Менда Стоянова обясни колко пари не са събрани от ДДС и какви мерки се вземат срещу проблема
Темата за несъбраните доходи в бюджета разяснява пред БНР ръководителят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова. „ Тези 5,4 милиарда лв. са за 18 години. Ако се погледнат нещата обратно в годините ще се види, че тези несъбираеми доходи последователно намаляваха, с цел да стигнат през 2017 година до 270 млн. Това приказва, че непрекъснато се усъвършенства работата на приходните организации “, изясни тя.
„ Една част от тези несъбираеми доходи са в следствие и на това, че приходната организация прави проверка на лица, които доста добре знаят, че няма да бъдат събрани приходите. Това са нормално тези по веригата за източване на Данък добавена стойност и те са тъкмо основани, с цел да източват Данък добавена стойност и да не може от тях да бъде събрано, само че Национална агенция за приходите прави проверка на тези лица, с цел да потвърди, че там източване на Данък добавена стойност и за това не е заплатен налог и в последна сметка има опция Национална агенция за приходите да потърси този налог от крайния ползвател на така наречен прикрит налог Данък добавена стойност “, сподели Стоянова.
„ Но, с цел да се случи това чисто софтуерно, би трябвало да се направи проверка на останалите, които още през цялото време е ясно, че няма да бъдат събрани там приходите. Второ би трябвало да се има поради, че при всички тези случаи Национална агенция за приходите алармира прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Отивайки обаче в прокуратурата би трябвало да се разбере за каква сума е нанесена вреда на бюджета и тогава прокуратурата разпорежда на Национална агенция за приходите още веднъж да направи проверка и да каже какъв брой са източени. Така че част от тези 5 милиарда са точно на такава база. С годините се усъвършенства и законовата наредба “, добави тя.
Стоянова акцентира, че координацията сред данъчните и Министерство на вътрешните работи и прокуратурата се е засилила извънредно доста в последните години.
Председателят на бюджетната комисия съобщи, че всички законодателни промени за по-добра данъчна събираемост срещат голям отпор. Стоянова посочи, че подмяната на софтуера за ръководство на продажбите и касовите апарати е стъпка към изсветляване на стопанската система: „ Всички ние знаем, че се укриват обороти и те се укриват точно посредством тази система за ръководство на софтуера, която е обвързвана с касовия уред, която дава опция една касова записка да бъде издадена, а по-късно да не отиде към Национална агенция за приходите “.
Около половината от компаниите в страната ще би трябвало да подменят напълно апаратите си, а компаниите, които са закупили апаратите си през последните три години ще би трябвало да обновят софтуера си.
Стоянова разяснява още и задлъжнялостта на общинските лечебни заведения. По думите й, тя не би трябвало да повлияе на държавния бюджет: " Те в последна сметка са отговорност на техния принципал. Трябва да кажа, че множеството от общините не реализират нито надзор, нито контрол върху активността на лечебните заведения от позиция на финансите. Затова доста постоянно натрупват съществени задължения. За мен обаче там, където лечебните заведения натрупват задължения, това на първо място е обвързвано с източването на тези лечебни заведения ".
Тя предвижда, че някои лечебни заведения могат да изпаднат в неплатежоспособност, само че това допуска стъпки за метода на възстановяване на активността.
„ Една част от тези несъбираеми доходи са в следствие и на това, че приходната организация прави проверка на лица, които доста добре знаят, че няма да бъдат събрани приходите. Това са нормално тези по веригата за източване на Данък добавена стойност и те са тъкмо основани, с цел да източват Данък добавена стойност и да не може от тях да бъде събрано, само че Национална агенция за приходите прави проверка на тези лица, с цел да потвърди, че там източване на Данък добавена стойност и за това не е заплатен налог и в последна сметка има опция Национална агенция за приходите да потърси този налог от крайния ползвател на така наречен прикрит налог Данък добавена стойност “, сподели Стоянова.
„ Но, с цел да се случи това чисто софтуерно, би трябвало да се направи проверка на останалите, които още през цялото време е ясно, че няма да бъдат събрани там приходите. Второ би трябвало да се има поради, че при всички тези случаи Национална агенция за приходите алармира прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Отивайки обаче в прокуратурата би трябвало да се разбере за каква сума е нанесена вреда на бюджета и тогава прокуратурата разпорежда на Национална агенция за приходите още веднъж да направи проверка и да каже какъв брой са източени. Така че част от тези 5 милиарда са точно на такава база. С годините се усъвършенства и законовата наредба “, добави тя.
Стоянова акцентира, че координацията сред данъчните и Министерство на вътрешните работи и прокуратурата се е засилила извънредно доста в последните години.
Председателят на бюджетната комисия съобщи, че всички законодателни промени за по-добра данъчна събираемост срещат голям отпор. Стоянова посочи, че подмяната на софтуера за ръководство на продажбите и касовите апарати е стъпка към изсветляване на стопанската система: „ Всички ние знаем, че се укриват обороти и те се укриват точно посредством тази система за ръководство на софтуера, която е обвързвана с касовия уред, която дава опция една касова записка да бъде издадена, а по-късно да не отиде към Национална агенция за приходите “.
Около половината от компаниите в страната ще би трябвало да подменят напълно апаратите си, а компаниите, които са закупили апаратите си през последните три години ще би трябвало да обновят софтуера си.
Стоянова разяснява още и задлъжнялостта на общинските лечебни заведения. По думите й, тя не би трябвало да повлияе на държавния бюджет: " Те в последна сметка са отговорност на техния принципал. Трябва да кажа, че множеството от общините не реализират нито надзор, нито контрол върху активността на лечебните заведения от позиция на финансите. Затова доста постоянно натрупват съществени задължения. За мен обаче там, където лечебните заведения натрупват задължения, това на първо място е обвързвано с източването на тези лечебни заведения ".
Тя предвижда, че някои лечебни заведения могат да изпаднат в неплатежоспособност, само че това допуска стъпки за метода на възстановяване на активността.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ