Сякаш виждаме децата си единствено като ученици, което е доста

" Сякаш виждаме децата си само като възпитаници, което е много ужасно. Деца, които би трябвало да задоволяват родителите си, носейки им оценки и предназначението на тези оценки е като на някакви идеални обекти, които би трябвало да задоволят родителските фигури. Точно тук се губи опцията детето да може да открие своите лични стремежи. " Това сподели пред " Хоризонт " психологът Милкана Лазарова, която разяснява данни на Синдиката на българските учители за домашно принуждение над висок % възпитаници поради ниски оценки:  

" Често родителите проектират върху децата си това, което те са желали да станат, с едно очакване, че децата ще го осъществят, някак ще компенсират. Така детето се отчуждава от личното си предпочитание и дори бих могла да кажа мъчно му е въобще да го открие, тъй като е насила да задоволява непознати упования. Родителите се надяват, че децата, когато имат тази преднина - високи оценки, напред са с материала, те ще съумеят да осъществят това, което те не са съумели да осъществят. "

Трябва да може да се бърка, безапелационен е детският психолог:  " Ако едно дете може да бърка, може да минава през грешките, може да минава през компликациите, вероятността е то да стане доста по-зряло като персона. "

" Много постоянно чуваме да вземем за пример майки, които споделят: " Ние учим, нас ни одобриха, ние влязохме ", като че ли желаят да предпазят децата си от прекарването и от срещата с грешките, с неуспехите, естествено, желаейки всичко най-хубаво, с най-хубави планове. Съзряването е самостоятелен развой и децата имат потребност от своите персонални открития, които би трябвало да бъдат претърпени. Не можем да наложим на детето развой на съзряване. Ако се намесим жестоко, т.е. непрестанно имаме такива свръхвисоки условия, ние рискуваме да прекъснем този развой. Не бива да изпреварваме детето. Опасност е постоянно някой различен да знае вместо него по-добре. "

Има един абсолютизъм, а напредването непременно може да провокира голяма рецесия или едно самозабравяне, предизвестява психологът. Подобен метод крие риска да се стигне до некадърност човек да понася неуспехи или да се сблъсква с предели в живота, добави Милкана Лазарова. 

" Има деца, които във всичко са доста положителни, което също е един голям проблем - не знаеш кой си, не знаеш къде си по-добър, къде е твоето предпочитание, би трябвало ли във всички области да се развиваш еднообразно добре. Това също е въпрос ", обобщава Милкана Лазарова.

Цялото изявление чуйте в звуковия файл.