Свободната воля, въпреки че прави възможно злото, е единственото нещо,

„ Свободната воля, макар че прави допустимо злото, е единственото нещо, което прави вероятни и любовта, и добротата, и насладата, която си заслужава човек да получи. ”

За единодушието с Бог и свободната воля, дадена ни от Него - споделено от книгата „ Обикновено християнство ” на ирландския публицист, мъдрец, теолог и християнски апологет Клайв Стейпълс Луис.

Откакто станах християнин, постоянно съм мислил, че най-хубавото, може би единственото, което мога да направя за невярващите си ближни, е да обясня и защитя вярата, която е обща за съвсем всички християни от всички времена. Причините, които ме карат да мисля по този начин, са няколко. На първо място въпросите, разделящи християните едни от други, постоянно включват моменти от висшата теология или даже от църковната история, с които би трябвало да се занимават единствено същинските специалисти. Щях да нагазя в прекомерно дълбоки за мен води и щях повече да се нуждая от помощ, в сравнение с да мога да оказа помощ на други. И второ, мисля, че би трябвало да признаем, че изобщо няма изгледи полемиките по тези противоречиви въпроси да привлекат един непряк човек в лоното на християнството.

Надявам се, никой четец няма да допусна, че „ елементарното " християнство тук се предлага като опция на веруюто на съществуващите общества - сякаш човек може да избра да одобри него вместо конгрешанството или гръцкото православие, или нещо друго. То по-скоро е като преддверие, откъдето се отварят вратите към няколко стаи. Ако съумея да доведа някого в това преддверие, ще съм постигнал каквото желаех.

...
Християните имат вяра, че една зла мощ се е провъзгласила за княз на този свят. Това, естествено, повдига няколко въпроса. Дали това положение на нещата е съгласно Божията воля? В случай, че то е, бихте споделили, че Той е чудноват Бог; в случай че не е, по какъв начин може изобщо нещо да стане обратно на волята на създание с безспорна власт?
Но всеки, който е разполагал с власт, знае по какъв начин нещо може по едно и също време да е съгласно волята ти и да не е. Една майка може да постъпи напълно добре като каже на децата си: „ Няма да пристигам и да споделям да си разтребвате стаята за учене всяка вечер, би трябвало да се научите сами да я поддържате в ред. “ После отива една нощ там и намира мечето, мастилницата и френската граматика захвърлени в камината. Това е срещу нейната воля. Тя би желала децата й да са подредени. Но, въпреки това, точно тя им е дала свободата да бъдат неподредени. Същата обстановка постоянно поражда във всеки полк, синдикат или учебно заведение. Правиш нещо непринудено и тогава половината от хората не го извършват. Не това си желал да постигнеш, само че волята ти го е направила допустимо.

Вероятно по този начин е и във Вселената. Бог е основал същества със свободна воля. Това значи създания които могат и да бъркат, и да постъпват вярно. Някои хора мислят, че могат да си показват създание, което е свободно, само че няма опция да греши; аз не мога. Ако нещо е свободно да бъде положително, то също по този начин е свободно да бъде и неприятно. Свободната воля е направила злото допустимо. Защо тогава Бог е дал свободна воля? Защото свободната воля, макар че прави допустимо злото, е единственото нещо, което прави вероятни и любовта, и добротата, и насладата, която си заслужава човек да получи. Свят от автомати и от същества, които действуват като машини – надали би си заслужавало да бъде основан. Щастието, което Бог отрежда за най-висшите Си творения, е щастието свободно, непринудено да се причислят към Него и един към различен в творчество, обич и приятност, спрямо които и най-възторжената обич сред мъж и жена на този свят е блудкава като разводнено мляко. А за това те би трябвало да бъдат свободни.

Разбира се, Бог е знаел какво ще стане, съществата ще употребяват свободата си неправилно: той е сметнал явно, че рискът си заслужава. Може би се чувствуваме склонни да не се съгласяваме с Бог. Трудно е обаче да не сме съгласни с Бога. Той е източникът, откъдето идва цялата наша дарба да разсъждаваме: не е допустимо да сме прави, а Той да не е, също както потокът не може да се издигне по-високо от извора си. Когато спорим с Него, ние в действителност спорим със самата мощ, с помощта на която въобще можем да говорим; то е все едно да режем клона, на който седим. Ако Бог счита, че това положение на война във Вселената е цена, която заслужава да бъде платена поради свободната воля, т.е. поради сътворяването на един жив свят, където съществата могат да вършат същинско положително или зло, или може нещо в действителност доста да стане, вместо да бъде свят-играчка, който се движи единствено в случай че Той дърпа конците, тогава и ние може да приемем, че цената заслужава да бъде платена.

След като един път разберем въпроса за свободната воля, ще забележим какъв брой неуместно е да се пита, както един път някой ме попита: „ Защо Бог е основал създание от толкоз неспособен материал, че да се скапва? “ Колкото от по-добър материал е направено едно създание, колкото по-умно, мощно и свободно е то, толкоз по-добро ще бъде, в случай че тръгне по правия път, само че и толкоз по-лошо, в случай че тръгне по неприятния. Една крава не може да бъде доста добра или доста лоша; кучето може да е по-добро и по-лошо; детето – още по-добро и още по-лошо; елементарният човек – още повече; гениалният човек – още веднъж още повече; свръхчовешкият дух може да е най-хубавият или най-лошият от всички.
Как в действителност тъмната мощ е поела по неверния път? Без подозрение, това не е въпрос, на който човешките същества могат да отговорят сигурно. Може обаче да бъде направено едно рационално (и традиционно) съмнение, като изхождаме от грешките в персоналния ни опит. В момента, в който се осъзнаем като персона, се появява опцията да сложим себе си преди всичко, да желаеме да сме в центъра, в действителност да желаеме да бъдем Бог. Това беше прегрешението на Сатаната; и това беше прегрешението, който той съобщи на човешкия жанр. Някои хора мислят, че рухването на индивида е имало нещо общо със секса, само че това не е правилно. (Историята в Битие по-скоро демонстрира, че след падението е настъпила и безнравственост на половата ни природа, която е резултат от падението, а не негова причина.) Това, което Сатана е внушил на нашите далечни прародители, е била концепцията, че могат да бъдат „ като богове “ – сами да уреждат живота си, все едно че те са своите лични основатели – да бъдат господари сами на себе си, да намерят щастието си отвън Бога, без значение от Бог и от този обезсърчителен опит е зародило съвсем всичко това, наричано човешка история – парите, бедността, упоритостите, войната, проституцията, класите, империите, робството – дългата страшна история на индивида, опитващ се да откри отвън Бога нещо, което да го направи благополучен.

От „ Обикновено Християнство “

Снимки: LIFE, Saboteur365