Отломките от управлението на Иван Костов тичкат по няколко писти
Тъничко е електоралното телце на отломките от ръководството на Иван Костов. Устойчиво тези, които във Facebook за улеснение назовават просто „ соросоиди “, съумяха да алиенират умерените и „ светлосините “ гласоподаватели и се капсулираха единствено в най-радикалния тъмносин електорален набор.
В резултат голямата синя концепция от 90-те години се трансферира в един тъжно-смешен кръжок за политиканстване на ситно. Това написа Петър Кичашки от Институт за съвременна политика в собствен разбор, представен от "Труд ".
Това са плодовете на фундаменталната неточност на екс премиера Костов, който трансформира Съюз на демократичните сили от общонационално придвижване в хомогенизирана партия. Когато Съюз на демократичните сили беше пъстра групировка, събираща под един покрив разнородни авторитетни политически фигури, тогава печелеше избори.
Просто даваше нова вяра, нов подтик, нов прочит на живота след рухването на Берлинската стена. Обратното – след превръщането на синята концепция в униформена партия, която да козирува пред командира си, десницата стабилно мина от политическия център към една последна секта от фанатизирани, само че малобройни гласоподаватели.
При тях има и различен проблем – колкото по-тъничко става електоралното телце, толкоз повече началници се пробват да му се качат на раменете с вярата да помиришат власт.
Затова (раз)градската десница, както я назовават зевзеците из обществените мрежи, прави нонстоп едно забавно упражнение – все едни и същи хора се ребрандират, преименуват, прекръстват, преобличат, преобуват, фризират и щедро гримират с вярата някой и различен гласоподавател да се излъже и да не познае старите им муцуни под тоновете макиаж, нови имена и одежди.
Нека създадем бърз обзор през партийните мантии, които все едни и същи хора сменяха в последните години за да наподобяват „ чисто нови “ на политическата сцена. Съюз на демократичните сили се разцепи след идването на Национална движение „Симеон Втори" и се появи тъмносиньото костово дете ДСБ. Поиграха си малко разделно, видяха, че не могат да реализират нищо значително и се събраха в „ Синята коалиция “.
Тя пък поддържаше под сурдинка първото държавно управление на Бойко Борисов и даже имаха заместник-министър на околната среда в лицето на Евдокия Манева, за която злите езици твърдяха, че към тези години бе де факто ръководещият Министерство на околната среда и водите.
На предварителните парламентарни избори през 2013 година отново се скараха кой да води бащина тайфа и вследствие на това се явиха в три-четири обособени листи – Съюз на демократичните сили бяха сами, ДСБ отново сами, куневата партия ДБГ също сама, градските зелени и те сами. В резултат никой от тях не влезе в Народното събрание.
Видяха, че отново не става по този начин и взеха решение да се съберат, само че този път под името „ Реформаторски блок “. Задействането на политическата лакомия за власт сработи и „ новата “ коалиция влезе публично във второто държавно управление на Борисов.
Властта обаче има едно изключително свойство – когато хора се обединят в нейно име, се разделят, когато я получат. Власт се употребява стабилно единствено при съществуване на здрава идеологическа и каузална заварка.
Ако влизаш във властта поради самата власт, а не с цел да постигнеш някакъв резултат за хората, постоянно в един миг се разпадаш на съставните си атоми.
Следвайки този неписан, само че безвъзвратен политически закон, на парламентарните избори през 2017 година се явиха още веднъж мощно разграничени – ДСБ се беше самопрекръстило на „ Нова Република “, Христо Иванов, министър на правораздаването при Борисов от квотата на Реформаторския блок, си направи „ Да, България “, останалите бяха в останките от Реформаторския блок.
В резултат (изненада!)пак никой не влезе в Народното събрание. И хайде отначало – за да помиришат в миналото власт им се наложи ново ребрандиране и прекръстване, този път под названието „ Демократична България “.
Все едни и същи хора и среди смениха повече одежди от манекенка. Но под новите облекла са си старите хора, които са неспособни да схванат, че избори не се печелят с начервени устни и два пласта грим.
Избори се печелят най-много с идея, с сдържаност и с предоставяне на вяра на хората за едно по-добро на следващия ден. Каква е идеята на соросоидите? Власт, власт, власт. Умереността е в коша, всеки несъгласен с тях е „ рубладжия “.
Надежда няма – сменена е с болна упоритост и безгранична лакомия. Това е рецепта за непрекъснати провали.
Нека забележим какво направиха в този момент за локалните избори в тяхната „ твърдина “ София. Истината е, че София е „ ярко синя “, т.е. в столицата доминират центристите и умерено десните хора. Тъмносините са едно кресливо малцинство.
Справка в изборните регистри на ЦИК сочи, че в София има сред 40 и 80 хиляди гласоподаватели на соросоидната (раз)градска десница. На последните локални избори през 2015 година Реформаторският блок имаше 38 000 гласа в столицата.
На парламентарните избори през 2017 година „ Да, България “ на Христо Иванов и „ Нова Република “ на Радан Кънев събраха общо към 80 000 гласа в София. Ако приемем като ориентир евроизборите, които са последните национални избори, новата дреха на соросоидите – „ Демократична България “ – осъществя към 50 000 гласа в София.
С оглед на обстоятелството, че това е съвсем 50% от целия им народен резултат, това затвърждава наблюдението, че тези хора са се трансформирали в играчи с локално значение, а не общонационален фактор.
На идните локални избори (раз)градската десница още веднъж в собствен жанр ще опита да пусне тъничкото си електорално телце в няколко разнообразни изборни писти.
От една страна новата реинкарнация на костовизма с помпозното наименование „ Демократична България “ ще се яви като коалиция сред ДСБ, „ Да, България “ и както и да се споделя в този момент принудително прекръстената след правосъдно решение зелена градска партия. На втора писта ще тича остарялото Съюз на демократичните сили, което Борисов ловко взе под крилото си поради остатъчното значение на партийната марка.
На трета писта ще загрява част от обкръжението на към този момент някогашния омбудсман Мая Манолова. Съдейки от инициативния u комитет и от поддръжката на партията на Кунева, към нея са се събрали немалка част от градските десни, къмпингари и зелени. Освен това в надпреварата ще се включи и дясната организация „ Спаси София “.
Не на последно място ще подтичва и обвинената за крупна корупция някогашна кметица на „ Младост “ Десислава Иванчева. Това разпеторяване на соросоидния електорален Аз ще реализира нищо друго от предстоящото.
Допълнително още два фактора работят против така наречен „ Демократична България “. На първо място изборите в София се обрисуват като борба по оста „ Манолова-Фандъкова “. Мая Манолова има действителни шансове да стресне столичното статукво, до момента в който от своя страна Бойко Борисов няма да седи на аварийна пейка и ще играе водещ нападател за своя тим в софийската конкуренция.
При двама мощни играчи на терена, останалите претенденти минават в графата „ и други “. Като се пуснат партийните „ прахосмукачки “ в изборите и ще се оберат всички луфтове – просто няма да остане кой знае какъв електорат отвън двата огромни лагера. Свободните гласоподаватели ще се ориентират по някоя от двете водещи кандидатури, което ще остави дребните партии единствено с твърдо ядро.
Вторият фактор за евентуална злополука на така наречен „ Демократична България “ в София е слабата им кметска кандидатура. Безизвестният арх. Борислав Игнатов нашумя с две неща – екстравагантните си хрумвания за засипване на Паметника на Съветската войска с пръст и с предлагането да се даде стадион „ Васил Левски “ на ЦСКА, с което по едно и също време съумя да разсърди почитателите и на „ Левски “, и на ЦСКА.
И до момента в който спортната чудноватост може да бъде подмината с усмивка, то екстравантностите във връзка с Паметника на Съветската войска си заслужава да се отбележат, тъй като демонстрират тоталното непознаване на проблемите на София. Дебатът към паметника може и да вълнува няколко блуждаещи Фейсбук-скитници, само че е безусловно незанимателен за необятните цивилен маси.
Хората се интересуват от инфраструктурата, битката с корупцията, метрото, детските градини, зелените площи, сигурността и опциите за разцвет. Останалото са лабораторни тематики, които са безинтересни за хората.
В последна сметка какъв резултат ще реализира соросоидната десница ще забележим скоро. Но обстоятелствата са безмилостни – (раз)градските десни са местен състезател, чието значение ще продължи да се свива. Единствената причина да съществуват е, че са на командно дишане от страна на няколко значими кръга на въздействие, образувани към олигарси, забогатели около бандитската приватизация.
Ако системите, които им се вливат под формата на финансови и медийни тласъци изчезнат, те ще се изпарят като водни пари в августовска горещина.
В резултат голямата синя концепция от 90-те години се трансферира в един тъжно-смешен кръжок за политиканстване на ситно. Това написа Петър Кичашки от Институт за съвременна политика в собствен разбор, представен от "Труд ".
Това са плодовете на фундаменталната неточност на екс премиера Костов, който трансформира Съюз на демократичните сили от общонационално придвижване в хомогенизирана партия. Когато Съюз на демократичните сили беше пъстра групировка, събираща под един покрив разнородни авторитетни политически фигури, тогава печелеше избори.
Просто даваше нова вяра, нов подтик, нов прочит на живота след рухването на Берлинската стена. Обратното – след превръщането на синята концепция в униформена партия, която да козирува пред командира си, десницата стабилно мина от политическия център към една последна секта от фанатизирани, само че малобройни гласоподаватели.
При тях има и различен проблем – колкото по-тъничко става електоралното телце, толкоз повече началници се пробват да му се качат на раменете с вярата да помиришат власт.
Затова (раз)градската десница, както я назовават зевзеците из обществените мрежи, прави нонстоп едно забавно упражнение – все едни и същи хора се ребрандират, преименуват, прекръстват, преобличат, преобуват, фризират и щедро гримират с вярата някой и различен гласоподавател да се излъже и да не познае старите им муцуни под тоновете макиаж, нови имена и одежди.
Нека създадем бърз обзор през партийните мантии, които все едни и същи хора сменяха в последните години за да наподобяват „ чисто нови “ на политическата сцена. Съюз на демократичните сили се разцепи след идването на Национална движение „Симеон Втори" и се появи тъмносиньото костово дете ДСБ. Поиграха си малко разделно, видяха, че не могат да реализират нищо значително и се събраха в „ Синята коалиция “.
Тя пък поддържаше под сурдинка първото държавно управление на Бойко Борисов и даже имаха заместник-министър на околната среда в лицето на Евдокия Манева, за която злите езици твърдяха, че към тези години бе де факто ръководещият Министерство на околната среда и водите.
На предварителните парламентарни избори през 2013 година отново се скараха кой да води бащина тайфа и вследствие на това се явиха в три-четири обособени листи – Съюз на демократичните сили бяха сами, ДСБ отново сами, куневата партия ДБГ също сама, градските зелени и те сами. В резултат никой от тях не влезе в Народното събрание.
Видяха, че отново не става по този начин и взеха решение да се съберат, само че този път под името „ Реформаторски блок “. Задействането на политическата лакомия за власт сработи и „ новата “ коалиция влезе публично във второто държавно управление на Борисов.
Властта обаче има едно изключително свойство – когато хора се обединят в нейно име, се разделят, когато я получат. Власт се употребява стабилно единствено при съществуване на здрава идеологическа и каузална заварка.
Ако влизаш във властта поради самата власт, а не с цел да постигнеш някакъв резултат за хората, постоянно в един миг се разпадаш на съставните си атоми.
Следвайки този неписан, само че безвъзвратен политически закон, на парламентарните избори през 2017 година се явиха още веднъж мощно разграничени – ДСБ се беше самопрекръстило на „ Нова Република “, Христо Иванов, министър на правораздаването при Борисов от квотата на Реформаторския блок, си направи „ Да, България “, останалите бяха в останките от Реформаторския блок.
В резултат (изненада!)пак никой не влезе в Народното събрание. И хайде отначало – за да помиришат в миналото власт им се наложи ново ребрандиране и прекръстване, този път под названието „ Демократична България “.
Все едни и същи хора и среди смениха повече одежди от манекенка. Но под новите облекла са си старите хора, които са неспособни да схванат, че избори не се печелят с начервени устни и два пласта грим.
Избори се печелят най-много с идея, с сдържаност и с предоставяне на вяра на хората за едно по-добро на следващия ден. Каква е идеята на соросоидите? Власт, власт, власт. Умереността е в коша, всеки несъгласен с тях е „ рубладжия “.
Надежда няма – сменена е с болна упоритост и безгранична лакомия. Това е рецепта за непрекъснати провали.
Нека забележим какво направиха в този момент за локалните избори в тяхната „ твърдина “ София. Истината е, че София е „ ярко синя “, т.е. в столицата доминират центристите и умерено десните хора. Тъмносините са едно кресливо малцинство.
Справка в изборните регистри на ЦИК сочи, че в София има сред 40 и 80 хиляди гласоподаватели на соросоидната (раз)градска десница. На последните локални избори през 2015 година Реформаторският блок имаше 38 000 гласа в столицата.
На парламентарните избори през 2017 година „ Да, България “ на Христо Иванов и „ Нова Република “ на Радан Кънев събраха общо към 80 000 гласа в София. Ако приемем като ориентир евроизборите, които са последните национални избори, новата дреха на соросоидите – „ Демократична България “ – осъществя към 50 000 гласа в София.
С оглед на обстоятелството, че това е съвсем 50% от целия им народен резултат, това затвърждава наблюдението, че тези хора са се трансформирали в играчи с локално значение, а не общонационален фактор.
На идните локални избори (раз)градската десница още веднъж в собствен жанр ще опита да пусне тъничкото си електорално телце в няколко разнообразни изборни писти.
От една страна новата реинкарнация на костовизма с помпозното наименование „ Демократична България “ ще се яви като коалиция сред ДСБ, „ Да, България “ и както и да се споделя в този момент принудително прекръстената след правосъдно решение зелена градска партия. На втора писта ще тича остарялото Съюз на демократичните сили, което Борисов ловко взе под крилото си поради остатъчното значение на партийната марка.
На трета писта ще загрява част от обкръжението на към този момент някогашния омбудсман Мая Манолова. Съдейки от инициативния u комитет и от поддръжката на партията на Кунева, към нея са се събрали немалка част от градските десни, къмпингари и зелени. Освен това в надпреварата ще се включи и дясната организация „ Спаси София “.
Не на последно място ще подтичва и обвинената за крупна корупция някогашна кметица на „ Младост “ Десислава Иванчева. Това разпеторяване на соросоидния електорален Аз ще реализира нищо друго от предстоящото.
Допълнително още два фактора работят против така наречен „ Демократична България “. На първо място изборите в София се обрисуват като борба по оста „ Манолова-Фандъкова “. Мая Манолова има действителни шансове да стресне столичното статукво, до момента в който от своя страна Бойко Борисов няма да седи на аварийна пейка и ще играе водещ нападател за своя тим в софийската конкуренция.
При двама мощни играчи на терена, останалите претенденти минават в графата „ и други “. Като се пуснат партийните „ прахосмукачки “ в изборите и ще се оберат всички луфтове – просто няма да остане кой знае какъв електорат отвън двата огромни лагера. Свободните гласоподаватели ще се ориентират по някоя от двете водещи кандидатури, което ще остави дребните партии единствено с твърдо ядро.
Вторият фактор за евентуална злополука на така наречен „ Демократична България “ в София е слабата им кметска кандидатура. Безизвестният арх. Борислав Игнатов нашумя с две неща – екстравагантните си хрумвания за засипване на Паметника на Съветската войска с пръст и с предлагането да се даде стадион „ Васил Левски “ на ЦСКА, с което по едно и също време съумя да разсърди почитателите и на „ Левски “, и на ЦСКА.
И до момента в който спортната чудноватост може да бъде подмината с усмивка, то екстравантностите във връзка с Паметника на Съветската войска си заслужава да се отбележат, тъй като демонстрират тоталното непознаване на проблемите на София. Дебатът към паметника може и да вълнува няколко блуждаещи Фейсбук-скитници, само че е безусловно незанимателен за необятните цивилен маси.
Хората се интересуват от инфраструктурата, битката с корупцията, метрото, детските градини, зелените площи, сигурността и опциите за разцвет. Останалото са лабораторни тематики, които са безинтересни за хората.
В последна сметка какъв резултат ще реализира соросоидната десница ще забележим скоро. Но обстоятелствата са безмилостни – (раз)градските десни са местен състезател, чието значение ще продължи да се свива. Единствената причина да съществуват е, че са на командно дишане от страна на няколко значими кръга на въздействие, образувани към олигарси, забогатели около бандитската приватизация.
Ако системите, които им се вливат под формата на финансови и медийни тласъци изчезнат, те ще се изпарят като водни пари в августовска горещина.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ