Текстът е препубликуван от Заглавието е на Дневник.За разлика от

Текстът е препубликуван от Заглавието е на " Дневник ".

За разлика от Ленин, комуто комунистите обещаваха безконечен живот и го назоваха " по-жив от живите ", роденият преди 200 години Достоевски, фактически се оказва в една машина на времето, която го придвижва в бъдещето - при нас.

Да стартираме с това, че точно той първи сложи на дневен ред основната тематика на ХХ век - тематиката за свръхчовека, която откри отражение във философията на Шпенглер и Ницше и в литературата на Лев Шестов, Албер Камю и Томас Ман. Свръхчовекът като политическо събитие откри мрачното си отражение както в нацизма, по този начин и в комунистическата химера на същия оня Ленин.

Вечни тематики

Друго колосално постижение на Достоевски е неговият принос към такава безконечна тематика като вярата и неверието. С книгите си той потвърждава своето персонално разбиране: " Щом няма Бог, значи всичко е разрешено ". И предначертава пътя от неверието към дивото царство на парадокса

Творчеството на Достоевски даже изпревари ХХ век. То навлезе в нашето време като пророческо предизвестие, че ентропията ще победи, когато културните полезности отслабват, а индивидът изгубва умеенето си да познае самичък себе си. Оглупяването, изпростяването, танцът на цинизма и безумието - всичко това, което се случва в кръжеца на Пьотр Верховенски в романа " Бесове " - през XXI век значително се трансформира в тревожна действителност.

БесовеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

Разпадането на общите полезности към този момент в сериозна мяра сковава както Изтока, по този начин и Запада. Заедно с Достоевски ние продължаваме да обичаме " старите камъни на Европа " (както ги наричаше той), единствено дето се оказва, че с новите камъни мъчно можем да павираме правия път към един допустим за всички ни напредък.

Фьодор М. Достоевски. Дневник на писателя - том 1 и 2 (1873-1876 и 1877-1880)С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

В " Дневник на писателя " Достоевски твърди, че злото а заложено по-дълбоко, в сравнение с настояват " лекарите-социалисти ". Една мисъл, която е супер настояща! Защото преди да се бориш против външното зло, ти на първо време би трябвало да опознаеш себе си и да си дадеш сметка дали душата ти ще се прероди, в случай че обича властта и безнаказаността повече от хуманните цели.

Животът на Достоевски като че ли съставлява концентрат на страданието. Неговият разстрел в последния миг е спрян по царската благосклонност на Николай I и сменен със сибирска каторга. Цял живот го мъчи епилепсията. Преминава през една нещастна обич с красива и капризна нихилистка, която е доста по-млада от него, а в продължение на години неразумно играе хазарт.

Гений на свободното слово

Когато на трона се възкачва царят-освободител Александър II, който дава обещание многочислените нужни на страната промени, Достоевски - като че ли предчувствайки, че тези промени неизбежно ще доведат до революцията през 1917 година - потегля против демократичното течение, става първо почвеник, а след това консервативен журналист, не по-добър от Победоносцев. Разбира се, в един миг го увлича и външната политика - тогава Достоевски счита, че Константинопол би трябвало да бъде " наш ". Преди гибелта си обаче като че ли става по-разсъдлив и замислен и на юбилея на Пушкин даже развива концепцията за " всечовека ".

Добрият СталинС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

През каквито и политически въртопи да минава, в прозата си Достоевски остава талант на свободното слово. Големият литературовед Михаил Бахтин прозорливо открива полифонията в неговото творчество: Достоевски дава опция на всеки собствен воин напълно да развие и изясни възгледите си.

Хрумва ми да нарека Достоевски " патоанатом на живата човешка душа ". Той разрязва тази душа със словесния си скалпел, с цел да разбере нейната същина - и по този начин оказва помощ на доста генерации читатели да се замислят над смисъла на живота и над опцията да се трансформират.