Тайната на Норфолкския полк - 267 английски войници се разтворили в мъглата
Тайнственото изгубване на бойците от Норфолкския полк през Първата международна война се е трансформирало в легенда и е намерило отражение в всеобщата просвета на ХХ век. Забележително е, че даже в този момент се преглеждат най-невероятни хипотези. Материалите по делото са разкрити едвам през 1967 година, т.е. повече от половин век след нещастието. Информация за странната мъгла, заслепила бойците, се съдържа в формалния документ The Final Report of the Dardanelles Commission, където се проверява този случай.
Кървавите крайбрежия на Галиполи
След като Турция влиза във войната на страната на Германската империя и Австро-Унгария, британците и французите осъзнават, че може да имат нови компликации. Разработен е елементарен проект: да се завладяват Дарданелите, свързващи Средиземно и Егейско с Мраморно море. Това ще даде на Антантата солидно стратегическо преимущество. Като цяло Англия и Франция (и изключително Англия) обмислят в бъдеще завладяването на Константинопол, цялостното евакуиране на Османската империя от войната и откриването на морския път към Русия. Плановете са в действителност смели. Но не им е писано да се осъществен. Скоро след началото си военната интервенция се трансформира в безредна кървава каша, която обезкуражава даже калените участници в бойните дейности.
Операцията не се получава през цялото време. На 18 март 1915 година корабите на Антантата навлизат в пролива и са обстрелвани от турски артилеристи. Някои бойни кораби са взривени от мини: три от тях се насочат към морското дъно. Това не стопира съдружниците и на 25 април те стоварват войски на нос Хелес. Турците посрещат бойците с мощен картечен огън. Само след първия ден от десантната интервенция съдружниците губят 18 хиляди души. Бойците на Антантата съумяват да се укрепят на брега, само че по-нататъшното придвижване е извънредно сложна задача.
Броненосецът Irresistible потъва на 18 март 1915 година Снимка: Royal Navy - Library of Congress / Public Domain
Командването прави опити да разшири плацдарма, придвижвайки се във вътрешността. Напразно. Струва си да се каже, че изискванията за елементарните бойци били даже по-лоши, в сравнение с Западния фронт. Изгаряща топлота, парещ вятър, прахуляк. Телата се разлагали доста бързо, към тях се виели рояци от инсекти. Освен това командването не снабдило бойците с медикаменти в нужното количество, тъй че раните постоянно не се обработвали с нищо. В допълнение към всички неприятности избухнала дизентерия, която бързо обезводнявала организма на бойците.
В последна сметка даже основните основатели на събитието – британците – осъзнали безизходността на обстановката и на 7 декември 1915 година била дадена заповед за начало на евакуация. Общите загуби единствено на британците (мъртви, ранени, изчезнали) по време на интервенцията надвишават 100 хиляди души. Основните цели не били реализирани.
Изчезнали безследно
Историята на популярния Норфолкски полк стартира през 1881 година, когато е образуван на основата на 9-и пехотен полк на английската войска. Състоял се най-вече от доброволци и локално опълчение. През първата половина на август 1915 година батальоните на Норфолкския полк дебаркирали в залива Сувла и почнали да настъпват към село Анафарта. Пред британците бил рисков зложелател - бойците от 36-а турска дивизия под командването на майор Муниб бей. Скоро командването изпратило Сандригамската доброволческа рота от 15-а пехотна бригада да заеме рид 60 (понякога се приказва за целия батальон в цялостен състав). 267 мъже, водени от полковник Хорас Бийчъм и капитан Ф. Реджиналд Бек, попаднали в „ странна “ мъгла, до момента в който напредвали през котловината. Очевидци разказвали, че тя ги ослепила и те де факто не могли да поддържат настъплението. Всъщност последното и не било належащо. Когато мъглата се разсеяла, нямало нито живи мъже от Норфолкския полк, нито техни тела. Подразделението като че ли се „ разтворило “ в мъглата.
Британците, рационално преценявайки, че бойците може да са попаднали в плен, настояли да бъдат върнати вкъщи. Турците декларирали, че не са вземали пленници в този регион и въобще не са провеждали там военни дейности.
Карта на полуостров Галиполи, приложена към отчета на Dardanelles Commission. nationalarchives.gov.uk
Изчезналите въпреки всичко били открити по-късно, само че нямало оживели. „ Намерихме Норфолкския батальон - общо 180 тела... Успяхме да идентифицираме единствено труповете на редниците Барнаби и Котър. Телата бяха разпръснати на повърхност от към квадратна миля, на разстояние минимум 800 ярда зад фронтовата линия на турците. Много от тях безспорно бяха убити във плантация, защото локалният турчин притежател на обекта ни сподели, че когато се върнал, фермата била осеяна (буквално „ покрита “) с разлагащите се тела на английски бойци, които той изхвърлил в малко дере. Тоест удостоверява се първичното съмнение, че те не са отишли надалеч надълбоко в защитата на врага, а са били унищожени един по един, като се изключи тези, които са се добрали до фермата “, гласял отчетът на офицера, виновен за погребенията на починалите бойци.
Похищаващите мъгли
Изглежда, нямало нищо свръхестествено. Бойците евентуално били попаднали в огнен обръч. Британците били обкръжени и разгромени. Но тази версия се опровергавала освен от турците, които твърдели, че въобще не знаели за съществуването на Норфолкските бойци. Наблюдаващите картината новозеландски бойци - съдружници на британците - също не знаели за борба. Освен това в отчета си до висшия отдел генерал-майор Иън Хамилтън написал, че бойците влезнали надълбоко в гората и към този момент престанали да се виждат и чуват. Тоест изстрели и крясъци никой не бил чул.
Освен това се твърди, че новозеландските бойци съобщили, че са видели някакъв облак на местопроизшествието, изработен като че ли от „ твърдо вещество “. Имало вятър, само че тези обекти не реагирали по никакъв метод. Такива мъгли общо били преброени сред 6 и 8. Ако се има вяра на свидетелствата на новозеландците, се обрисува много странна картина. След това стартират да се описват безусловно невероятни неща – че бойците изчезнали дружно с мъглата. Струва ли си да приказваме за публичната реакция, изключително през 60-те години на ХХ век, на фона на всеобщия интерес към НЛО? Разбира се, уфолозите видели в това " игри на извънземни цивилизации ", които по някаква причина хвърлили бойците от огромна височина. Интересен бил характерът на вредите. В отчета се показва, че фермерът, който разкрил мъртвите английски бойци, декларирал: „ Телата на бойците бяха мощно осакатени, костите – счупени. “
Десантът на съдружниците в залива Анзак. L-Cpl. Arthur Robert Henry Joyner / Public Domain
Всъщност не е умрял целият Норфолкски полк, както се твърди, а единствено един от неговите батальони. Много бойци от прилежащия батальон се прибрали живи и здрави. Но ориста на отряда, воден в борба от полковник Бийчъм и капитан Бек, остава мистерия. Разбира се, гибелта на няколкостотин бойци на бойното поле по време на война не е необикновено събитие. Но съответно с тази история има много странности. Не е ясно, да речем, какво е станало причина за такава строга секретност. Защо няма доказателства за конфликти при съществуването на починали? Проблемът е още и в това, че не е известно дали е осъществена експертиза на телата на бойците и какви изводи са направени въз основа на получените данни.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Кървавите крайбрежия на Галиполи
След като Турция влиза във войната на страната на Германската империя и Австро-Унгария, британците и французите осъзнават, че може да имат нови компликации. Разработен е елементарен проект: да се завладяват Дарданелите, свързващи Средиземно и Егейско с Мраморно море. Това ще даде на Антантата солидно стратегическо преимущество. Като цяло Англия и Франция (и изключително Англия) обмислят в бъдеще завладяването на Константинопол, цялостното евакуиране на Османската империя от войната и откриването на морския път към Русия. Плановете са в действителност смели. Но не им е писано да се осъществен. Скоро след началото си военната интервенция се трансформира в безредна кървава каша, която обезкуражава даже калените участници в бойните дейности.
Операцията не се получава през цялото време. На 18 март 1915 година корабите на Антантата навлизат в пролива и са обстрелвани от турски артилеристи. Някои бойни кораби са взривени от мини: три от тях се насочат към морското дъно. Това не стопира съдружниците и на 25 април те стоварват войски на нос Хелес. Турците посрещат бойците с мощен картечен огън. Само след първия ден от десантната интервенция съдружниците губят 18 хиляди души. Бойците на Антантата съумяват да се укрепят на брега, само че по-нататъшното придвижване е извънредно сложна задача.
Броненосецът Irresistible потъва на 18 март 1915 година Снимка: Royal Navy - Library of Congress / Public Domain
Командването прави опити да разшири плацдарма, придвижвайки се във вътрешността. Напразно. Струва си да се каже, че изискванията за елементарните бойци били даже по-лоши, в сравнение с Западния фронт. Изгаряща топлота, парещ вятър, прахуляк. Телата се разлагали доста бързо, към тях се виели рояци от инсекти. Освен това командването не снабдило бойците с медикаменти в нужното количество, тъй че раните постоянно не се обработвали с нищо. В допълнение към всички неприятности избухнала дизентерия, която бързо обезводнявала организма на бойците.
В последна сметка даже основните основатели на събитието – британците – осъзнали безизходността на обстановката и на 7 декември 1915 година била дадена заповед за начало на евакуация. Общите загуби единствено на британците (мъртви, ранени, изчезнали) по време на интервенцията надвишават 100 хиляди души. Основните цели не били реализирани.
Изчезнали безследно
Историята на популярния Норфолкски полк стартира през 1881 година, когато е образуван на основата на 9-и пехотен полк на английската войска. Състоял се най-вече от доброволци и локално опълчение. През първата половина на август 1915 година батальоните на Норфолкския полк дебаркирали в залива Сувла и почнали да настъпват към село Анафарта. Пред британците бил рисков зложелател - бойците от 36-а турска дивизия под командването на майор Муниб бей. Скоро командването изпратило Сандригамската доброволческа рота от 15-а пехотна бригада да заеме рид 60 (понякога се приказва за целия батальон в цялостен състав). 267 мъже, водени от полковник Хорас Бийчъм и капитан Ф. Реджиналд Бек, попаднали в „ странна “ мъгла, до момента в който напредвали през котловината. Очевидци разказвали, че тя ги ослепила и те де факто не могли да поддържат настъплението. Всъщност последното и не било належащо. Когато мъглата се разсеяла, нямало нито живи мъже от Норфолкския полк, нито техни тела. Подразделението като че ли се „ разтворило “ в мъглата.
Британците, рационално преценявайки, че бойците може да са попаднали в плен, настояли да бъдат върнати вкъщи. Турците декларирали, че не са вземали пленници в този регион и въобще не са провеждали там военни дейности.
Карта на полуостров Галиполи, приложена към отчета на Dardanelles Commission. nationalarchives.gov.uk
Изчезналите въпреки всичко били открити по-късно, само че нямало оживели. „ Намерихме Норфолкския батальон - общо 180 тела... Успяхме да идентифицираме единствено труповете на редниците Барнаби и Котър. Телата бяха разпръснати на повърхност от към квадратна миля, на разстояние минимум 800 ярда зад фронтовата линия на турците. Много от тях безспорно бяха убити във плантация, защото локалният турчин притежател на обекта ни сподели, че когато се върнал, фермата била осеяна (буквално „ покрита “) с разлагащите се тела на английски бойци, които той изхвърлил в малко дере. Тоест удостоверява се първичното съмнение, че те не са отишли надалеч надълбоко в защитата на врага, а са били унищожени един по един, като се изключи тези, които са се добрали до фермата “, гласял отчетът на офицера, виновен за погребенията на починалите бойци.
Похищаващите мъгли
Изглежда, нямало нищо свръхестествено. Бойците евентуално били попаднали в огнен обръч. Британците били обкръжени и разгромени. Но тази версия се опровергавала освен от турците, които твърдели, че въобще не знаели за съществуването на Норфолкските бойци. Наблюдаващите картината новозеландски бойци - съдружници на британците - също не знаели за борба. Освен това в отчета си до висшия отдел генерал-майор Иън Хамилтън написал, че бойците влезнали надълбоко в гората и към този момент престанали да се виждат и чуват. Тоест изстрели и крясъци никой не бил чул.
Освен това се твърди, че новозеландските бойци съобщили, че са видели някакъв облак на местопроизшествието, изработен като че ли от „ твърдо вещество “. Имало вятър, само че тези обекти не реагирали по никакъв метод. Такива мъгли общо били преброени сред 6 и 8. Ако се има вяра на свидетелствата на новозеландците, се обрисува много странна картина. След това стартират да се описват безусловно невероятни неща – че бойците изчезнали дружно с мъглата. Струва ли си да приказваме за публичната реакция, изключително през 60-те години на ХХ век, на фона на всеобщия интерес към НЛО? Разбира се, уфолозите видели в това " игри на извънземни цивилизации ", които по някаква причина хвърлили бойците от огромна височина. Интересен бил характерът на вредите. В отчета се показва, че фермерът, който разкрил мъртвите английски бойци, декларирал: „ Телата на бойците бяха мощно осакатени, костите – счупени. “
Десантът на съдружниците в залива Анзак. L-Cpl. Arthur Robert Henry Joyner / Public Domain
Всъщност не е умрял целият Норфолкски полк, както се твърди, а единствено един от неговите батальони. Много бойци от прилежащия батальон се прибрали живи и здрави. Но ориста на отряда, воден в борба от полковник Бийчъм и капитан Бек, остава мистерия. Разбира се, гибелта на няколкостотин бойци на бойното поле по време на война не е необикновено събитие. Но съответно с тази история има много странности. Не е ясно, да речем, какво е станало причина за такава строга секретност. Защо няма доказателства за конфликти при съществуването на починали? Проблемът е още и в това, че не е известно дали е осъществена експертиза на телата на бойците и какви изводи са направени въз основа на получените данни.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ