Телевизиите периодично ни навират в очите разни проблеми, правейки услуга

Телевизиите от време на време ни навират в очите всякакви проблеми, правейки услуга на популизма на смешни политици. На всичкото от горната страна, щом се подхване тематиката за пушенето на публични места, на екрана цъфва Андрей Слабаков - най-страстният пушач в страната. Омръзна ни от него, други няма ли? Ами в случай че няма, за какво ни занимаване с тематиката въобще? 

Страстният пушач, който от малкия екран навира порока си в очите ни, евентуално си повярва, че е най-важният и по тази причина си разреши да съобщи в ефир: „ Аман от роми, рецидивисти, педерасти и непушачи! Стига към този момент! ”

Аман от вас, господин Слабаков, както и от всички пушачи, които останалите са принудени на търпят макар възбраната. В центъра на Хасково, под носа на РЗИ няма заведение, което да не вони на цигари, тъй като възбраната се заобикаля с малки врати в наредбата. Вместо да ги затворят един път вечно, с цел да се постави край в действителност на пушенето на публични места, отново се подхваща тематиката за рухване на възбраната. Т.е., като не можем да се оправим с казуса, да вдигнем ръце от него, тъй като пушачите имат права.

Да, но няма да стане. Защото фамилиите с деца също имат правото да обядват и вечерят в ресторант? Това че не пушат, не вреди на никого. Откъде накъде пушачът да има повече права от тях? Не е по никакъв начин неприятно, дори е похвално, че пушенето е неразрешено, с цел да нямат неприятен образец подрастващите. Да, би трябвало да се набива в главите им, че пушенето е рисково, нездравословно и безсмислено, за разлика от спорта, да вземем за пример.

Вместо това ние слушаме, че цялата страна би трябвало да се преценява с порока на пушачите. Това ли е  казусът или заобикалянето на възбраната, чиято цел е сякаш публичното здраве? Големият проблем е за какво страната и здравните управляващи не могат да наложат даже една възбрана за пушене. А не могат, тъй като никакви управляващи не са.