Сухожилието на двуглавия мишничен мускул (m. biceps brachii) може да

Сухожилието на двуглавия мишничен мускул (m. biceps brachii) може да бъде скъсано, както в горната си (начална), по този начин и в долната си (залавна) част. Тъй като руптурите в долната (дистална) част на мускулното сухожилие са доста по-често срещани и клинично значими, ще се спрем на тях.

Дисталната руптура на сухожилието на бицепса се среща най-често във възрастта сред 40 и 60 години, като доста по-често визира мъжкия пол. Около 90% от тези повреди се получават в доминантния крак, най-много у двигателно дейни пациенти. Никотинът и използването на анаболни стероиди доста повишват риска от руптура на сухожилието.

Двуглавият мишничен мускул (бицепс) се разполага в предния отдел на мишницата. Както следва от неговото име, той има две глави - дълга и къса. Дългата глава води началото си от супрагленоидния туберкул на лопатката, а късата глава от нейния коракоиден тумор. Двете глави се сливат, като дисталното сухожилие навлиза надълбоко в лакътната ямка и се залавя за главата на лъчевата кост. Преди дисталната си инсерция, сухожилието дава началото на така наречен сухожилна разтеглица (aponeurosis bicipitalis) или т.нар laceratus fibrosus. По този метод дисталното сухожилие на бицепса има функционалност на сгъвач и супинатор в лакътната става, а laceratus fibrosus се съединява с фасцията на предмишницата, придавайки спомагателна непоклатимост на сухожилието.

Най-често механизмът на скъсването на сухожилието на бицепса е обвързвано с неочаквана и мощна контракция на мускула. Пример за това е бицепсово прегъване при повдигане на щанга с огромно тегло или форсирано разгръщане на лакътя при конфликт по време на контактен спорт. Когато това се случи, пациентът самичък усеща неочаквана мощна болежка в региона на лакътната ямка, съпроводена с неочаквана уязвимост, изключително при прегъване и супиниране на предмишницата. Много постоянно се усеща или се чува „ изпукване”, когато сухожилието се скъса.

При прегледа, от огледа може да се забележи забележима дисторция, в следствие от ретрахирането на бицепса – т.нар Попай мускул. При палпация се открива болежка в региона на лакътната ямка и болежка при супинация и флексия на лакътя. Когато laceratus fibrosus е интактен признаците могат да са по-леко изразени. Специфичен е „ кука” пробата, при който лекарят със своя показалец се пробва, като с кука да закачи сухожилието на бицепса на пациента и да го затегли встрани. При положителен тест сухожилието се опипва крепко, като корда. Може да се употребява и пробата, при който бицепсът се стиска от екземинатора, като при крепко сухожилие предмишницата в този миг се супинира.

Свързани публикации.. Луксации на лакътната става 0 Фрактури на горната част на раменната кост 0 Фрактури в региона на лакътната става 0

Рентгенографиите се употребяват за диагностика единствено за изключване на други травматични повреди в лакътната става. ЯМР дава най-хубава визуализация за оценка на увредата, само че методът не е наложителен за слагане на диагнозата, а по-скоро за отдиференциране на частичните от цялостните разкъсвания.

Неоперативното лекуване на руптурите на бицепса се състои в имобилизация, обезболяване и физиотрапия. То би трябвало да се ползва единствено при пациенти в преклонна възраст или такива, при които съпътстващите болести и рискът от оперативна интервенция не разрешават хирургично възобновяване на увредата. На пациентите, които изберат да се лекуват неоперативно би трябвало да бъде обяснено за вероятната хронична болежка и понижената мощ и устойчивост при придвижванията на крайника, в които взе участие сухожилието на бицепса.

При млади и/или дейни пациенти хирургичното лекуване на руптурите на бицепса е съвсем наложително. Има няколко техники, употребяващи разнообразни средства за фиксация, като всички от тях са с положителни резултати. Целта на оперативната намеса е сухожилието да се възвърне и да се реинсерира на залавнато си място. След хирургичното възобновяване на сухожилието, пациентът е обедвижен в лакътната става. Активни асистирани придвижвания стартират на третата седмица след интервенцията, като цялостен размер дейни придвижвания в лакътната става се доближава към 6-8 седмици след интервенцията. Повечето пациенти изцяло възвръщат цялостен размер придвижвания и мощ сред 3 и 6 месеца след оперативната интервенция.

Трябва да се означи, че колкото по-прясна е увредата на сухожилието, толкоз по-лесно е неговото възобновяване. Руптурата се счита за хронична след прекосяване на 4 седмици от настъпването и. Пациентите би трябвало да бъдат осведомени, че при тези повреди възобновяване не всеки път е цялостно или допустимо и постанова по-сложни хирургични интервениции, постоянно свързани с потреблението на сухожилни присадъци, надлежно с по-незадоволителни резултати.