представяха „ оправянето ” с Борисов? С арест? С образуване на обществена акция против ГЕРБ отстрана на Министерство на вътрешните работи? С потребление на всевъзможни средства против политическия конкурент? Ако си показват по този метод „ оправянето ” с Борисов, то значи, че тези обединения и техните депутати са се объркали доста. Те желаят Рашков да смали ГЕРБ, което значи, че автоматизирано ще се повдигне и техният престиж. Само, че тази сметка е неверна и те занапред ще схващат това. Подобни сметки, с изключение на невисок политически разсъдък, демонстрират и до каква степен тези обединения имат въобще либерален инстинкт. Щом си подготвен да хвърлиш целия държавен запас, с цел да унищожаваш съперника си, щом си готово да използваш за тази цел хора с тип и темперамент на Йосиф Сталин, щом си подготвен да ръкопляскаш на всичко това, то значи, че не искаш нито народна власт, нито правораздаване, нито правдивост. Тома Биков е политолог, публицист и политик. Автор е на няколко книги. Член на Политическа партия ГЕРБ. Народен представител в 44-тото, 45-ото и 46-ото Народно събрание