Какво научи банковата индустрия от един от най-шокиращите фалити?
Точно преди 25 години най-старата английска капиталова банка, измежду чиито клиенти беше и кралица Елизабет Втора, беше оповестена в несъстоятелност, написа profit.bg.
Фалитът на Barings Bank беше породен от големи загуби, насъбрани от един-единствен трейдър на финансовата институция.
Ник Лийсън - 28-годишният по това време началник на отдела за търговия с деривативни инструменте в Сингапур, проиграва над 1 милиарда $ под формата на нехеджирани и неоторизирани покупко-продажби – сума, което надвишава доста кешовите запаси на уважаваната банка.
Назначаването на Лийсън в Сингапур е за реализирането на “арбитражни” покупко-продажби, които да генерират дребни облаги от покупко-продажбата на фючърсни контракти върху японския показател Nikkei 225, на борсата в Осака и на тази в Сингапур.
Вместо обаче да реализира по едно и също време покупко-продажби на двете тържища, с което да извлича облага от дребните разлики в цените на двата пазара, той задържа контрактите с вярата да генерира доста по-големи облаги, като залага на покачване на показателя Nikkei.
Лийсън носи съществени облаги на банката в предходните години, като в избран стадий способства с 10% към цялата й облага, само че спадът на японския пазар след земетресението в Кобе на 17 януари 1995 година бързо потопява нехеджираните му позиции.
След като манипулира вътрешните счетоводни системи, Лийсън съумява да скрие загубите и да фалшифицира архивите за покупко-продажбите.
Това му оказва помощ да крие случилото се от централата на банката в Лондон и финансовите пазари до 23 февруари 1995 година, когато ръководителят на Barings Питър Беъринг разгласява писмо с самопризнание за злоупотребите.
След това Лийсън бяга от Сингапур, а управляващите потеглят по петите му. Три дни по-късно най-старата комерсиална банка във Англия, учредена през 1762 година, приключва съществуването си.
Лийсън, в последна сметка, е хванат и наказан на шест и половина години затвор в Сингапур, откакто се признава за отговорен по две обвинявания в това, “че е измамил инспекторите на банката и фондовата борса в Сингапур.”
Лисицата, която пази кокошарника
Една от най-очевидните регулаторни неточности, които банката позволява, е, че един и същи човек ръководи отдела за търговия с деривативи и интервенциите по клиринг и сетълмент, както и счетоводството.
Според Карло ди Флорио, някогашен почитан началник в английския финансов регулатор, това съчетаване на длъжности е като да сложиш “лисицата да пази кокошарника.”
В днешно време това не би било разрешено нито от регулаторните органи, нито от самите финансови институции, споделя ди Флиро пред CNBC.
Според него напредъкът в технологиите, обработването на огромни масиви от данни, изкуственият разсъдък и облачните технологии след финансовата рецесия в този момент разрешават на фирмите да наблюдават по-сериозно своите чиновници.
“Днес, в случай че Ник Лийсън търгуваше, щеше да има системи за наблюдаване и уведомяване, които да наблюдават дълготрайно какво тъкмо прави и да осведомят за всяко нещо, което наподобява се отклонява от фирмената политика,” изяснява ди Флорио.
Размерите на провалите, нанесени от институционални банкрути, като Barings, Lehman Brothers и Bear Stearns, също по този начин доведоха до преосмислянето на възнаграждението и бонусите на трейдърите, акцентира ди Флорио, в опит да се промени държанието, което те подтикват.
“Големите институции не възнаграждават трейдъра, до момента в който не се удостовери, че договорката е сполучлива, ефикасна и добре премислена откъм риск. Ако пък нещо се случи, те би трябвало да могат да се върнат обратно и да възстановят парите. Това трансформира държанието на трейдъра.”
Намален систематичен риск
От финансовата рецесия насам най-много бяха подхванати редица регулаторни ограничения за прекратяване на несъразмерните и спекулативни покупко-продажби с деривативни принадлежности. Първата от тях е условието всички стандартизирани деривати да бъдат търгувани през централен контрагент.
“По метода, по който рискът се ръководи, е доста мъчно да се заемат огромни позиции с ливърдж, както можеше да се прави преди”, споделя Вийрал Манек, продуктов управител в платформата OpenGamma.
“Недостатъкът е, че с всичките тези нови регулации и по-високи финансови условия към този момент е все по-трудно да се търгува по-ефективно с деривати,” изяснява Манек, добавяйки, че цената за тази неефективност може да бъде пренесена върху вложителите.
Самодоволството е най-големият риск
Ди Флорио споделя, че финансовата система сега е по-сигурна, от когато и да било, и изцяло има по-голяма непоклатимост, като самодоволството остава най-големият риск.
“Ще има и друга финансова рецесия, ще има и други измами и злоупотреби. Те обаче може да дойда от нови и разнообразни и източници, спрямо преди,” предвижда той.
Киберсигурността, неприкосновеността и сигурността на данните евентуално ще бъдат обект на бъдещи офанзиви, допуска ди Флорио.
“Вече се разчита толкоз доста на технологиите, а системите са толкоз свързани между тях, че в случай че има хакерска офанзива, това може да бъде употребявано както в никакъв случай преди.”
Фалитът на Barings Bank беше породен от големи загуби, насъбрани от един-единствен трейдър на финансовата институция.
Ник Лийсън - 28-годишният по това време началник на отдела за търговия с деривативни инструменте в Сингапур, проиграва над 1 милиарда $ под формата на нехеджирани и неоторизирани покупко-продажби – сума, което надвишава доста кешовите запаси на уважаваната банка.
Назначаването на Лийсън в Сингапур е за реализирането на “арбитражни” покупко-продажби, които да генерират дребни облаги от покупко-продажбата на фючърсни контракти върху японския показател Nikkei 225, на борсата в Осака и на тази в Сингапур.
Вместо обаче да реализира по едно и също време покупко-продажби на двете тържища, с което да извлича облага от дребните разлики в цените на двата пазара, той задържа контрактите с вярата да генерира доста по-големи облаги, като залага на покачване на показателя Nikkei.
Лийсън носи съществени облаги на банката в предходните години, като в избран стадий способства с 10% към цялата й облага, само че спадът на японския пазар след земетресението в Кобе на 17 януари 1995 година бързо потопява нехеджираните му позиции.
След като манипулира вътрешните счетоводни системи, Лийсън съумява да скрие загубите и да фалшифицира архивите за покупко-продажбите.
Това му оказва помощ да крие случилото се от централата на банката в Лондон и финансовите пазари до 23 февруари 1995 година, когато ръководителят на Barings Питър Беъринг разгласява писмо с самопризнание за злоупотребите.
След това Лийсън бяга от Сингапур, а управляващите потеглят по петите му. Три дни по-късно най-старата комерсиална банка във Англия, учредена през 1762 година, приключва съществуването си.
Лийсън, в последна сметка, е хванат и наказан на шест и половина години затвор в Сингапур, откакто се признава за отговорен по две обвинявания в това, “че е измамил инспекторите на банката и фондовата борса в Сингапур.”
Лисицата, която пази кокошарника
Една от най-очевидните регулаторни неточности, които банката позволява, е, че един и същи човек ръководи отдела за търговия с деривативи и интервенциите по клиринг и сетълмент, както и счетоводството.
Според Карло ди Флорио, някогашен почитан началник в английския финансов регулатор, това съчетаване на длъжности е като да сложиш “лисицата да пази кокошарника.”
В днешно време това не би било разрешено нито от регулаторните органи, нито от самите финансови институции, споделя ди Флиро пред CNBC.
Според него напредъкът в технологиите, обработването на огромни масиви от данни, изкуственият разсъдък и облачните технологии след финансовата рецесия в този момент разрешават на фирмите да наблюдават по-сериозно своите чиновници.
“Днес, в случай че Ник Лийсън търгуваше, щеше да има системи за наблюдаване и уведомяване, които да наблюдават дълготрайно какво тъкмо прави и да осведомят за всяко нещо, което наподобява се отклонява от фирмената политика,” изяснява ди Флорио.
Размерите на провалите, нанесени от институционални банкрути, като Barings, Lehman Brothers и Bear Stearns, също по този начин доведоха до преосмислянето на възнаграждението и бонусите на трейдърите, акцентира ди Флорио, в опит да се промени държанието, което те подтикват.
“Големите институции не възнаграждават трейдъра, до момента в който не се удостовери, че договорката е сполучлива, ефикасна и добре премислена откъм риск. Ако пък нещо се случи, те би трябвало да могат да се върнат обратно и да възстановят парите. Това трансформира държанието на трейдъра.”
Намален систематичен риск
От финансовата рецесия насам най-много бяха подхванати редица регулаторни ограничения за прекратяване на несъразмерните и спекулативни покупко-продажби с деривативни принадлежности. Първата от тях е условието всички стандартизирани деривати да бъдат търгувани през централен контрагент.
“По метода, по който рискът се ръководи, е доста мъчно да се заемат огромни позиции с ливърдж, както можеше да се прави преди”, споделя Вийрал Манек, продуктов управител в платформата OpenGamma.
“Недостатъкът е, че с всичките тези нови регулации и по-високи финансови условия към този момент е все по-трудно да се търгува по-ефективно с деривати,” изяснява Манек, добавяйки, че цената за тази неефективност може да бъде пренесена върху вложителите.
Самодоволството е най-големият риск
Ди Флорио споделя, че финансовата система сега е по-сигурна, от когато и да било, и изцяло има по-голяма непоклатимост, като самодоволството остава най-големият риск.
“Ще има и друга финансова рецесия, ще има и други измами и злоупотреби. Те обаче може да дойда от нови и разнообразни и източници, спрямо преди,” предвижда той.
Киберсигурността, неприкосновеността и сигурността на данните евентуално ще бъдат обект на бъдещи офанзиви, допуска ди Флорио.
“Вече се разчита толкоз доста на технологиите, а системите са толкоз свързани между тях, че в случай че има хакерска офанзива, това може да бъде употребявано както в никакъв случай преди.”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ