Те пристигат в нашите домове от Америка и Южна Африка.

Те идват в нашите домове от Америка и Южна Африка. Имат дълги, дебели стъбла и месести, фуниевидни цветове, които ни радват с наситените си цветове.

Амарилисът и хипеаструмът са растения, които българите все по-често слагат на первазите на прозорците си. Какво си коства да знаете за тях?

Амарилис и хиппеаструм. Какви са разликите сред тези растения?



Преди да преминем към подробни препоръки за развъждане и грижи, дано почистим видово-терминологичните подозрения. Амарилисът е растение от Южна Африка, което се отглежда в земята. Цветовете му са дребни, многочислени и ароматни. Хипеаструмът произлиза от Южна Америка и е саксийно растение. То пуска редки, само че ярки цветове, които доближават до 30 см в диаметър. То е без аромат.

Въпреки че на доктрина разликите сред растенията са обилни, на процедура феновете градинари постоянно ги бъркат едно с друго или употребяват общо известното и прелестно название " амарилис ". Поради сходството на двете растения и обстоятелството, че и двата типа се отглеждат у нас, наименованията постоянно се употребяват взаимозаменяемо и двете растения се бъркат едно с друго.

Как да отглеждаме амарилис и хиппеаструм?



Амарилисът и хипеаструмът нормално се продават под формата на луковици. Засадени в дребна саксия, ненапълно изсъхнали, те не наподобяват доста привлекателно. Няколко дни постоянно поливане и уместно място обаче са задоволителни, с цел да оживеят още веднъж и да ни зарадват със страхотни цветове.
Как да се грижим за амарилисите и хипеаструмите, с цел да бъдат приятни за окото?

Тези растения ще се усещат най-добре на топло и слънчево място, при температура сред 20 и 23 градуса по Целзий.
Почвата, в която пораства амарилисът или хипеаструмът, би трябвало да е лека, плодородна, с дренажен пласт. Струва си да заложите на дребна саксия - точно в такива съдове тези декоративни цветя се усещат най-добре.



Растенията би трябвало да се поливат щедро, само че да се заобикаля преполиването им, което може да докара до гниене на луковиците. На всеки 2-3 седмици е добре да се внасят минерални торове (подходяща е подготвена примес за цъфтящи растения).

И двете растения цъфтят в края на есента, като постоянно радват окото до Коледа. По тази причина от време на време ги назовават " опция на Витлеемската звезда ".
След прецъфтяването цветовете се отстраняват, с цел да не хаби растението сила за произвеждане на семена. Стъблото се оставя да изсъхне. След това можем да го извадим от саксията.