Археологически находки свидетелстват, че мъжете през Средновековието често са страдали от неудобни обувки
„ Търпи, бабо, за красота! “ Този израз може да се перифразира на „ Търпи, дядо, за красота “, щом става дума за господата от Средновековието, които се издокарвали с стилните по това време тесни островърхи чепици. Това са потвърдили английски археолози, проучили скелети от четири гробища в Кембридж.
Днес най-вече дамите са подготвени да жертват здравето и удобството си в името на модата. При тях деформацията на ставата на огромния пръст, така наречен Hallux valgus, най-често е разследване от дългогодишно носене на обувки с изострен връх. Hallux valgus баче не е ново заболяване; още през ХIV и XV век последователите на модата страдали от него, както потвърждава едно английско проучване, оповестено в Интернешънъл Джърнъл ъф Палеопатолъджи. За задачата английските археолози проучили скелети от четири разнообразни гробища в и към Кембридж, изровени с течение на вековете. Въпросните гробища били от интервала сред XI и XV век – три от тях били в градската зона, а четвъртото отвън града.
Според археолозите през XIII век Кембридж наброявал към 3500 поданици. Градът се прехранвал от селско стопанство и търговия по поречието на р. Кам. Едва към края на века учреденият още през 1210 година град почнал да играе значима роля. За благоденствието му съдействали и многочислените манастири в близост.
Това благополучие се отразило и във връзка с облеклото и носенето на така наречен crackowes – странни обувки или меки ботуши с доста дълги остри носове, нерядко без подметка. За да открият дали тези чепици имали същите последици като техните днешни сходства, учените изследвали общо 177 скелета за белези на Hallux valgus и следи от костни фрактури с догатката, че деформацията на ставата на огромния пръст и тогава, както и през днешния ден утежнява салдото и води до рухвания.
И в действителност, 18 % от скелетите носели белези на Hallux valgus, като освен това били доста по-чести през XIV и XV век, в сравнение с по-рано, което съвпадало недвусмислено с нахлуването на новата мода. От тази дисторция били наранени най-вече градските поданици. Археолозите се натъкнали на нея най-много в гробището на монасите августинци, където наред с членове на този богат медал били заровени и жители, правили огромни дарения на манастира. Но явно и самите монаси ставали жертва на модата, тъй като процентът на засегнатите от Hallux в това гробище надхвърлял 44.
В болничното заведение „ Св. Йоан Богослов “, която обслужвала по-бедната част от популацията, този % бил по-нисък – 32 за мъжете и 11 за дамите. Но в тази болница не живеели единствено сиромаси, а и по-състоятелни старци, откупили си правото на местоживеене с дарения. В третото градско гробище, където заровените градски и селски поданици били смесени, разкрили единствено 14 % случаи на Hallux при мъжете и 13 на 100 при дамите. Това гробище обаче било закрито през 1365 година, по тази причина обхващало единствено началото на модата на островръхите обувки. В по-старото селско гробище на Чърч Енд имало един-единствен случай – жена, при която аргументите за Hallux евентуално били други.
Налага се изводът, че през Средновековието от модата при обувките са страдали надалеч повече мъже , в сравнение с дами. И болките в краката били единствено дребният демон. От проучването за костни фрактури се оказало, че вероятността за породено от рухване строшаване била доста по-висока при скелетите с белези на Hallux – във всеки случай при по-възрастните наранени.
Увлечението на монасите по модата е разказано доста успешно от техния съвременник, поета Джофри Чосър , в творбата му „ Кентърбърийски разкази “ :
Ръкавите му бяха с скъпа кожа
обточени отвсякъде. Като придворен
си носеше качулката, която
забождаше с игла от чисто злато,
изваяна като любовен бант.
Плешив бе като тиква този франт,
лицето му от мехлем лъщеше цяло,
а имаше и много тлъсто тяло,
очите му горяха с жар парещ,
главата му димеше като пещ.
С ботуши скъпи и със прекрасен ат,
той беше същински добър прелат.
(Превод Александър Шурбанов)
Учените акцентират, че находките им по-скоро подценяват следствията от тази мода при обувките, защото са могли да изследват единствено скелетите, а по-леките случаи на Hallux не оставят следи по костите. Следователно би могло да се допусне, че през XIV и XV век доста по-голям брой мъже са страдали от тази дисторция, която през днешния ден визира основно дамите.
