Какви пандемии е преживяло човечеството и на какво ни научиха те?
Световната здравна организация дефинира новия ковид като пандемия, откакто стана ясно, че Covid-19 се популяризира свободно в по-голямата част от света. Това обаче не е първия път, в който света е прекосявал през световна пандемия всяка от които ни е научила на нещо по какъв начин да управляваме разпространяването на вирусите. Дали следваме тези уроци през днешния ден, е друга история.
„ Има доста образци, при които уроците от предишното се пренебрегват “, сподели Греъм Мууни, историк по медицина в университета “Джон Хопкинс ”.
“Един образец: Правителствата постоянно не съумяват да плануват и поддържат жителите посредством обществените и икономическите въздействия на пандемиите, от наложителните карантини и рестриктивните мерки за пътешестване до закриване на учебни заведения, работни места и локални предприятия. Тези рецесии разкриват същинското обществено неравноправие “, добави той.
Все отново несъмнено сме по-добри от римските легионери, които са били едни от първите хора, в миналото страдали от бързо разпространяваща се смъртоносна болест. Ето и малко от това какво са научили вирусолозите и епидемиолозите от пандемиите в предишното:
Антонинска Чума, почти 160 – 250 година сл. Хр
Една от първите международни епидемии, форма на едра шарка и морбили, за пръв път била докарана в Рим от легионери, които се завръщат от блокада в актуалния Ирак. В своя пик заболяването е убивала до 2000 души дневно – тя опустошавала римската войска и бил ранен принос за възможния провал на империята. Антонинската чума също по този начин предлага и ранен взор върху главен принцип на вирусологият – огнищата на болестта са най-смъртоносни, когато се случват за първи път и когато хората нямат имунитет.
Черната гибел, 1347-1351 година
Генуезките търговци донесли чумата, по известна като “Черната гибел ” в Европа, откакто избягали от обсадата, в която монголски военачалник употребявал инфектирани трупове като оръжие. За няколко къси годинин към 25 милиона души или една трета от европейското население, са умряли в резултат на чумата.
По-малките огнища, публикувани от бълхи, траяли да се появяват с епохи и провокирали хората да работят от домовете си, даже и по това време. Шекспир употребявал затварянето на театрите през 1590 година с цел да написа лирика, а по време на епидемията през 1665 година университетът Кеймбридж изпратил учениците си вкъщи, в това число сър Исак Нютон, който употребявал опцията да седне покрай ябълково дърво и да открие един от главните закони на физиката.
Първа грипна пандемия, 1580 година
Въпреки че най-ранните случаи на грип може да са зародили измежду гръцките бойци, воюващи по време на Пелопонеската война през 430 година прочие н. е., първата същинска грипна пандемия се появява през лятото на 1580 година в Азия и бързо се популяризира по комерсиалните пътища в Европа и Северна Америка.
Пълният брой на смъртните случаи е незнаен, само че минимум 8 000 смъртни случая са били регистрирани единствено в Рим. В този интервал в Европа се появили и най-ранни карантинни ограничения и гранични контролно-пропускателни пунктове. Първото споменаване на „ грипа “ (flu) в научната литература е от 1650 година и произлиза от италианската дума за „ въздействие “ (influenza).
Холера, 1800 година
През ХІХ век е имало минимум шест разнообразни, необятно публикувани огнища на холера. Всичко почнало в Индийския район на Бенгалския залив и заболяването лишила десетки хиляди животи, до момента в който се разпространявала по колониалните търговски пътища.
Дезинформацията, плюс негодуванието към икономическото неравноправие, засилило опасността и доведело до вълна от тайни теории, че холерата се популяризира съзнателно, с цел да се “премахнат ” бедните.
