Държавата харчи близо 10% от БВП за енергийни компенсации за всички бизнес потребители
Тихо, безрезервно и съвсем без публичен отзив в предизборната суматоха служебното държавно управление удължи програмата за обезщетения за небитовите консуматори на електрическа сила до края на 2022 година. За три месеца ще бъдат изхарчени близо 3,6 милиарда лв., от които 380 милиона към операторите за субсидиране на покупката на сила за софтуерните им разноски, а 3 214 милиона лв. ще покрият превишението на борсовата цена над 250 лева./Мвтч. за бизнеси, общини, лечебни заведения и други, написа Лъчезар Богданов в собствен разбор в Института за пазарна стопанска система.
Неусетно тази държавна политика се трансформира във втория максимален масраф в обществените финанси след пенсиите. Наскоро предупредихме, че месечните разноски може да доближат 1 милиард, само че решението на държавното управление надвиши и тези мрачни прогнози. Ако този метод се резервира, на годишна основа приказваме за дотации от 13-15 милиарда лв.. За съпоставяне, всички разноски за пенсии, след няколкото нараствания, ще бъдат 15,6 милиарда лв. през 2022 година
Размахът на прехвърлянето към бизнеса е с голямо макроикономическо измерение. При 1,2 милиарда лв. на месец запазването на тази стратегия ще значи субсидиране на таван на енергийните цени за близо 10% от Брутният вътрешен продукт. Ако прибавим покриването на загубите на топлофикацията в София и 25-те стотинки за литър гориво и настрана понижените налози върху част от силата, сметката набъбва застрашително. За съпоставяне, за 12-те месеца до септември /по данни на Bruegel/ най-висока „ сметка “ за субсидиране и компенсиране на повишаването на енергоизточниците имаше във Англия – 6,5% от Брутният вътрешен продукт, Хърватия – 4,1% от Брутният вътрешен продукт и Гърция – 3,7% от Брутният вътрешен продукт. Да, доста държавни управления занапред ще вкарват пакети от помощи и обезщетения – само че даже внушително звучащите 200 милиарда евро, препоръчани в Германия, са едвам 5% от Брутният вътрешен продукт на страната.
И по този начин, създадохме мастодонт за преразпределение на милиарди без явен политически и стопански механизъм за премахването му. Вместо поощряване на дълготрайно договаряне и предвидимост, в този момент на практика целият бизнес е пленник на волята на Министерския съвет и през три месеца чака златния автограф за одобрение на дотациите. Оттук насетне връщането към пазара или основаване на транспарантен и законен метод на одържавяване на облагите в енергетиката – да вземем за пример посредством налог, гласуван от законодателя – ще среща проведен и стимулиран отпор.
Няма никакъв логичен отговор на най-малко два въпроса. Първият и най-очевиден е за какво обезщетенията са за всички бизнес консуматори. Каква е логиката страната да обезпечава субсидирана евтина електрическа енергия за едно дружество, в случай че то може да продава продукцията си на покачване крайни цени? В този случай излиза, че някои компании даже печелят повече – продават скъпо поради световната инфлация, само че българската страна заплаща, с цел да имат на ниска цена ток. За да сме напълно директни – къде е логиката да вземем за пример рафинерията на „ Лукойл “ да генерира рекордни облаги с помощта на конюнктурата, и освен това да получава милиони обезщетения за електрическа енергия. Дали това е допустим за данъкоплатците метод за харчене на фискален запас?
Другият е за размера на обезщетенията. Кой реши, че бизнесът би трябвало да има обезпечена цена от 250 лв.? В един миг обезщетенията бяха закрепена сума на мегаватчас, след това станаха 80% от горницата над референтна цена. Във втория случай страната отново плащаше доста, само че най-малко и потребителят усещаше резултат на повишаването и имаше тласъци да търси други възможности и енергийна успеваемост.
Мащабът на преразределението е толкоз огромен, че даже дребни промени в параметрите могат да освободят голям запас за бюджета. Ако да вземем за пример потребителите заплащат даже единствено 10% oт разликата сред борсовата цена и закрепената oт 250 лв., това ще значи 1 милиард по-нисък бюджетен недостиг на годишна основа.
Текстът е оповестен от Института за пазарна стопанска система, негов създател е Лъчезар Богданов. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Неусетно тази държавна политика се трансформира във втория максимален масраф в обществените финанси след пенсиите. Наскоро предупредихме, че месечните разноски може да доближат 1 милиард, само че решението на държавното управление надвиши и тези мрачни прогнози. Ако този метод се резервира, на годишна основа приказваме за дотации от 13-15 милиарда лв.. За съпоставяне, всички разноски за пенсии, след няколкото нараствания, ще бъдат 15,6 милиарда лв. през 2022 година
Размахът на прехвърлянето към бизнеса е с голямо макроикономическо измерение. При 1,2 милиарда лв. на месец запазването на тази стратегия ще значи субсидиране на таван на енергийните цени за близо 10% от Брутният вътрешен продукт. Ако прибавим покриването на загубите на топлофикацията в София и 25-те стотинки за литър гориво и настрана понижените налози върху част от силата, сметката набъбва застрашително. За съпоставяне, за 12-те месеца до септември /по данни на Bruegel/ най-висока „ сметка “ за субсидиране и компенсиране на повишаването на енергоизточниците имаше във Англия – 6,5% от Брутният вътрешен продукт, Хърватия – 4,1% от Брутният вътрешен продукт и Гърция – 3,7% от Брутният вътрешен продукт. Да, доста държавни управления занапред ще вкарват пакети от помощи и обезщетения – само че даже внушително звучащите 200 милиарда евро, препоръчани в Германия, са едвам 5% от Брутният вътрешен продукт на страната.
И по този начин, създадохме мастодонт за преразпределение на милиарди без явен политически и стопански механизъм за премахването му. Вместо поощряване на дълготрайно договаряне и предвидимост, в този момент на практика целият бизнес е пленник на волята на Министерския съвет и през три месеца чака златния автограф за одобрение на дотациите. Оттук насетне връщането към пазара или основаване на транспарантен и законен метод на одържавяване на облагите в енергетиката – да вземем за пример посредством налог, гласуван от законодателя – ще среща проведен и стимулиран отпор.
Няма никакъв логичен отговор на най-малко два въпроса. Първият и най-очевиден е за какво обезщетенията са за всички бизнес консуматори. Каква е логиката страната да обезпечава субсидирана евтина електрическа енергия за едно дружество, в случай че то може да продава продукцията си на покачване крайни цени? В този случай излиза, че някои компании даже печелят повече – продават скъпо поради световната инфлация, само че българската страна заплаща, с цел да имат на ниска цена ток. За да сме напълно директни – къде е логиката да вземем за пример рафинерията на „ Лукойл “ да генерира рекордни облаги с помощта на конюнктурата, и освен това да получава милиони обезщетения за електрическа енергия. Дали това е допустим за данъкоплатците метод за харчене на фискален запас?
Другият е за размера на обезщетенията. Кой реши, че бизнесът би трябвало да има обезпечена цена от 250 лв.? В един миг обезщетенията бяха закрепена сума на мегаватчас, след това станаха 80% от горницата над референтна цена. Във втория случай страната отново плащаше доста, само че най-малко и потребителят усещаше резултат на повишаването и имаше тласъци да търси други възможности и енергийна успеваемост.
Мащабът на преразределението е толкоз огромен, че даже дребни промени в параметрите могат да освободят голям запас за бюджета. Ако да вземем за пример потребителите заплащат даже единствено 10% oт разликата сред борсовата цена и закрепената oт 250 лв., това ще значи 1 милиард по-нисък бюджетен недостиг на годишна основа.
Текстът е оповестен от Института за пазарна стопанска система, негов създател е Лъчезар Богданов. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ