Търсенето на скрити неефективности“ в икономиките рядко води до впечатляващи

Търсенето на „ скрити неефективности “ в стопанските системи рядко води до впечатляващи резултати. Въпреки това опитът на японски икономисти да оценят най-малко част от икономическите загуби от сезонни алергии към пъстър прашец даде резултат, който беше непредвиден даже за самите създатели: директно изчислената икономическа цена на казуса, с който Япония се сблъсква (около 230 милиона $ годишно) е изцяло съпоставима с разноските за неговото решение.

Методите за оценка на „ скрити “ (трудни за оценка) фактори, които понижават продуктивността на труда в стопанската система или носят директни загуби, станаха по-сложни през последните десетилетия, само че и опциите за по-точно идентифициране на проблемите набъбна доста. Предварителна обява на научна публикация на Мики Акесаки от университета Кобе и Хитоши Шигеока от университета Саймън Фрейзър в Съединените щати потвърждава това: за първи път учените се пробваха да оценят икономическото влияние на „ невидимия палач ” – растителния прашец, причиняващ сезонен алергичен ринит и други алергични реакции.

Самият проблем е добре прочут както на здравните системи, по този начин и на икономистите. В случая с Япония, Акесака и Шигеока са се фокусирали върху резултата от полените на иглолистни дървета (кедри и кипариси). Страната има обособена мрежа за наблюдаване на полените във въздуха, която е по-гъста от сходни мрежи в Съединените щати и Австралия. Авторите също са имали достъп до анонимна база данни за хоспитализации, злополуки и друга здравна информация от 2006–2019 година, което разрешава да се създадат корелации сред сезонните излъчвания на полени и произлизащите от това проблеми с популацията. Като цяло проектите на Акесаки и Шигеока били по-широки, в началото те си сложили задачата да оценят вероятното увеличение на такива загуби заради световното изменение на климата - допуска се, че за Япония това също ще докара до увеличение на поленото натоварване на атмосферата.