Исторически ниски резултати на матурите. Къде е грешката?
Тази година оценките от матурата по български език са най-ниските, откогато съществува изпитът в този формат. Причините за това могат да са всевъзможни, само че без сериозен разбор е мъчно да се видят същинските. Защо и по какъв начин се стигна до такава степен?
Добър 3,93. Толкова е междинната оценка от наложителния държавен зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) за тази образователна година.
Тя е най-ниската от 2008 година насам, откогато съществуват матурите в сегашния си тип. Могат да бъдат посочени доста аргументи, само че до момента в който не се направи сериозен разбор на резултатите, същинската причина наподобява ще остане скрита за заетите в просветителната система.
Оценката е значима, тъй като с нея се кандидатства в множеството университети в страната.
Всеки образован министър до момента е давал хрумвания за справяне с казуса, само че на негово място след това е идвал различен, преди концепциите да са осъществени.
Настоящият министър на образованието Галин Цоков неотдавна сподели, че поради ниските резултати се обмислят промени в изпитния формат. Като причина за ниските резултати учители и просветителни специалисти също показват променения преди две години изпитен формат, както и критериите за оценяване.
Някои упрекват децата в това, че са мързеливи и не учат. Най-удобното опрощение наподобява това за последствията от онлайн образованието по време на пандемията от COVID-19, което се оказа неуместно. Такова пояснение даде да вземем за пример началничката на столичното районно ръководство по образованието Ваня Кастрева .
Омбудсманът Диана Ковачева предложи още веднъж дванайсетокласниците да могат да се явяват наново на държавните зрелостни изпити. Тя счита, че би трябвало да се даде втори късмет на зрелостниците, в случай че не са удовлетворени от оценката си.
Един зрелостник и матурите
Васил Димитров неотдавна приключи гимназия, сега чака второто класиране в Техническия университет в София с вярата да бъде признат по първото си предпочитание - компютърно и софтуерно инженерство.
Казва, че не е бил добре квалифициран по БЕЛ, тъй като концентрира напъните си в математиката. Все отново изкарва малко над 4,50, което за него е приемлива оценка. Повечето му съученици са получили към Добър 4.00.
" Най-много точки изгубих на есето. Не мога доста да пиша текстове ", сподели Васил пред Свободна Европа.
Всичките му съученици са избрали да пишат есе. Другата опция е интерпретативно съчинение, което се оказва по-нежелано от дванайсетокласниците. Повечето от тях избират есето, демонстрира статистиката на МОН. Такива са и наблюденията на учителката по БЕЛ Росица Трайкова , която е шеф на СУ " Васил Левски " в благоевградското село Коларово.
По думите ѝ нтерпретативните съчинения се считат за остарели, тъй като би трябвало да се чете рецензия, а ученикът да познава в дълбочина творбите.
" Това ново потомство не е привикнало да написа текстове. То няма задоволително богат език и езикова просвета, с цел да напише логичен, верен и огромен текст ", сподели тя пред Свободна Европа.
Как се ползва наученото
При представянето на резултатите Министерството на науката и образованието (МОН) сподели сбито, че те " са съпоставими с предходната година ".
Повечето зрелостници се оправят със дилемите, изискващи възпроизвеждане, само че дилемите, изискващи схващане, осмисляне, интерпретиране и използване на наученото, си остават предизвикателство за мнозина, отбелязва МОН.
Началникът на Регионалното ръководство на образованието в София Ваня Кастрева пък изясни ниските резултати с събитието, че дванайсетокласниците най-дълго време са се обучавали в онлайн среда и " това има своите последствия ".
Тя назова резултатите " удоволетворяващи за професионалната колегия в София ", единствено тъй като в столицата междинният брой точки е най-голям.
Според просветителния специалист и съосновател на академия " Никола Тесла " доктор Валентина Иванова най-голямата неточност в системата е формалният метод към просветителния развой.
" Нито се преподава с схващане, нито се учи с схващане, нито се желае от децата да схващат материала, а единствено да го повтарят. Това води до затъпяване и не провокира децата да развиват опциите си ", сподели тя пред Свободна Европа.
Реформа на промяната
Галин Цоков сподели, че ще бъдат " прецизирани дилемите с отворен отговор в изпитните разновидности през идната образователна година ", без да дава съответни детайлности. До публицистичното привършване на текста от МОН не дадоха отговор на въпросите на Свободна Европа по тематиката.
" Ще се консултираме със експерти в региона на тестологията, с цел да може дилемите да бъдат още по-обективни като опция за оценка ", сподели просветителният министър, представен от БНР.
От образователната 2021/2022 година изпитният формат беше изменен и скалата за оценяване беше повишена. Допреди това за тройка бяха нужни 23 точки от 100, само че към този момент за същата оценка са нужни най-малко 30% правилни отговори. В тестовата част бяха добавени повече задания с отворен отговор. Това съгласно Росица Трайкова обърква учениците и е една от аргументите за по-лошото им показване.
" Те са привикнали по-конкретно, по-бързо и разумно да вземат решение тестова част ", сподели тя. Освен това при отворените отговори от МОН е заложена една матрица на правилен отговор и даже ученикът да се е обосновал при даването на друг отговор, той не се признава.
По думите ѝ проблем са и неразбираемите критерии при оценка на дилемите по третия модул (писане на есе или така наречен интерпретативно съчинение).
" Критериите са субективни, прави оценка ги проверяващият. Работила съм три години като проверяващ и се вижда, че има разминаване в критериите на обособените преподаватели при оценяване на писмените текстове на учениците ", сподели тя.
От думите на Цоков се разбра, че МОН към този момент е почнало разбор на аргументите за резултатите от матурите. Инспекторатът на просветителното министерство към този момент е почнал инспекции в учебните заведения с най-слаби резултати, сподели той.
Работи се и по методика за обвързването на учителските заплaти и спомагателните хонорари с резултатите от изпитите, добави той. От години в България няма методология за оценка на качеството на образованието. Министърът на образованието в последния постоянен кабинет Николай Денков даде поръчка за такава, само че не съумя да осъществя концепцията си, тъй като държавното управление " Петков " падна.
Освен това за обучение в последните години страната налива по близо 5% от брутния вътрешен артикул. За предходната образователна година парите бяха 6,4 милиарда лева Въпреки това проблемите остават същите от години: неприятни изпитни резултати, липса на данни за успеваемостта на образованието, липса на сигурност, че децата развиват основни компетентности.
Има вяра, само че тя е в децата, не в системата
Според Валентина Иванова изпитният формат предизвиква повърхностни познания и официално отношение към целия учебен развой.
Резултатите са разумно разследване от формалното отношение към ученетоВалентина Иванова
" Ние получаваме от децата това, което сме поискали от тях - едно официално отношение към 12-те години в учебно заведение и резултатите са разумно разследване от това ", сподели тя.
В " коригирането на критериите " за оценка тя вижда тяхното занижаване под претекста за деловитост.
" Децата би трябвало да се учат на кардиналните неща, които след това да могат да ползват във всяка обстановка. Те не схващат правилото зад нещата, тъй като са учени на образци, а не на причинно-следствени връзки ", сподели просветителният специалист.
Тя вижда проблем и в отношението към ученето и знанието, в резултат на което децата не го имат за полезност.
" Това е диалог, който би трябвало да се води у дома, в учебно заведение, в обществото. Ако нямат причина за какво да учат в един свят, в който цялото познание им е в джоба, те не поставя никакви старания. И форматът не ги предизвиква, а желае от тях това, което може да бъде открито в Google ", сподели тя.
Валентина Иванова въпреки всичко вижда вяра за справяне с казуса и тя е в самите деца, които в днешно време имат пред очите си целия свят.
" Рано или късно, в случай че разпознаят знанието като инструмент, с който могат да се осъществят в която и да е област и където и да е по света, това ще раздвижи процесите ", сподели тя.
Добър 3,93. Толкова е междинната оценка от наложителния държавен зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) за тази образователна година.
Тя е най-ниската от 2008 година насам, откогато съществуват матурите в сегашния си тип. Могат да бъдат посочени доста аргументи, само че до момента в който не се направи сериозен разбор на резултатите, същинската причина наподобява ще остане скрита за заетите в просветителната система.
Оценката е значима, тъй като с нея се кандидатства в множеството университети в страната.
Всеки образован министър до момента е давал хрумвания за справяне с казуса, само че на негово място след това е идвал различен, преди концепциите да са осъществени.
Настоящият министър на образованието Галин Цоков неотдавна сподели, че поради ниските резултати се обмислят промени в изпитния формат. Като причина за ниските резултати учители и просветителни специалисти също показват променения преди две години изпитен формат, както и критериите за оценяване.
Някои упрекват децата в това, че са мързеливи и не учат. Най-удобното опрощение наподобява това за последствията от онлайн образованието по време на пандемията от COVID-19, което се оказа неуместно. Такова пояснение даде да вземем за пример началничката на столичното районно ръководство по образованието Ваня Кастрева .
Омбудсманът Диана Ковачева предложи още веднъж дванайсетокласниците да могат да се явяват наново на държавните зрелостни изпити. Тя счита, че би трябвало да се даде втори късмет на зрелостниците, в случай че не са удовлетворени от оценката си.
Един зрелостник и матурите
Васил Димитров неотдавна приключи гимназия, сега чака второто класиране в Техническия университет в София с вярата да бъде признат по първото си предпочитание - компютърно и софтуерно инженерство.
Казва, че не е бил добре квалифициран по БЕЛ, тъй като концентрира напъните си в математиката. Все отново изкарва малко над 4,50, което за него е приемлива оценка. Повечето му съученици са получили към Добър 4.00.
" Най-много точки изгубих на есето. Не мога доста да пиша текстове ", сподели Васил пред Свободна Европа.
Всичките му съученици са избрали да пишат есе. Другата опция е интерпретативно съчинение, което се оказва по-нежелано от дванайсетокласниците. Повечето от тях избират есето, демонстрира статистиката на МОН. Такива са и наблюденията на учителката по БЕЛ Росица Трайкова , която е шеф на СУ " Васил Левски " в благоевградското село Коларово.
По думите ѝ нтерпретативните съчинения се считат за остарели, тъй като би трябвало да се чете рецензия, а ученикът да познава в дълбочина творбите.
" Това ново потомство не е привикнало да написа текстове. То няма задоволително богат език и езикова просвета, с цел да напише логичен, верен и огромен текст ", сподели тя пред Свободна Европа.
Как се ползва наученото
При представянето на резултатите Министерството на науката и образованието (МОН) сподели сбито, че те " са съпоставими с предходната година ".
Повечето зрелостници се оправят със дилемите, изискващи възпроизвеждане, само че дилемите, изискващи схващане, осмисляне, интерпретиране и използване на наученото, си остават предизвикателство за мнозина, отбелязва МОН.
Началникът на Регионалното ръководство на образованието в София Ваня Кастрева пък изясни ниските резултати с събитието, че дванайсетокласниците най-дълго време са се обучавали в онлайн среда и " това има своите последствия ".
Тя назова резултатите " удоволетворяващи за професионалната колегия в София ", единствено тъй като в столицата междинният брой точки е най-голям.
Според просветителния специалист и съосновател на академия " Никола Тесла " доктор Валентина Иванова най-голямата неточност в системата е формалният метод към просветителния развой.
" Нито се преподава с схващане, нито се учи с схващане, нито се желае от децата да схващат материала, а единствено да го повтарят. Това води до затъпяване и не провокира децата да развиват опциите си ", сподели тя пред Свободна Европа.
Реформа на промяната
Галин Цоков сподели, че ще бъдат " прецизирани дилемите с отворен отговор в изпитните разновидности през идната образователна година ", без да дава съответни детайлности. До публицистичното привършване на текста от МОН не дадоха отговор на въпросите на Свободна Европа по тематиката.
" Ще се консултираме със експерти в региона на тестологията, с цел да може дилемите да бъдат още по-обективни като опция за оценка ", сподели просветителният министър, представен от БНР.
От образователната 2021/2022 година изпитният формат беше изменен и скалата за оценяване беше повишена. Допреди това за тройка бяха нужни 23 точки от 100, само че към този момент за същата оценка са нужни най-малко 30% правилни отговори. В тестовата част бяха добавени повече задания с отворен отговор. Това съгласно Росица Трайкова обърква учениците и е една от аргументите за по-лошото им показване.
" Те са привикнали по-конкретно, по-бързо и разумно да вземат решение тестова част ", сподели тя. Освен това при отворените отговори от МОН е заложена една матрица на правилен отговор и даже ученикът да се е обосновал при даването на друг отговор, той не се признава.
По думите ѝ проблем са и неразбираемите критерии при оценка на дилемите по третия модул (писане на есе или така наречен интерпретативно съчинение).
" Критериите са субективни, прави оценка ги проверяващият. Работила съм три години като проверяващ и се вижда, че има разминаване в критериите на обособените преподаватели при оценяване на писмените текстове на учениците ", сподели тя.
От думите на Цоков се разбра, че МОН към този момент е почнало разбор на аргументите за резултатите от матурите. Инспекторатът на просветителното министерство към този момент е почнал инспекции в учебните заведения с най-слаби резултати, сподели той.
Работи се и по методика за обвързването на учителските заплaти и спомагателните хонорари с резултатите от изпитите, добави той. От години в България няма методология за оценка на качеството на образованието. Министърът на образованието в последния постоянен кабинет Николай Денков даде поръчка за такава, само че не съумя да осъществя концепцията си, тъй като държавното управление " Петков " падна.
Освен това за обучение в последните години страната налива по близо 5% от брутния вътрешен артикул. За предходната образователна година парите бяха 6,4 милиарда лева Въпреки това проблемите остават същите от години: неприятни изпитни резултати, липса на данни за успеваемостта на образованието, липса на сигурност, че децата развиват основни компетентности.
Има вяра, само че тя е в децата, не в системата
Според Валентина Иванова изпитният формат предизвиква повърхностни познания и официално отношение към целия учебен развой.
Резултатите са разумно разследване от формалното отношение към ученетоВалентина Иванова
" Ние получаваме от децата това, което сме поискали от тях - едно официално отношение към 12-те години в учебно заведение и резултатите са разумно разследване от това ", сподели тя.
В " коригирането на критериите " за оценка тя вижда тяхното занижаване под претекста за деловитост.
" Децата би трябвало да се учат на кардиналните неща, които след това да могат да ползват във всяка обстановка. Те не схващат правилото зад нещата, тъй като са учени на образци, а не на причинно-следствени връзки ", сподели просветителният специалист.
Тя вижда проблем и в отношението към ученето и знанието, в резултат на което децата не го имат за полезност.
" Това е диалог, който би трябвало да се води у дома, в учебно заведение, в обществото. Ако нямат причина за какво да учат в един свят, в който цялото познание им е в джоба, те не поставя никакви старания. И форматът не ги предизвиква, а желае от тях това, което може да бъде открито в Google ", сподели тя.
Валентина Иванова въпреки всичко вижда вяра за справяне с казуса и тя е в самите деца, които в днешно време имат пред очите си целия свят.
" Рано или късно, в случай че разпознаят знанието като инструмент, с който могат да се осъществят в която и да е област и където и да е по света, това ще раздвижи процесите ", сподели тя.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ