Психотормоз безкрай
Свикнали сме да считаме насилието за физически акт. Ако няма следи от него по тялото ни, значи всичко е „ наред ” – не сме били насилени… Дали е по този начин?
Някои следи не се виждат с просто око и не зарастват с времето. Те не могат да бъдат видяни от другите, само че съществуват вътре в нас, от време на време прикрити зад престорена усмивка. В други случаи ние даже не си даваме сметка за тях, до каква степен са ни засегнали, по какъв начин и с какво са трансформирали живота и личността ни. Толкова сме привикнали с тях, че ги носим в себе си, без даже да усещаме, тъй като възприятието да ги няма, ни е непознато. Но даже да е по този начин, някъде надълбоко в нас едно гласче ни нашепва, че нещо не е наред, че би трябвало да има и различен метод, че заслужаваме повече. Повече какво? Повече независимост, повече наслада, повече спокойствие… и по-малко душевен тормоз.
Но преди този момент би трябвало да се научим да го разпознаваме зад прикритата угриженост, с която насилниците се оправдават, да се освободим от възприятието за виновност, което ни вменяват всякога, щом ги разгневим, зад устрема да ни създадат подвластни, с цел да не можем да избягаме, зад лъжливите изказвания, че сякаш всичко е за „ наше положително ”.
Понякога насилието има доста лица и форми. Психическият тормоз може да бъде добре затулен, тъй като след него не остават доказателства. А и насилникът е толкоз безапелационен пред близките, че даже да признаете, че сте унизени, има огромна заплаха да не ви повярват и тъкмо като него – да ви обвинят. Или ще ви кажат, че преувеличавате, въобразявате си, преиначавате истината. Но надълбоко в себе си вие я знаете, тъй като се прибирате у дома със свито сърце, очаквайки следващата доза операция и тормоз. И приемате ролята на жертвата, навеждаща смирено глава, съгласяваща се с неща, с които не е съгласна, само че се опасява да се възпротиви, водите живот, който не желаете – от боязън и невъзможност. Това са двете най-силни усеща, които ви задържат при насилника. Вие се страхувате да му се противопоставите и предпочитате да останете в тази си роля, в която най-малко знаете какво да очаквате – сюжетът се е повтарял милион пъти – знаете го наизуст!
Как да разпознаете психическия тормоз?
Много хора не знаят, че са прочувствено и душевен насилвани и години наред търпят. Отначало насилието може да се прокрадва безшумно в дома ви, в офиса, или някъде другаде, незадълбочено и незабележимо. Нещата могат да стартират по този начин: дребни забележки и намеци, обиди, безпочвени обвинявания, ревнивост, безкрайни разпити къде и с кого сте били, какво сте правили – цялостен доклад. Отначало нормално сцените се разиграват само пред вас, само че с времето насилникът добива убеденост да ви излага и обществено, като не пропуща опция да ви унижава. Така малко по малко той ви смачква, тъй като желае да ви подчини напълно на себе си, потъпква самочувствието ви, прави ви плахи и неуверени. Смазва ви. Шантажира ви прочувствено. Знае от какво се страхувате най-вече и го употребява против вас. Самият той също се опасява и да господства над вас е единственият метод, по който може да се усеща сигурен, че владее ситуацията и че той е мощният. Той ви управлява.
Например в случай че знае, че го обичате, насилникът може да ви заплашва, че ще ви напусне, без действително да има такива планове, с цел да изпълнявате желанията му. Често това е съчетано и с икономическа насила, което ви държи в непрекъснато послушание и боязън. Той, несъмнено, знае това и прави всичко допустимо да продължите да бъдете финансово подвластни от него. А в случай че знае нещо за вас, което може да ви навреди, заканите, че ще ви издаде, сигурно участват в всекидневието ви.
Хората, които упражняват душевен тормоз, може в никакъв случай да не ви ударят, само че надълбоко да ви наранят. Те безусловно могат да ви срутен със земята, в случай че им го позволите. Страхът да им се противопоставите може да ви отнеме ужасно доста. Хитрите и умеещи да се управляват психо-насилници знаят по какъв начин да ви влияят и манипулират. Те ви удрят там, където сте най-слаби и уязвими, тъй като добре ви познават. Те даже могат да плануват реакциите ви, да бъдат крачка преди вас. Те могат да бъдат вашият призрачен сън и напълно да направляват живота ви, да диктуват вашите дейности. Да ви държат в прочувствен затвор.
Ако това изложение предизвика у вас надигането на познати, само че потиснати усеща, в случай че до момента в който четете, на гърлото ви застава буца, а в душата ви е коктейл от болежка и яд, то имате знак, че сте или сте били жертви на душевен тормоз. Знаете, че първата крачка към превъзмогването на всеки проблем е в неговото осъзнаване и признание пред себе си.
Има ли излаз?
На първо място би трябвало да осъзнаете, че насилникът е по-слаб от вас, обратно на това, което ви внушава. Неговата убеденост и мощ са лъжливи, те целят да ви държи в лапите си, с цел да се оправи със личните си страхове. В доста от случаите той просто преповтаря това, което се е случвало в неговото семейство – насилието поражда принуждение. Може би самият той е бил унизен в миналото, от някого.
За да не ви залеят тежките усеща на ненавист и предпочитание за отплата, погледнете на насилника, който вгорчава живота ви и трови душата ви, точно по този метод – като на малко дете, което е било жертва, само че за разлика от вас, не е съумяло да се освободи от отрицателните си усеща и ги е трансферирало върху различен, а този различен сте вие. И му помогнете, като помогнете на себе си. Освободете се. Намерете метод да го извършите. Прекратете тази взаимна взаимозависимост.
Спрете да живеете с илюзията, че насилникът ще се промени и внезапно ще стане благ и добър – даже да го прави, то е единствено, с цел да продължи да издевателства върху вас, изключително в случай че усеща, че сте на път да си тръгнете, той ще употребява всички средства да ви накара да почувствате виновност и разкайване и да останете, тъй като „ ще се промени ”. За 2 дни, след това отново ще е същият… Може да се промени в действителност, единствено в случай че постави големи старания – да вземем за пример стартира терапия, има желанието да стане „ нов човек ” и т. н., само че в множеството случаи това са единствено празни оправдания. Защото самият принудител не си дава сметка, че е подобен. Той счита държанието си за обикновено – тогава за какво да го трансформира?!
Поговорете с някого, на който можете да се доверите. Ако се страхувате или срамувате да говорите с близки хора за казуса, обърнете се към неправителствена организация, оказваща такава поддръжка. Можете да потърсите съвет на анонимна гореща линия, където подготвени експерти ще ви изслушат и ще ви насочат какво да предприемете.
И най-дългият път стартира с първата крачка – направете я. Това ще ви даде увереността, че можете да се справите. Не се примирявайте с насилието, когато можете да живеете без него – даже да ви се коства, че нямате различен избор, пробвайте. Повярвайте, че заслужавате благополучие тъкмо колкото всички други. Не е нужно да знаете авансово къде е вашият излаз от обстановката – от време на време той е там, където минимум очаквате, или е бил пред очите ви от самото начало и е чакал да станете подготвени да го видите.
Някои следи не се виждат с просто око и не зарастват с времето. Те не могат да бъдат видяни от другите, само че съществуват вътре в нас, от време на време прикрити зад престорена усмивка. В други случаи ние даже не си даваме сметка за тях, до каква степен са ни засегнали, по какъв начин и с какво са трансформирали живота и личността ни. Толкова сме привикнали с тях, че ги носим в себе си, без даже да усещаме, тъй като възприятието да ги няма, ни е непознато. Но даже да е по този начин, някъде надълбоко в нас едно гласче ни нашепва, че нещо не е наред, че би трябвало да има и различен метод, че заслужаваме повече. Повече какво? Повече независимост, повече наслада, повече спокойствие… и по-малко душевен тормоз.
Но преди този момент би трябвало да се научим да го разпознаваме зад прикритата угриженост, с която насилниците се оправдават, да се освободим от възприятието за виновност, което ни вменяват всякога, щом ги разгневим, зад устрема да ни създадат подвластни, с цел да не можем да избягаме, зад лъжливите изказвания, че сякаш всичко е за „ наше положително ”.
Понякога насилието има доста лица и форми. Психическият тормоз може да бъде добре затулен, тъй като след него не остават доказателства. А и насилникът е толкоз безапелационен пред близките, че даже да признаете, че сте унизени, има огромна заплаха да не ви повярват и тъкмо като него – да ви обвинят. Или ще ви кажат, че преувеличавате, въобразявате си, преиначавате истината. Но надълбоко в себе си вие я знаете, тъй като се прибирате у дома със свито сърце, очаквайки следващата доза операция и тормоз. И приемате ролята на жертвата, навеждаща смирено глава, съгласяваща се с неща, с които не е съгласна, само че се опасява да се възпротиви, водите живот, който не желаете – от боязън и невъзможност. Това са двете най-силни усеща, които ви задържат при насилника. Вие се страхувате да му се противопоставите и предпочитате да останете в тази си роля, в която най-малко знаете какво да очаквате – сюжетът се е повтарял милион пъти – знаете го наизуст!
Как да разпознаете психическия тормоз?
Много хора не знаят, че са прочувствено и душевен насилвани и години наред търпят. Отначало насилието може да се прокрадва безшумно в дома ви, в офиса, или някъде другаде, незадълбочено и незабележимо. Нещата могат да стартират по този начин: дребни забележки и намеци, обиди, безпочвени обвинявания, ревнивост, безкрайни разпити къде и с кого сте били, какво сте правили – цялостен доклад. Отначало нормално сцените се разиграват само пред вас, само че с времето насилникът добива убеденост да ви излага и обществено, като не пропуща опция да ви унижава. Така малко по малко той ви смачква, тъй като желае да ви подчини напълно на себе си, потъпква самочувствието ви, прави ви плахи и неуверени. Смазва ви. Шантажира ви прочувствено. Знае от какво се страхувате най-вече и го употребява против вас. Самият той също се опасява и да господства над вас е единственият метод, по който може да се усеща сигурен, че владее ситуацията и че той е мощният. Той ви управлява.
Например в случай че знае, че го обичате, насилникът може да ви заплашва, че ще ви напусне, без действително да има такива планове, с цел да изпълнявате желанията му. Често това е съчетано и с икономическа насила, което ви държи в непрекъснато послушание и боязън. Той, несъмнено, знае това и прави всичко допустимо да продължите да бъдете финансово подвластни от него. А в случай че знае нещо за вас, което може да ви навреди, заканите, че ще ви издаде, сигурно участват в всекидневието ви.
Хората, които упражняват душевен тормоз, може в никакъв случай да не ви ударят, само че надълбоко да ви наранят. Те безусловно могат да ви срутен със земята, в случай че им го позволите. Страхът да им се противопоставите може да ви отнеме ужасно доста. Хитрите и умеещи да се управляват психо-насилници знаят по какъв начин да ви влияят и манипулират. Те ви удрят там, където сте най-слаби и уязвими, тъй като добре ви познават. Те даже могат да плануват реакциите ви, да бъдат крачка преди вас. Те могат да бъдат вашият призрачен сън и напълно да направляват живота ви, да диктуват вашите дейности. Да ви държат в прочувствен затвор.
Ако това изложение предизвика у вас надигането на познати, само че потиснати усеща, в случай че до момента в който четете, на гърлото ви застава буца, а в душата ви е коктейл от болежка и яд, то имате знак, че сте или сте били жертви на душевен тормоз. Знаете, че първата крачка към превъзмогването на всеки проблем е в неговото осъзнаване и признание пред себе си.
Има ли излаз?
На първо място би трябвало да осъзнаете, че насилникът е по-слаб от вас, обратно на това, което ви внушава. Неговата убеденост и мощ са лъжливи, те целят да ви държи в лапите си, с цел да се оправи със личните си страхове. В доста от случаите той просто преповтаря това, което се е случвало в неговото семейство – насилието поражда принуждение. Може би самият той е бил унизен в миналото, от някого.
За да не ви залеят тежките усеща на ненавист и предпочитание за отплата, погледнете на насилника, който вгорчава живота ви и трови душата ви, точно по този метод – като на малко дете, което е било жертва, само че за разлика от вас, не е съумяло да се освободи от отрицателните си усеща и ги е трансферирало върху различен, а този различен сте вие. И му помогнете, като помогнете на себе си. Освободете се. Намерете метод да го извършите. Прекратете тази взаимна взаимозависимост.
Спрете да живеете с илюзията, че насилникът ще се промени и внезапно ще стане благ и добър – даже да го прави, то е единствено, с цел да продължи да издевателства върху вас, изключително в случай че усеща, че сте на път да си тръгнете, той ще употребява всички средства да ви накара да почувствате виновност и разкайване и да останете, тъй като „ ще се промени ”. За 2 дни, след това отново ще е същият… Може да се промени в действителност, единствено в случай че постави големи старания – да вземем за пример стартира терапия, има желанието да стане „ нов човек ” и т. н., само че в множеството случаи това са единствено празни оправдания. Защото самият принудител не си дава сметка, че е подобен. Той счита държанието си за обикновено – тогава за какво да го трансформира?!
Поговорете с някого, на който можете да се доверите. Ако се страхувате или срамувате да говорите с близки хора за казуса, обърнете се към неправителствена организация, оказваща такава поддръжка. Можете да потърсите съвет на анонимна гореща линия, където подготвени експерти ще ви изслушат и ще ви насочат какво да предприемете.
И най-дългият път стартира с първата крачка – направете я. Това ще ви даде увереността, че можете да се справите. Не се примирявайте с насилието, когато можете да живеете без него – даже да ви се коства, че нямате различен избор, пробвайте. Повярвайте, че заслужавате благополучие тъкмо колкото всички други. Не е нужно да знаете авансово къде е вашият излаз от обстановката – от време на време той е там, където минимум очаквате, или е бил пред очите ви от самото начало и е чакал да станете подготвени да го видите.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ