Светослав Пинтев ... Бяла, спретната къщурка - Ангел Кънчев №5,

Светослав Пинтев

„... Бяла, спретната къщичка - " Ангел Кънчев " №5, тука всяка шушумига станала стихотворец! “, споделяше преди време Радой Ралин за местенцето, където при социализма се обитаваше така наречен Съюз на българските писатели. После, несъмнено, ги избутаха и там тържествено се настани „ Мултигруп “, този локомотив на стопанската система ни по това време, та мижитурки отново си имаше в постройката. „ Писателите “ от съюза вместо да живнат при демокрацията и да се наперят, паднаха

още по-ниско

Колкото и това да изглеждаше необикновено и невероятно. Вече и мижитурки не можеш да ги наречеш, завалиите.
Писали сме да вземем за пример за скандалния случай, когато „ писателите “ скочиха против сътрудника си Светослав Нахум поради книгата му „ Бягство от Крим “ и започнаха да си късат ризите в отбрана на агресора Русия. Съюзът в никакъв случай в историята не бил заставал против Матушката, нямало да го направи и в този момент, стана ясно от една тяхна потресаваща декларация.
„ Проруският Съюз на писателите на България стартира да тормози писателя и в това време направи изказване, в което изиска отзоваването на украинския дипломат в София “, писаха тогава украински медии.
Още по неприятното е, че

журналистическите съюзи по никакъв начин не отстъпват

Писали сме до погнуса за унизителния пропутински възторг на Снежана Тодорова, която се явява ръководител на УС на Съюз на българските журналисти. Тя е пословична с това. И е непоклатима...
Цветан Томчев й беше споделил в очите: „ Г-жо Тодорова, аз изпитвам стеснение от вашата външна активност, когато вие посещавате някакви далечни, сибирски и източни региони на Русия, азиатските елементи, демонстрирате безусловно проруски, прокитайски уклон, а сте ръководител на най-старата наша журналистическа организация, която е европейска “.
Уви, АЕЖ – България, част от Асоциацията на европейските публицисти, също стартира да ме плаши. Нищо европейско не виждам в дейностите им. Организират си някакви

мистериозни събития,

само че се оказва, че не всеки е добре пристигнал на тях. Одобряват някакви хора, които да са поканени, не си дават труда да уведомят другите, които са „ отхвърлени “. Дори не загатват, че въобще има такава странна процедура. Искрено се изненадват, когато чужд за тях човек попадне на събитието им и бързат да му посочат вратата. Особено, в случай че въпросното грандиозно събитие е на вълнуващата тематика: „ Възможности за финансиране на медийни планове “. Или нещо сходно. Секретна работа…
„ — Ами ти, Харсъз, какво ще речеш? “ като че ли пита Бай Ганьо, основавайки си съюз.
Ще се радваме, в случай че сътрудници споделят други сходни случаи, ще ни бъде извънредно любопитно.
Сещам се за една позиция на АЕЖ, озаглавена: " За достолепието на журналистическата специалност ". Моля? За кое?

Такива са ни съюзите, уви, Съюз на българските журналисти, АЕЖ...

Клети публицисти, не случихте на съюзи. Или си ги заслужихме изцяло? Поне едно следствие да им бяхме създали досега…

„ Европейци сме ний, но все недотам “, вижда още Алеко Константинов в „ Бай Ганьо ”. Сякаш нищо не се е трансформирало.