Българка е първата жена в света дирижирала Девета симфония
Тъжен е мотивът да си спомним през днешния ден за Радосвета Бояджиева – първата жена професионален диригент на оперно-симфонична музика в България и първата жена диригент в света, дирижирала „ Девета симфония " на Бетовен. Маестрата напусна този свят в софийския си апартамент на 19 септември т.г., на 95 години.
Първата глътка въздух тя поема на 10 януари 1923 година във Враца - градът, с който остава обвързвана до края на живота си. През 1973-а, след 23 години на диригентския пулт в Националната опера, Радосвета Бояджиева се завръща в родния си град, където основава и управлява Врачанската филхармония в продължение на 15 години. Към общината провежда и камерен оркестър „ Враца “, който след време се преименува „ Радосвет “, само че се разпада по финансови аргументи.
Радосвета Бояджиева приключва Музикалната академия в София като възпитаничка на Панчо Владигеров и Марин Големинов. После учи диригентско майсторство при огромния възпитател и диригент Борис Хайкин, а по-късно приключва аспирантура по симфонично и оперно дирижиране в Ленинградската консерватория. Работила е в Болшой спектакъл и като асистент-диригент в Московската филхармония.
Едва 23 годишна подвига диригентската палка за първия си независим концерт в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ откъдето потегля и огромната й кариера. Тя се качва на диригентския пулт с облекла чартърен, дадени й от нейните съученички Блага Димитрова и Стоянка Мутафова.
На дебюта на младата диригентка участват Панчо Владигеров, Марин Големинов и Любомир Пипков, който постоянно казвал на Радосвета: „ Ако ти хванеш диригентската палка като жена, аз ще хвана лъжицата и ще стана готвач “. След първата си изява на пулта, Бояджиева му подарява дървен лъжица за спомен.
И освен, че хваща палката, само че в дългата си кариера Радосвета е диригент е на симфоничните оркестри на Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия, Куба. Повече от 20 години преподава в Държавната консерватория. В репертоара й са включени оперите „ Аида “, „ Травиата “, „ Риголето “, „ Отело “, „ Мадам Бътерфлай “, „ Тоска “ и „ Бохеми “, „ Кармен “, „ Борис Годунов “, „ Дама Пика “, „ Евгений Онегин “, „ балетите „ Лешникотрошачката “, „ Лебедово езеро “ и доста други. Маестрата слиза от пулта на 86-годишна възраст. Забележително е, че тя се слави с феноменална памет и знае наизуст всички творби, които дирижира.
„ Всичко, което съм дирижирала, съм дирижирала по памет. Има една остаряла сентенция диригентска: "Или главата в партитурата, или партитурата в главата. " Много е комплицирано, когато главата е в партитурата. Много е елементарно, когато партитурата е в главата. Тогава можеш да правиш същинско творчество. Смятам, че всеки би трябвало да си знае партитурата наизуст, тя ни е учебникът “, споделя приживе маестрата.
„ Питате ме по какъв начин съм станала диригент? Изглежда, съм се родила за това нещо. Защото другояче не може да стане. То е фантастично. Но аз съм водила война, с цел да реализира своето. Труден е пътят на първия, тъй като би трябвало да вървиш напред, а не по криволиците “ споделя в свое изявление през 2016-а Бояджиева.
Музикантите галено я назовават „ магьосница “, тъй като самата тя постоянно им споделя: "Внимавайте, аз съм магьосница. И в случай че яхна метлата, не знам къде ще ви отвея. Никога не съм им се карала, само че те ме слушаха ".
За страдание в последните години от живота си, вълшебницата с палката е забравена и самотна, внуците й живеят в Германия.
„ Каква легенда съм аз? Кой и защо ме е признал? Сама съм като куче, приказвам си с чиниите, а вечер задрямвам разплакана. Забравена съм от всички “, споделя в последното си изявление Радосвета Бояджиева.
Година преди да ни напусне тя се връща във Враца, като че ли с цел да се сбогува с родния си град и споделя:
„ Това си е моят град. Скоро видях едно пречупено дърво, което е очевидец на целия ми живот. Видях го и си споделих: "Ааа, призовка - ще се срещаме скоро с Дядо Господ! "
Първата глътка въздух тя поема на 10 януари 1923 година във Враца - градът, с който остава обвързвана до края на живота си. През 1973-а, след 23 години на диригентския пулт в Националната опера, Радосвета Бояджиева се завръща в родния си град, където основава и управлява Врачанската филхармония в продължение на 15 години. Към общината провежда и камерен оркестър „ Враца “, който след време се преименува „ Радосвет “, само че се разпада по финансови аргументи.
Радосвета Бояджиева приключва Музикалната академия в София като възпитаничка на Панчо Владигеров и Марин Големинов. После учи диригентско майсторство при огромния възпитател и диригент Борис Хайкин, а по-късно приключва аспирантура по симфонично и оперно дирижиране в Ленинградската консерватория. Работила е в Болшой спектакъл и като асистент-диригент в Московската филхармония.
Едва 23 годишна подвига диригентската палка за първия си независим концерт в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ откъдето потегля и огромната й кариера. Тя се качва на диригентския пулт с облекла чартърен, дадени й от нейните съученички Блага Димитрова и Стоянка Мутафова.
На дебюта на младата диригентка участват Панчо Владигеров, Марин Големинов и Любомир Пипков, който постоянно казвал на Радосвета: „ Ако ти хванеш диригентската палка като жена, аз ще хвана лъжицата и ще стана готвач “. След първата си изява на пулта, Бояджиева му подарява дървен лъжица за спомен.
И освен, че хваща палката, само че в дългата си кариера Радосвета е диригент е на симфоничните оркестри на Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия, Куба. Повече от 20 години преподава в Държавната консерватория. В репертоара й са включени оперите „ Аида “, „ Травиата “, „ Риголето “, „ Отело “, „ Мадам Бътерфлай “, „ Тоска “ и „ Бохеми “, „ Кармен “, „ Борис Годунов “, „ Дама Пика “, „ Евгений Онегин “, „ балетите „ Лешникотрошачката “, „ Лебедово езеро “ и доста други. Маестрата слиза от пулта на 86-годишна възраст. Забележително е, че тя се слави с феноменална памет и знае наизуст всички творби, които дирижира.
„ Всичко, което съм дирижирала, съм дирижирала по памет. Има една остаряла сентенция диригентска: "Или главата в партитурата, или партитурата в главата. " Много е комплицирано, когато главата е в партитурата. Много е елементарно, когато партитурата е в главата. Тогава можеш да правиш същинско творчество. Смятам, че всеки би трябвало да си знае партитурата наизуст, тя ни е учебникът “, споделя приживе маестрата.
„ Питате ме по какъв начин съм станала диригент? Изглежда, съм се родила за това нещо. Защото другояче не може да стане. То е фантастично. Но аз съм водила война, с цел да реализира своето. Труден е пътят на първия, тъй като би трябвало да вървиш напред, а не по криволиците “ споделя в свое изявление през 2016-а Бояджиева.
Музикантите галено я назовават „ магьосница “, тъй като самата тя постоянно им споделя: "Внимавайте, аз съм магьосница. И в случай че яхна метлата, не знам къде ще ви отвея. Никога не съм им се карала, само че те ме слушаха ".
За страдание в последните години от живота си, вълшебницата с палката е забравена и самотна, внуците й живеят в Германия.
„ Каква легенда съм аз? Кой и защо ме е признал? Сама съм като куче, приказвам си с чиниите, а вечер задрямвам разплакана. Забравена съм от всички “, споделя в последното си изявление Радосвета Бояджиева.
Година преди да ни напусне тя се връща във Враца, като че ли с цел да се сбогува с родния си град и споделя:
„ Това си е моят град. Скоро видях едно пречупено дърво, което е очевидец на целия ми живот. Видях го и си споделих: "Ааа, призовка - ще се срещаме скоро с Дядо Господ! "
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ