Новите правила за изкуствения интелект в ЕС трябва да следват европейските ценности -
„ Технологиите трансформираха света, само че изкуственият разсъдък (AI) има капацитета да докара до цялостна гражданска война “. С тези думи българския народен представител от Европейската национална партия (ЕНП) Ева Майдел откри конференцията на високо ниво на, а централната тематика и и по какъв начин Стария континент може да си върне софтуерното водачество. Задачата е много сложна, поради евентуалната фундаментална роля на AI решенията, които най-вероятно ще обзет съвсем всеки аспект от всекидневието ни.
В същия миг, са забъркани и много морални решения и въпроси, поради размиването на дейностите сред човек и машина. Политическият подтекст се усложнява в допълнение, около войната в Украйна, възходящата киберопасност и последователното регионализиране на софтуерния пазар със мощните наказания против Русия и икономическите такива от страна на Съединени американски щати против Китай.
Първите дейности за нормативна рамка за изкуствен интелект датират отпреди 10 години. Тогава Европейският съюз стартира да изследва опциите на новата технология и единствено да теоретизира, какви правила ще са нужни за нея. Стремежът на Брюксел е да се максимализират позитивните благоприятни условия за промишленостите, само че и да се редуцират евентуалните проблеми и спънки, които тя може да сътвори.
„ Това е извънредно правилно, когато става дума за AI “, добавя Майдел, която е уредник на Regulation4Innovation, само че и основен докладчик на Екологичен потенциал за регулаторната рамка за изкуствения разсъдък. „ От известно време има интернационалния разговор по тематиката, само че Европейски Съюз първа стартира да написа сходни правила “. В конференцията се включиха още именития съветски шахматист Гари Каспаров и дългогодишния основен изпълнителен шеф на Гугъл Ерик Шмид.
Регулации с европейски привкус
Ева Майдел показа, че сега светът се дели на автократични и демократични общества и последните не споделят концепцията за световен, отворен и виновен интернет. Което основава причина за културен конфликт и, че новите регулации би трябвало да дават отговор на европейските полезности и правила. Което може да стане единствено в случай че фирмите могат да създават, тестват и пускат AI решения в Европа, вместо те да идват извън. Майдел добави, че е нужен баланс, в който да може технологията да се управлява, само че и да се предизвикват нововъведенията в тази сфера.
„ Руската война в Украйна и икономическата опасност от Китай – демонстрираха слабостите на Европа “, разяснява още Майдел. Тя добавя, че в случай че Западът изгуби конкуренцията за добиване на икономическия, обществен и защитителен най-много от AI, тогава ще навлезем в ера на смяна на салдото на международните сили.
„ Затова Европа би трябвало да се трансформира в софтуерен водач “, разяснява Ева Майдел.
Легендарният съветски шахматист и международен първенец Гари Каспаров удостовери и даже укрепи думите на Майдел. Според него високи технологии, като AI, са значим аспект в тези смутни времена, с цел да може да останем на гребена на вълната. Европа не би трябвало да остава подвластна от Америка или Китай във връзка с нововъведенията и изключително – киберсигурността. Вместо това би трябвало да построи лични системи от нулата. При това да го направи нападателно и бързо.
„ В Европа има потребност от огнева мощ, освен от огнени стени (т.нар. Firewalls – решения за запазване от хакерски офанзиви, бел. ред.) “, разяснява Каспаров. Той добави, че исторически технологиите не вършат неприятни неща, а хората, които ги ползват. Същото важи с цялостна мощ и за изкуствения разсъдък.
Кое да е първо – нововъведенията или правилата
Дългогодишният основен изпълнителен шеф на софтуерния колос Гугъл Ерик Шмид също удостовери тезата, че комплицирани AI решения от страни като Китай няма да са надеждни и ще са в контраст с демократичните полезности. Както и изрази опасения, че сега се подценяват опциите за нововъведения на Пекин. Това в композиция с регионализацията на света и разделянето ѝ на райони, вършат обстановката много неподходяща за Обединена Европа.
Шмид още разяснява, че Европейски Съюз поставя регулациите преди нововъведенията, което може да бъде неточност. Според него, Брюксел първо би трябвало да влага в създаването на новите технологии, които по-късно да са последвани от регулациите. Призна, че Европа има отлична база по тази причина и даде образец с нидерландската ASML, която действително е монополист в производството на фотолитографични системи. Без последните е невероятно създаването и основаването на най-модерните чипове и процесори.
„ С сходно ноу-хау, Европа има шанса да бъде софтуерен водач “, добави Ерик Шмид.
На друго мнение е Грег Алън, шеф в плана за ръководство на AI към Центъра за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS). Той счита, че не развойната активност е слабост на Европа, а пазарното налагане на софтуерните решения.
„ Най-добрите и качествени патенти и проучвания идват от Европа, вие сте и измежду водачите по този индикатор, дружно със Съединени американски щати и Китай “, разяснява още Алън. Той добави, че една от аргументите регулациите в Щатите да са по-ефективни с времето, се дължи на обстоятелството, че те се основават въз основата на потребностите на пазара, а не преди последния да бъде изцяло построен. Има и други разлики, да вземем за пример за AI, Съединени американски щати са въвели лимитирани правила, само че единствено в избрани браншове. Причината е, че законотворците във Вашингтон работят на отвесен принцип и основават рамки за всяка промишленост поотделно. Европейски Съюз от своя страна избира хоризонталния и централизиран способ и в тази ситуация с изкуствения разсъдък занапред ще се разбере, дали този метод е верния.
В същия миг, са забъркани и много морални решения и въпроси, поради размиването на дейностите сред човек и машина. Политическият подтекст се усложнява в допълнение, около войната в Украйна, възходящата киберопасност и последователното регионализиране на софтуерния пазар със мощните наказания против Русия и икономическите такива от страна на Съединени американски щати против Китай.
Първите дейности за нормативна рамка за изкуствен интелект датират отпреди 10 години. Тогава Европейският съюз стартира да изследва опциите на новата технология и единствено да теоретизира, какви правила ще са нужни за нея. Стремежът на Брюксел е да се максимализират позитивните благоприятни условия за промишленостите, само че и да се редуцират евентуалните проблеми и спънки, които тя може да сътвори.
„ Това е извънредно правилно, когато става дума за AI “, добавя Майдел, която е уредник на Regulation4Innovation, само че и основен докладчик на Екологичен потенциал за регулаторната рамка за изкуствения разсъдък. „ От известно време има интернационалния разговор по тематиката, само че Европейски Съюз първа стартира да написа сходни правила “. В конференцията се включиха още именития съветски шахматист Гари Каспаров и дългогодишния основен изпълнителен шеф на Гугъл Ерик Шмид.
Регулации с европейски привкус
Ева Майдел показа, че сега светът се дели на автократични и демократични общества и последните не споделят концепцията за световен, отворен и виновен интернет. Което основава причина за културен конфликт и, че новите регулации би трябвало да дават отговор на европейските полезности и правила. Което може да стане единствено в случай че фирмите могат да създават, тестват и пускат AI решения в Европа, вместо те да идват извън. Майдел добави, че е нужен баланс, в който да може технологията да се управлява, само че и да се предизвикват нововъведенията в тази сфера.
„ Руската война в Украйна и икономическата опасност от Китай – демонстрираха слабостите на Европа “, разяснява още Майдел. Тя добавя, че в случай че Западът изгуби конкуренцията за добиване на икономическия, обществен и защитителен най-много от AI, тогава ще навлезем в ера на смяна на салдото на международните сили.
„ Затова Европа би трябвало да се трансформира в софтуерен водач “, разяснява Ева Майдел.
Легендарният съветски шахматист и международен първенец Гари Каспаров удостовери и даже укрепи думите на Майдел. Според него високи технологии, като AI, са значим аспект в тези смутни времена, с цел да може да останем на гребена на вълната. Европа не би трябвало да остава подвластна от Америка или Китай във връзка с нововъведенията и изключително – киберсигурността. Вместо това би трябвало да построи лични системи от нулата. При това да го направи нападателно и бързо.
„ В Европа има потребност от огнева мощ, освен от огнени стени (т.нар. Firewalls – решения за запазване от хакерски офанзиви, бел. ред.) “, разяснява Каспаров. Той добави, че исторически технологиите не вършат неприятни неща, а хората, които ги ползват. Същото важи с цялостна мощ и за изкуствения разсъдък.
Кое да е първо – нововъведенията или правилата
Дългогодишният основен изпълнителен шеф на софтуерния колос Гугъл Ерик Шмид също удостовери тезата, че комплицирани AI решения от страни като Китай няма да са надеждни и ще са в контраст с демократичните полезности. Както и изрази опасения, че сега се подценяват опциите за нововъведения на Пекин. Това в композиция с регионализацията на света и разделянето ѝ на райони, вършат обстановката много неподходяща за Обединена Европа.
Шмид още разяснява, че Европейски Съюз поставя регулациите преди нововъведенията, което може да бъде неточност. Според него, Брюксел първо би трябвало да влага в създаването на новите технологии, които по-късно да са последвани от регулациите. Призна, че Европа има отлична база по тази причина и даде образец с нидерландската ASML, която действително е монополист в производството на фотолитографични системи. Без последните е невероятно създаването и основаването на най-модерните чипове и процесори.
„ С сходно ноу-хау, Европа има шанса да бъде софтуерен водач “, добави Ерик Шмид.
На друго мнение е Грег Алън, шеф в плана за ръководство на AI към Центъра за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS). Той счита, че не развойната активност е слабост на Европа, а пазарното налагане на софтуерните решения.
„ Най-добрите и качествени патенти и проучвания идват от Европа, вие сте и измежду водачите по този индикатор, дружно със Съединени американски щати и Китай “, разяснява още Алън. Той добави, че една от аргументите регулациите в Щатите да са по-ефективни с времето, се дължи на обстоятелството, че те се основават въз основата на потребностите на пазара, а не преди последния да бъде изцяло построен. Има и други разлики, да вземем за пример за AI, Съединени американски щати са въвели лимитирани правила, само че единствено в избрани браншове. Причината е, че законотворците във Вашингтон работят на отвесен принцип и основават рамки за всяка промишленост поотделно. Европейски Съюз от своя страна избира хоризонталния и централизиран способ и в тази ситуация с изкуствения разсъдък занапред ще се разбере, дали този метод е верния.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ