НСИ: Преселението от градовете към селата е усилено
Свръх солените цени на парцелите в градовете и пандемията зададоха тренда хората да се местят от градовете към селата. Почти 100 хиляди души са създали този избор през 2020 година, след като е последната подробна статистика, демонстрират данните на Националния статистически институт ( Национален статистически институт ).
Най-голямо териториално придвижване има по направлението " град - село ", като на този сегмент се падат съвсем половината (48,4%) от мигриралите хора, които са 197 242 индивида.
Следва направлението " град - град " (29,9%) и " село - град " (15,3%).
Най-голям брой от преселващите се в страната през по-миналата година са избрали за ново местоживеене област Пловдив - 21 320 души. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) - 7,7%, Пазарджик - 4% и Смолян - 3,7%.
" Заселването на хора в селата и другите дребни селища към огромните градове е субурбанизация ", изясни за " Монитор " доцент Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките.
" От много време доста ясно си проличава повишаването на популацията на селата, ситуирани край огромните градове. Процесът е най-характерен за региона към София. Увеличаването на хората заселили се към столицата се следи основно по продължение на главните входно-изходни артерии на града. Субурбанизацията е повлияна от няколко фактора. Единият са високите цени на парцелите в София и някой от най-големите градове. Вторият е, че към този момент от ден на ден фамилии търсят екологично чиста среда. Третият е въздействието на пандемията, когато се видя, че доста хора могат да работят отдалечено от къщи. Дори в интервали на затихване на пандемията огромна част от чиновниците не се връщат в офисите. Така компаниите икономисват разноски и доста от работодателите оставиха хората да си работят от къщи, тъй като у нас съвсем няма проблеми с обезпечаването на високоскоростен интернет. По Черноморското крайбрежие пък субурбанизацията е обвързвана с развиването на туризма ", разясни тя.
По думите й, неслучайно е и повишаването на недвижимите парцели в тези зони към огромните градове.
През 2020 година двадесет и четири области имат позитивен машинален приръст. Най-голям е записаният в областите София (63 промила), Перник (26,6 промила), Кърджали (23,2 промила). С понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите София (столица) (-11,9 промила), Сливен (-2,2 промила), Смолян (-1,7 промила) и Велико Търново (-0,1 промила).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2020 година
37 364 души са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина у нас. Сред пристигналите да живеят в страната 34,2% са във възрастовата група 20-39 години, а 32.3% са на възраст 40-59 години. Делът на най-младите имигранти (под 20 години) е 13,6%, а на най-възрастните (на 60 и повече години) - 19,9%.
Най-голямо териториално придвижване има по направлението " град - село ", като на този сегмент се падат съвсем половината (48,4%) от мигриралите хора, които са 197 242 индивида.
Следва направлението " град - град " (29,9%) и " село - град " (15,3%).
Най-голям брой от преселващите се в страната през по-миналата година са избрали за ново местоживеене област Пловдив - 21 320 души. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) - 7,7%, Пазарджик - 4% и Смолян - 3,7%.
" Заселването на хора в селата и другите дребни селища към огромните градове е субурбанизация ", изясни за " Монитор " доцент Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките.
" От много време доста ясно си проличава повишаването на популацията на селата, ситуирани край огромните градове. Процесът е най-характерен за региона към София. Увеличаването на хората заселили се към столицата се следи основно по продължение на главните входно-изходни артерии на града. Субурбанизацията е повлияна от няколко фактора. Единият са високите цени на парцелите в София и някой от най-големите градове. Вторият е, че към този момент от ден на ден фамилии търсят екологично чиста среда. Третият е въздействието на пандемията, когато се видя, че доста хора могат да работят отдалечено от къщи. Дори в интервали на затихване на пандемията огромна част от чиновниците не се връщат в офисите. Така компаниите икономисват разноски и доста от работодателите оставиха хората да си работят от къщи, тъй като у нас съвсем няма проблеми с обезпечаването на високоскоростен интернет. По Черноморското крайбрежие пък субурбанизацията е обвързвана с развиването на туризма ", разясни тя.
По думите й, неслучайно е и повишаването на недвижимите парцели в тези зони към огромните градове.
През 2020 година двадесет и четири области имат позитивен машинален приръст. Най-голям е записаният в областите София (63 промила), Перник (26,6 промила), Кърджали (23,2 промила). С понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите София (столица) (-11,9 промила), Сливен (-2,2 промила), Смолян (-1,7 промила) и Велико Търново (-0,1 промила).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2020 година
37 364 души са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина у нас. Сред пристигналите да живеят в страната 34,2% са във възрастовата група 20-39 години, а 32.3% са на възраст 40-59 години. Делът на най-младите имигранти (под 20 години) е 13,6%, а на най-възрастните (на 60 и повече години) - 19,9%.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ