Таня Андреева е педиатър, детски ревматолог в Специализирана болница за

Таня Андреева е педиатър, детски ревматолог в Специализирана болница за интензивно лекуване по ортопедия „ Проф. Бойчо Бойчев ”. Вчера тя разгласява на страницата си във фейсбук това изпълнено с болежка и решителност послание към хората. С молба да подпишат петицията „ За същинска детска болница ". „ Моля ви, подкрепете петицията и я споделете:  Длъжни сме пред нашите деца и внуци да рестартираме целия развой и да изградим най-сетне Националната детска болница по верния метод " - написа доктор Андреева. 
„ Истории като тази мога да опиша доста. Познавам тези деца, те не играят и им е мъчно да се усмихват. Те чакат нашата помощ. Виждам ги всеки ден. И няма застраховани. Утре може да се разболее моето дете или вашето. Докато не създадем по този начин, че в България да има най-хубавата допустима педиатрична грижа, няма по какъв начин да бъда спокойна като доктор и като родител " - споделя доктор Андреева.

Ето целия текст, който приканва обществеността и ръководещите да приковат внимание върху един от най-важните проблеми на съвремието ни и да стартират да работят по решението му.
Точно преди да завърша първата си специализация, в болничното заведение пристигна дете с болки в крайници. След прегледа и събраните проучвания към този момент ни беше ясно, че то има онкологично заболяване. Тогава се стартира обикалянето по лечебните заведения. В профилираната детска болница няма нуклеарно магнитен резонанс, с цел да забележим групировката. Звъним до „ Иван Рилски ": „ Моля те, детето е зле, има ли по какъв начин да му създадем ЯМР през днешния ден? " Откарваме детето със злокобни болки до ядреномагнитния в прилежащата болница. 
Следва консултация с онколог. Аз, майката и детето в служебната кола на болничното заведение с цялата документи, през тапите до детската окохематология в ИСУЛ. Майката ме пита в колата: „ Защо отиваме там? ". Аз: „ " За да консултираме детето и да доизясним положението му. " „ Ама там е онкологията. Страшни ли са нещата, че ни водите там? " (диагноза се оповестява след удостоверение, тогава нямахме такова, единствено предполагахме). В този миг нещо ме стяга за гърлото и едвам се въздържам да не се разплача: „ Трябват още проучвания, само че всичко ще бъде наред. "  
Пътят след консултацията е явен - Детска хирургия - „ Пирогов " и биопсия. Следва нова хоспитализация в „ Пирогов ", биопсия, спомагателни проучвания, хистологичен резултат. После още веднъж в детската онкохематология. Терапия, процедури, още проучвания и отново в „ Пирогов " за радикална интервенция. И отново в онкологията за долекуване.
Преброихте ли лечебните заведения? Четири са. В този случай. Стигали сме и до 10. Знаете ли какъв брой са телефонните диалози, които организирахме с цел да се случи всяко проучване и консултация в друга болница? И аз не знам - доста бяха и всичко стартират с „ сътрудник, апелирам те, нали си ми другар! " Добре, че сътрудниците са луксозни и се борят героичен със системата. 
Има ли смисъл да разказвам напрежението, който тези родители и детето изживяха през цялото това циркулиране сред лечебни заведения? Как може да са сигурни, че в случай че в тази болница не можем да осигурим цялостната диагностика и лекуване на детето им в идната това ще е допустимо? 
Така постепенно и с доста нерви и старания от страна на лекарите, детето извървя дългия път на диагностика в родното ни детско здравеопазане и стигна до заветното лекуване.

Представете си, в случай че имахме една постройка, в която най-хубавите тесни детски експерти от всички области работеха дружно и имаше цялостното съоръжение за цялостна диагностика и лекуване на това дете. Колаборацията сред лекарите щеше да е неведнъж по-лесна, разискванията на всеки обособен случай биха ставали в зала, а не по телефона. Нямаше да се постанова да се мине през половин София за една консултация, а нужният доктор би пристигнал от прилежащото поделение. Тогава до диагнозата щеше да се стига неведнъж по-бързо и положителният изходът от лекуването би бил по-сигурен. 

Да опиша тази история в конкретика за мен е изключително мъчно. Не съм го правила до момента с цел да не засегна някое от децата и фамилиите им, по тази причина героите в описа остават анонимни. Много от родителите, които не са се сблъскали челно със системата, не осъзнават какво се случва с тежко болните български деца и през какво минават техните фамилии. Вероятно и по тази причина поддръжката на петицията ЗА същинска детска болница доближава едвам 11 хиляди подписа. Дано повече хора прочетат и осъзнаят, че заболяванията се случват и за жалост всеки може да е в основната роля на този роман.

От 2017 година слушаме празни обещания. Виждаме нелепите решения взети от кабинета на Борисов, които още не можем да изправим. Днес имаме нов министър председател и нов здравен министър. Настояваме пред тях да прекратят контракта за реорганизация на оня разпадащ се градеж, който неуместно беше пробутан, вместо нов план и нова постройка за детската болница. Искаме най-сетне да има публичен съвет, който да управлява процеса и в никакъв случай повече да не се повтарят безобразията случили се миналите 3 години. 

„ Чакаме и се молим за тази болница от десетилетия. Чакахме я и през последните 12 години. Старият градеж щял да стане по-бързо, твърдяха ръководещите. Не, ще бъде постепенно, трудно, компромисно, скъпо, а след откриването му ще се окаже, че получаваме машинален общ брой от кревати, само че не и детско опазване на здравето " - написа в петицията. 

Държавата има една съществена функционалност и тя е да се грижи за интереса на гражданското общество. Не за нечии частни ползи, нито фирмаджийски, нито ведомствени.Затова още веднъж настояваме държавното управление да стартира на чисто процеса на създаване на съвременна и качествена детска болница, която ще служи на обществото през идващите минимум 50 години ", споделят лекарите.