Когато не харесваш нещо в живота си, промени го!
“Тайната на смяната е да концентрирайте цялата си сила не върху битката със остарялото, а за построяването на новото. ”
Сократ
Когато краят на някоя история в живота ти не ти харесва, постоянно можеш да напишеш продължение. Много постоянно си мислим, че е мъчно да променим събитията в живота си – работата, обкръжението, навиците си и даже не опитваме.
Продължаваме да живеем с неудовлетворението, губим сила всеки ден в отрицание, отегчение, самосъжаление. Губим сила като непрестанно се оплакваме, с което още повече усложняваме живота си.
Защото чувайки личните си недоволства, от ден на ден се вживяваме в ролята, която сме си отредили в сюжет, който не харесваме, макар че го пишем самите ние.
Често срещам хора, които се оплакват от нещо, само че когато им предложа да създадат някаква смяна или ми изясняват, че е невероятно, че няма смисъл или сменят тематиката като че ли бягат от мисълта за смяна.
Страхът от промени е несъзнателен и издава незадоволителна религия в личните благоприятни условия и сили. Хората, които се опасяват да провокират промени в живота си, имат убеждението, че събитията са определящи и че тяхната воля е вторичен фактор.
Вероятно когато са били дребни не са имали право на избор и са израснали с тази настройка – да се приспособяват към обстановките, да не си разрешават да излязат от техните граници.
Ако чакаме идеалното държавно управление, идеалната икономическа обстановка, идеалния началник, идеалния сътрудник, с цел да бъдем щастливи, просто ще пропуснем щастието в живота си.
Това, на което ме научи животът (и несъмнено, книгите, които съм изчела, само че те също съдържат уроци, които създателите им са научили от живота) е, че в случай че нещо ме прави нещастна, би трябвало да го трансформира.
Ако не мога да го трансформира, мога да се дистанцирам от него, мога да минимизирам наличието му в живота ми, мога изцяло да го пренебрегвам или да трансформира отношението си към него, тъй че да не разреша повече да ми лишава щастието.
Промяната не се случва когато просто подлагаме на критика и отхвърляме това, което не харесваме. Нужно е да сътворим опция, да изградим това, което харесваме и желаеме. Битката със остарялото е безсмислена.
Когато се появи новото – по-добро и изпълнено с повече стойност – по натурален метод остарялото ще бъде изместено. В множеството случаи борбите са разхищаване на сила. Особено когато липсва по-добра опция.
Да се оплакваш и да страдаш от нещата, които не можеш да промениш е неуместно и мазохистично. Това е все едно да крадеш от личното си благополучие. Невъзможността за смяна постоянно е заблуда – плод на ограничаващи убеждения и страхове.
Невъзможното за един човек е изцяло допустимо за различен. Затова в случай че желаеме да променим нещо, само че не ни е по силите, е нужно да променим първо себе си. Когато се променяме ние, целият свят към нас също се трансформира.
Когато реализираме вътрешна естетика, виждаме, че незабелязано обкръжението ни също е станало по-хармонично. Всички сме едно. И процесите, които се случват с нас се популяризират в концентрична градация към нас.
Всяка наша мисъл пренарежда Вселената, всяко наше деяние води до други дейности като верижна реакция. Осъзнаването на тази взаимосвързаност е значимо изискване, с цел да поемем отговорността за живота си.
Инфо: http://steladaskalova.com/
