Благоевград почете паметта на Тодор Александров
С обред по полагане на цветя и венци в Благоевград бе маркирана 99-годишнина от гибелта на Последния цар на планините - Тодор Александров, съобщи кореспондент на Blagoevgrad24.bg.
Събитието почетоха представители на локалната власт, общественици, културни дейци и жители.
Българският бунтовник, член на Централния комитет и водач на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров е едвам на 16-годишна възраст, когато се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, в Скопие. В интервала 1904-1905 година Тодор Александров е определен и за член на околийското управление на ВМОРО в Щип. През декември 1904 година след едно стълкновение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се схваща за неговата революционната активност.
Предупреден в точния момент, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 година се причислява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният интервал от живота му. Тодор Александров се употребява с име на прагматичен и кадърен уредник, изравен надалеч от непотребните теоретични разногласия, които по това време раздират ВМОРО и водят до братоубийствени битки. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските управляващи и опитите на Сърбия да приготви почвата за завземане на Македония Тодор Александров е праволинеен.
По време на Балканската война през 1912 година, в която ВМОРО поддържа напълно българската войска и войските на българските съдружници. В взаимната им битка против Османската империя, Тодор Александров е отпред на чета на Македоно-одринското опълчение, която навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни елементи. След края на Първата международна война, през 1923 година Вътрешна македонска революционна организация на Тодор Александров поддържа Деветоюнския прелом. Както написа в своите " Спомени “ Иван Михайлов Вътрешна македонска революционна организация поддържа най-крайните партии, борещи се против режима в Белград.
Оценката за изгодата от сходна поддръжка на Вътрешна македонска революционна организация за комунистическите сили обаче е нееднозначна заради македонизма, който по-късно стартират да прокарват споделящите комунистическите хрумвания, както и опциите за интервенция на Съветска Русия в национално-освободителните придвижвания на Балканите. През 1924 година, след триумфа на руските представители да завоюват един от ръководителите на Вътрешна македонска революционна организация Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който Вътрешна македонска революционна организация се съгласява да работи взаимно с комунистическите партии на Балканите.
Тодор Александров афишира, че не е подписал персонално този документ. Подложен на напън от страна на тогавашното българско държавно управление на Александър Цанков, той обществено се отхвърля от всевъзможни контакти с комунистическите сили. Вътрешна македонска революционна организация изпада в изолираност, като си печели враждебността освен на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото придвижване, само че и на държавното управление в София. В тази конюнктура на 31 август 1924 година в местността Равна бука, край село Сугарево в Пирин Тодор Александров е погубен. Макар че физическите убийци са осъдени доста скоро от Вътрешна македонска революционна организация, към момента няма явен отговор въпросът кой е същинският подстрекател за убийството на Тодор Александров.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Събитието почетоха представители на локалната власт, общественици, културни дейци и жители.
Българският бунтовник, член на Централния комитет и водач на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров е едвам на 16-годишна възраст, когато се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, в Скопие. В интервала 1904-1905 година Тодор Александров е определен и за член на околийското управление на ВМОРО в Щип. През декември 1904 година след едно стълкновение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се схваща за неговата революционната активност.
Предупреден в точния момент, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 година се причислява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният интервал от живота му. Тодор Александров се употребява с име на прагматичен и кадърен уредник, изравен надалеч от непотребните теоретични разногласия, които по това време раздират ВМОРО и водят до братоубийствени битки. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските управляващи и опитите на Сърбия да приготви почвата за завземане на Македония Тодор Александров е праволинеен.
По време на Балканската война през 1912 година, в която ВМОРО поддържа напълно българската войска и войските на българските съдружници. В взаимната им битка против Османската империя, Тодор Александров е отпред на чета на Македоно-одринското опълчение, която навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни елементи. След края на Първата международна война, през 1923 година Вътрешна македонска революционна организация на Тодор Александров поддържа Деветоюнския прелом. Както написа в своите " Спомени “ Иван Михайлов Вътрешна македонска революционна организация поддържа най-крайните партии, борещи се против режима в Белград.
Оценката за изгодата от сходна поддръжка на Вътрешна македонска революционна организация за комунистическите сили обаче е нееднозначна заради македонизма, който по-късно стартират да прокарват споделящите комунистическите хрумвания, както и опциите за интервенция на Съветска Русия в национално-освободителните придвижвания на Балканите. През 1924 година, след триумфа на руските представители да завоюват един от ръководителите на Вътрешна македонска революционна организация Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който Вътрешна македонска революционна организация се съгласява да работи взаимно с комунистическите партии на Балканите.
Тодор Александров афишира, че не е подписал персонално този документ. Подложен на напън от страна на тогавашното българско държавно управление на Александър Цанков, той обществено се отхвърля от всевъзможни контакти с комунистическите сили. Вътрешна македонска революционна организация изпада в изолираност, като си печели враждебността освен на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото придвижване, само че и на държавното управление в София. В тази конюнктура на 31 август 1924 година в местността Равна бука, край село Сугарево в Пирин Тодор Александров е погубен. Макар че физическите убийци са осъдени доста скоро от Вътрешна македонска революционна организация, към момента няма явен отговор въпросът кой е същинският подстрекател за убийството на Тодор Александров.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ