Хората, обсипани с подаръци от щастие, са като претоварени кораби
Св. Йоан Златоуст (349 – 14.09.407) е една от най-значимите персони в историята на Православната черква, един от тримата „ космополитен учители “, наедно със Св. Василий Велики Кесарийски и Св. Григорий Богослов. Забележителен просветител и богослов, той е оставил най-голямото по размер богословско творчество в Източната черква. От западните църковни писатели с него може да се съпостави единствено Августин Блажени.
Най-известна е „ Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст “. Той е един от създателите на Константинополската патриаршия, ослепителен оратор, правист и набожен полемист. Оставил е на човечеството богато литературно завещание – трактати, писма (около 240) и проповеди. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения.
Хората, обсипани с дарове от благополучие, са като претрупани кораби, които са по-застрашени от поглъщане от останалите.Не е почтено да бъдеш присмехулник, нито да злословиш с неприлични думи – тъй като скоро всичко ще се промени.Светъл и прочут става човек не поради растежа на бащата, а от духовното снизхождение.Не е ли неприятно, когато молим Бог за нещо по-добро, а самите ние не се стремим да вършим положително, което Бог толкоз обича?Ако храниш бедните, считай се за утолен. Това, което даваме, ще се върне при нас.Не прегрешението е заплашителен, а безсрамието след прегрешението.Ако нямаше прелъщение, нямаше да има и корона. Ако нямаше подвизи, нямаше да има награди. Ако нямаше битка, нямаше да има почести. Ако нямаше тъга, нямаше да има и разтуха. Ако нямаше зима, нямаше да има лято.Милостта и състраданието са методът, по който можем да станем като Бог, а когато нямаме това, нямаме нищо.Нека научим езика си да носи юзда, а не просто да изрича всичко, което е в душата ни, да не упрекваме братята си, да не се хапем и пояждаме един различен. Нека благодарим на Бога във всички случаи, тъй като това е, в което се състои благодарността. Да благодарим в благополучие е елементарно, почтено е, в случай че благодарим в тежки моменти. Любовта е глава, корен, извор и майка на всички богатства... без нея всичко друго не ни носи никаква изгода.Както дървата и храстите са храна за огъня, по този начин и думите са за зли стремежи. Следователно не би трябвало безусловно да показваме всичко, което имаме в мозъка си, само че би трябвало да се опитаме да премахнем от самия разум порочните стремежи и всяка срамна мисъл.Няма нещо, на което пристрастеностите да не вредят. Както бурните ветрове, атакувайки спокойното море, го вълнуват от самото дъно, тъй че пясъкът се смесва с вълните, по този начин и пристрастеностите, изключително пристрастеността към славата, нахлувайки в душата, смущават всичко в нея и ви заслепяват. Клеветата е по-лоша от яденето на човешка плът.Няма нищо по-силно от молитвата и нищо даже равно на нея. Царят, облечен в алено, не е толкоз ослепителен, колкото молещият се, декориран от диалог с Бога.Какво са кротостта и малодушието? Когато ние, виждайки другите афектирани, не ги пазиме, а мълчим, това е безволие. Когато ние самите, приемайки обиди, поносим, това е благост.Гневът самичък си вреди.Няма нищо равно на търпението. Това е кралицата на добродетелите, основата на съвършенствата, спокоен кей, мир по време на войни, тишина по време на стихия, сигурност измежду злото.Дали да се оженим или не зависи от нас. А това, което следва нататък в брака, към този момент не е в нашата власт. Но, волно или несъзнателно, би трябвало да поносим робството.Не е дребен въпросът за тези, които са в благополучие, да не се гордеят с просперитета си, а да могат непретенциозно да употребяват щастието.Умереността... предизвиква здравето и благосъстоянието.
Източник
Най-известна е „ Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст “. Той е един от създателите на Константинополската патриаршия, ослепителен оратор, правист и набожен полемист. Оставил е на човечеството богато литературно завещание – трактати, писма (около 240) и проповеди. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения.
Хората, обсипани с дарове от благополучие, са като претрупани кораби, които са по-застрашени от поглъщане от останалите.Не е почтено да бъдеш присмехулник, нито да злословиш с неприлични думи – тъй като скоро всичко ще се промени.Светъл и прочут става човек не поради растежа на бащата, а от духовното снизхождение.Не е ли неприятно, когато молим Бог за нещо по-добро, а самите ние не се стремим да вършим положително, което Бог толкоз обича?Ако храниш бедните, считай се за утолен. Това, което даваме, ще се върне при нас.Не прегрешението е заплашителен, а безсрамието след прегрешението.Ако нямаше прелъщение, нямаше да има и корона. Ако нямаше подвизи, нямаше да има награди. Ако нямаше битка, нямаше да има почести. Ако нямаше тъга, нямаше да има и разтуха. Ако нямаше зима, нямаше да има лято.Милостта и състраданието са методът, по който можем да станем като Бог, а когато нямаме това, нямаме нищо.Нека научим езика си да носи юзда, а не просто да изрича всичко, което е в душата ни, да не упрекваме братята си, да не се хапем и пояждаме един различен. Нека благодарим на Бога във всички случаи, тъй като това е, в което се състои благодарността. Да благодарим в благополучие е елементарно, почтено е, в случай че благодарим в тежки моменти. Любовта е глава, корен, извор и майка на всички богатства... без нея всичко друго не ни носи никаква изгода.Както дървата и храстите са храна за огъня, по този начин и думите са за зли стремежи. Следователно не би трябвало безусловно да показваме всичко, което имаме в мозъка си, само че би трябвало да се опитаме да премахнем от самия разум порочните стремежи и всяка срамна мисъл.Няма нещо, на което пристрастеностите да не вредят. Както бурните ветрове, атакувайки спокойното море, го вълнуват от самото дъно, тъй че пясъкът се смесва с вълните, по този начин и пристрастеностите, изключително пристрастеността към славата, нахлувайки в душата, смущават всичко в нея и ви заслепяват. Клеветата е по-лоша от яденето на човешка плът.Няма нищо по-силно от молитвата и нищо даже равно на нея. Царят, облечен в алено, не е толкоз ослепителен, колкото молещият се, декориран от диалог с Бога.Какво са кротостта и малодушието? Когато ние, виждайки другите афектирани, не ги пазиме, а мълчим, това е безволие. Когато ние самите, приемайки обиди, поносим, това е благост.Гневът самичък си вреди.Няма нищо равно на търпението. Това е кралицата на добродетелите, основата на съвършенствата, спокоен кей, мир по време на войни, тишина по време на стихия, сигурност измежду злото.Дали да се оженим или не зависи от нас. А това, което следва нататък в брака, към този момент не е в нашата власт. Но, волно или несъзнателно, би трябвало да поносим робството.Не е дребен въпросът за тези, които са в благополучие, да не се гордеят с просперитета си, а да могат непретенциозно да употребяват щастието.Умереността... предизвиква здравето и благосъстоянието.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ