Д-р Калоян Паргов: Времето за спасяването на българската нация изтича
Стратегическият институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ) провежда през вчерашния ден спорен конгрес „ Демографската рецесия – аргументи, фактори, динамичност “. Социологическото изследване е дело на Агенция „ АФИС “ на Юрий Асланов. Форумът бе открит от вицепрезидента Илияна Йотова. В полемиката вземаха присъединяване представители на Национален статистически институт, представители на научните среди, специалисти в областта на стопанската система, районното развиване, образованието, опазването на здравето, Харалан Александров, доцент Георги Бърдаров, Даниела Везиева, Христо Монов и други
Поканени бяха представители на парламентарно показаните партии и обединения, управлението на Народното събрание и на Министерски съвет, както и представители на дипломатически задачи в България. Председателя на УС на СИНПИ и член е на Националния съвет на Българска социалистическа партия доктор Калоян Паргов даде изявление за „ Труд бг “.
- На форума ви участва само представител на президентската институция, вицепрезидентът госпожа Илияна Йотова. Нямаше хора от изпълнителната власт, от законодателната...
Е, получихме приветствие от ръководителя на Народно събрание Росен Желязков, който даде обещание да се ангажира персонално с казуса за демографията. Вижте, ролята на една неправителствена организация, каквато е Стратегическия институт за национални политики и хрумвания – СИНПИ – е да работи в една или друга област или във всички области и проблеми на страната, както ние сме си сложили задача, е през призмата на един общ за всички проблем да се реши казуса на проблемите – демографската рецесия. И да бие камбаната, да свети алената лампичка. Това е задачата на дилемите – по какъв начин да съхраним българската нация в този, бих споделил, сюблимен миг, изпълнен с премеждия и компликации, в положение на местна война със международни измерения. На стопански и всевъзможни други рецесии и на преход от един международен ред към различен международен ред, в който ние би трябвало да намерим нашето място. И тъкмо в тази жестока конкурентна международна среда да съхраним нацията и да я преведем през компликациите. Времето за това изтича.
- Вие говорихте не за демографска рецесия, а за злополука. И много от участниците във форума не възприеха това определение?
Да, по този начин е, тъй като злополуката значи нещо невъзвръщаемо, завършило. А истината е, че тъкмо по този метод бием камбаната на тревогата. Ще дам образец с всеки човек, който много би трябвало да го изплашат лекарите, с цел да може да вземе ограничения за своето здраве. Всеки си споделя – до момента в който не ме изплашат, мога да карам по този начин, както си знам. Е, въпросът в този момент е, че не може повече да я караме с демографията както до момента и че е време даже за радикални и непопулярни ограничения и решения, за които, несъмнено, би трябвало политически кураж.
- Кажете някои от тези ограничения?
Говорим за радикална просветителна промяна, това е едно от нещата, което ще излезе от този конгрес. Реформа, която да спре процеса на функционална неначетеност измежду популацията. Защото се оказва, че като се изключи че сме небогати и заболели, само че и оглупяваме като нация поради тази функционална неначетеност. След 1995 година – и това не е моя, а американска статистика – всеки нов випуск, напускащ междинното и висшето обучение, е съвсем функционално необразован. Трябва да забележим какво се случи след фрапантните промени в просветителната система, в това число и у нас, повлияни от международните трендове, в които ние не произвеждаме качествена работна ръка. Все повече работодатели без значение държавни или частни, се оплакват от липса на квалифицирана работна ръка, която да извършва съответните задания. От това може да се създадат към този момент доста заключения. Говорим и за данъчно-осигурителни промени. България реши да изостави остарелия си данъчно-осигурителен модел, който съвсем в същите форми действа в развити буржоазен страни като Англия, Франция, Испания. Ние го изоставихме, тъй като бил комунистически, само че в тези страни никой не приказва за комунизъм. Избрахме нов модел, който след 30 години банкрутира. Не желая да бъда толкоз краен, само че това са обстоятелствата и ние всички ги усещаме. Така че в този момент би трябвало да се измисли нещо друго или да се върнем към нещо остаряло, което е работело и е давало положителни резултати.
- Вие споменахте, че половин милион българи няма достъп до опазването на здравето, тъй като нямат пари за лекуване...
Това е най-малкото. А самото качество на опазването на здравето? Тук би трябвало да приказваме и за предварителната защита. Защото задачата на опазването на здравето в развитите страни е по какъв начин да се отсрочи момента на постъпването на хора в болница, което коства скъпо – и на тях, и на страната, и на данъкоплатците като цяло. Т.е. по какъв начин да се отсрочи този миг във времето, което значи грижи, предварителна защита и профилактика. Това е единствено един дребен образец за съответна политика, която е обвързвана примерно с понижаване на смъртността, защото се оказа, че този индикатор в България е висок и това се видя по време на ковид-епидемията. А има обитаеми места, където смъртността е доста висока и има дисбаланс сред млади и остарели. Там, където нямае младежи, а има застаряващо население, нямаш бъдеще и вероятност. Един от участниците във форума даде елементарен образец по какъв начин да разберем, че нещата се развиват добре в обещано обитаемо място. Да забележим на основната улица магазин за детски играчки ли има, или магазин за облекла втора ръка. Това демонстрира, че в този град или ще се раждат деца, или хората са такива, че могат да си купуват единствено облекла втора ръка.
- Многократно бе казано, че има директна връзка сред политическата конюнктура и демографската рецесия...
Между политическата рецесия и демографската рецесия. Защото политическата конюнктура или може да вдъхне живот и вероятност, фантазии и очаквания. Защото на първо място демографията не е раждаемост и смъртност, а качество на средата на изискванията на живот и чувство за вероятност, обществен оптимизъм. А когато имаме нескончаема рецесия, както е сегашната, тя към този момент минава в меланхолия, което директно въздейства върху чувството за безперспективност и не дава съображение за прекъсването на миграцията, за радикални решения у хората да създадат нещо за прекъсването на този среда. Така че връзката е директна, не бих споделил, че е водеща или съществена, само че има своето отражение.
- В проучването на организация „ АФИС “ бе казано, че някакъв ярък лъч в демографската конюнктура е имало в интервала 2005-2009 година, за какво?
Това не беше минута за реклама на държавното управление на Тройната коалиция, която се образува комплицирано и спорно, върша паралел със обстановката в този момент. Но пък индикаторите и чувствата бяха за един спокоен и разточителен живот, за растящи приходи и растящи благоприятни условия и вероятности. Което пък се отрази на раждаемостта с пик от времето на социализма.
- Раждаемостта при социализма бе висока в действителност, само че България бе затворена страна, нямаше миграция...
Това бе една друга страна, която няма нищо общо със сегашната. Така че няма по какъв начин да вършим паралели, можем единствено да си описваме мемоари.
- СИНПИ предложи да бъде образуван стратегически център по демографска политика към президенската институция. Каква е концепцията ви?
Използвайки наличието на вицепрезидента и съществуването на ен на брой тактики, пък и препоръки, явно няма по какъв начин администрацията сама на себе си да си слага стратегически задания. Защото практиката сподели, че когато човек си слага задания, нормално гледа да не прекалява в сериозността и амбициозността им, с цел да може да ги регистрира по-лесно като триумфи. И явно че има потребност една друга институция, която е събирателна за страната и да стои встрани от изпълнителната и законодателната власт и от администрацията, да образува подобен стратегически съвет по демографска политика, събирайки цвета на нацията от университетските и управническите среди, както днешния конгрес. Да разсъждават по тази тематика и да начертаят посоките. А администрацията и институциите да извършват и да регистрират резултатите от тези насоки, а освен да си слагат задания и да регистрират някакво осъществяване, тъй като очевидно по този начин не се получава.
- Според мен обаче президентът Радев е доста надалеч от демографията и май че е последното нещо, за което даже не съм го чул да приказва?
Имах опция да беседваме по тази тематика през вчерашния ден. Той сподели своята ангажираност посредством наличието на госпожа Йотова. Надявам се да успее да образува един сходен орган или съвет, за който говорихме доскоро.
- На форума бе и президентът в интервала 2002-2012 година Георги Първанов, който сподели, че е дал своя принос в решаването на демографската рецесия с двама сина и шест внуци и напомни, че като е бил държавен глава е свикал Консултативен съвет по национална сигурност по въпросите на демографската рецесия...
Да, той даде своя принос показвайки, че този въпрос е бил тематика на КСНС, който заседава при сериозни условия, свързани със сигурността, неустойчивост и така нататък А националната сигурност директно зависи от демографията. Според мен обаче в една спокойна конюнктура като тази в този момент на форума се раждат доста повече хрумвания, а при съществуването на медии и камери при КСНС нещата са малко театрални.
- Според вас обратими или не са трендовете в демографията в България?
За мен тези трендове са обратими. Но в случай че не се стреснем през днешния ден може да стигнем до необратим развой. Днес всички институции без значение какви разногласия имат между тях би трябвало да почнат да мислят дружно, да слагат дилемите дружно и да ги извършват дружно. Макар че има една друга доктрина – че това е един естествен развой, който минава през разнообразни етапи. Но където ги има, се вземат ограничения и процесът не е оставен на ориста. Води се стенографски протокол с всичките изявления и хрумвания и ще издадем алманах от този конгрес, ще го предоставим на медиите, на Народното събрание, Министерския съвет, президентството и локалните управляващи, тъй като тази полемика би трябвало да стане необятно притежание. Тя няма да е последната, след нея ще следват и съответни конгреси по обособените браншове.
- Да излезем за малко от НДК, господин Паргов Как виждате вие решаването на политическата рецесия през днешния ден? Има ли късмет за държавно управление отпред с Мария Габриел?
Имам чувството за някаква взаимна конкуренция. Най-напред втората политическа мощ избърза и предложи проектоправителство, а първата, с цел да им го върне, предложи единствено министър председател и им сподели -вие си го допишете и попълнете, който желае да го поддържа, давам ви това право. Това надали ще може да способства за образуването на нещо трайно и устойчиво с съответни резултати. Казвам го като прогноза, въпреки и песимистична.
- Българска социалистическа партия би трябвало ли да влезе в това държавно управление или най-малко да го поддържа? Кристиян Вигенин съобщи, че макар конгресни решения за възбрана на съдействие с ГЕРБ, нещата в този момент са се трансформирали и е допустима поддръжка на експертно държавно управление?
Въпросът е какво значи да подкрепяш едно държавно управление – да участваш със свои представители, въпреки че парадоксът е, че Борисов ще лидира едно експертно държавно управление, това е по-скоро неосъществим вид. Но в случай че ще се поддържа някаква част от политиката на това експертно държавно управление, която касае програмата на партията, то това е частична тематична поддръжка. Не е ясна рамката на едно такова държавно управление с цел да може да се вземе съответно политическо решение. Но то би трябвало да се вземе от всички членове на Българска социалистическа партия, както бе оповестено от управлението. И аз съм един от тях.
- Извинете, господин Паргов, само че всеобщо е мнението, че тези вътрешнопартийни референдуми са един спектакъл за пред публиката, а Корнелия Нинова си прави, каквото си желае!
Съдете сами. При референдума за промяната на името от Българска комунистическа партия на Българска социалистическа партия напролет на 1990 година всеки участник е казвал, че не познава някой, който е бил за промяна, пък най-после 70 % бяха „ за “. През 2016 година имаше допитване с кого да бъдем в коалиция, АБВ излезе първа с над 50 %, за Движение 21 на Татяна Дончева също имаше доста гласове, само че коалиция с тях нямаше. Имаше допитване и по какъв начин да издигнем кандидатурата на президента – с коалиция от партии или посредством Инициативен комитет. За Инициативен комитет бяха единствено 3 %, само че след 3 месеца кандидатурата бе издигната от Инициативен комитет. Така наложила тогава ситуацията. Референдумът в този момент би трябвало да бъде извършен умерено и транспарантно, с цел да има легитимност и да няма подозрение за това, за което вие говорите.
Източник: Труд
Поканени бяха представители на парламентарно показаните партии и обединения, управлението на Народното събрание и на Министерски съвет, както и представители на дипломатически задачи в България. Председателя на УС на СИНПИ и член е на Националния съвет на Българска социалистическа партия доктор Калоян Паргов даде изявление за „ Труд бг “.
- На форума ви участва само представител на президентската институция, вицепрезидентът госпожа Илияна Йотова. Нямаше хора от изпълнителната власт, от законодателната...
Е, получихме приветствие от ръководителя на Народно събрание Росен Желязков, който даде обещание да се ангажира персонално с казуса за демографията. Вижте, ролята на една неправителствена организация, каквато е Стратегическия институт за национални политики и хрумвания – СИНПИ – е да работи в една или друга област или във всички области и проблеми на страната, както ние сме си сложили задача, е през призмата на един общ за всички проблем да се реши казуса на проблемите – демографската рецесия. И да бие камбаната, да свети алената лампичка. Това е задачата на дилемите – по какъв начин да съхраним българската нация в този, бих споделил, сюблимен миг, изпълнен с премеждия и компликации, в положение на местна война със международни измерения. На стопански и всевъзможни други рецесии и на преход от един международен ред към различен международен ред, в който ние би трябвало да намерим нашето място. И тъкмо в тази жестока конкурентна международна среда да съхраним нацията и да я преведем през компликациите. Времето за това изтича.
- Вие говорихте не за демографска рецесия, а за злополука. И много от участниците във форума не възприеха това определение?
Да, по този начин е, тъй като злополуката значи нещо невъзвръщаемо, завършило. А истината е, че тъкмо по този метод бием камбаната на тревогата. Ще дам образец с всеки човек, който много би трябвало да го изплашат лекарите, с цел да може да вземе ограничения за своето здраве. Всеки си споделя – до момента в който не ме изплашат, мога да карам по този начин, както си знам. Е, въпросът в този момент е, че не може повече да я караме с демографията както до момента и че е време даже за радикални и непопулярни ограничения и решения, за които, несъмнено, би трябвало политически кураж.
- Кажете някои от тези ограничения?
Говорим за радикална просветителна промяна, това е едно от нещата, което ще излезе от този конгрес. Реформа, която да спре процеса на функционална неначетеност измежду популацията. Защото се оказва, че като се изключи че сме небогати и заболели, само че и оглупяваме като нация поради тази функционална неначетеност. След 1995 година – и това не е моя, а американска статистика – всеки нов випуск, напускащ междинното и висшето обучение, е съвсем функционално необразован. Трябва да забележим какво се случи след фрапантните промени в просветителната система, в това число и у нас, повлияни от международните трендове, в които ние не произвеждаме качествена работна ръка. Все повече работодатели без значение държавни или частни, се оплакват от липса на квалифицирана работна ръка, която да извършва съответните задания. От това може да се създадат към този момент доста заключения. Говорим и за данъчно-осигурителни промени. България реши да изостави остарелия си данъчно-осигурителен модел, който съвсем в същите форми действа в развити буржоазен страни като Англия, Франция, Испания. Ние го изоставихме, тъй като бил комунистически, само че в тези страни никой не приказва за комунизъм. Избрахме нов модел, който след 30 години банкрутира. Не желая да бъда толкоз краен, само че това са обстоятелствата и ние всички ги усещаме. Така че в този момент би трябвало да се измисли нещо друго или да се върнем към нещо остаряло, което е работело и е давало положителни резултати.
- Вие споменахте, че половин милион българи няма достъп до опазването на здравето, тъй като нямат пари за лекуване...
Това е най-малкото. А самото качество на опазването на здравето? Тук би трябвало да приказваме и за предварителната защита. Защото задачата на опазването на здравето в развитите страни е по какъв начин да се отсрочи момента на постъпването на хора в болница, което коства скъпо – и на тях, и на страната, и на данъкоплатците като цяло. Т.е. по какъв начин да се отсрочи този миг във времето, което значи грижи, предварителна защита и профилактика. Това е единствено един дребен образец за съответна политика, която е обвързвана примерно с понижаване на смъртността, защото се оказа, че този индикатор в България е висок и това се видя по време на ковид-епидемията. А има обитаеми места, където смъртността е доста висока и има дисбаланс сред млади и остарели. Там, където нямае младежи, а има застаряващо население, нямаш бъдеще и вероятност. Един от участниците във форума даде елементарен образец по какъв начин да разберем, че нещата се развиват добре в обещано обитаемо място. Да забележим на основната улица магазин за детски играчки ли има, или магазин за облекла втора ръка. Това демонстрира, че в този град или ще се раждат деца, или хората са такива, че могат да си купуват единствено облекла втора ръка.
- Многократно бе казано, че има директна връзка сред политическата конюнктура и демографската рецесия...
Между политическата рецесия и демографската рецесия. Защото политическата конюнктура или може да вдъхне живот и вероятност, фантазии и очаквания. Защото на първо място демографията не е раждаемост и смъртност, а качество на средата на изискванията на живот и чувство за вероятност, обществен оптимизъм. А когато имаме нескончаема рецесия, както е сегашната, тя към този момент минава в меланхолия, което директно въздейства върху чувството за безперспективност и не дава съображение за прекъсването на миграцията, за радикални решения у хората да създадат нещо за прекъсването на този среда. Така че връзката е директна, не бих споделил, че е водеща или съществена, само че има своето отражение.
- В проучването на организация „ АФИС “ бе казано, че някакъв ярък лъч в демографската конюнктура е имало в интервала 2005-2009 година, за какво?
Това не беше минута за реклама на държавното управление на Тройната коалиция, която се образува комплицирано и спорно, върша паралел със обстановката в този момент. Но пък индикаторите и чувствата бяха за един спокоен и разточителен живот, за растящи приходи и растящи благоприятни условия и вероятности. Което пък се отрази на раждаемостта с пик от времето на социализма.
- Раждаемостта при социализма бе висока в действителност, само че България бе затворена страна, нямаше миграция...
Това бе една друга страна, която няма нищо общо със сегашната. Така че няма по какъв начин да вършим паралели, можем единствено да си описваме мемоари.
- СИНПИ предложи да бъде образуван стратегически център по демографска политика към президенската институция. Каква е концепцията ви?
Използвайки наличието на вицепрезидента и съществуването на ен на брой тактики, пък и препоръки, явно няма по какъв начин администрацията сама на себе си да си слага стратегически задания. Защото практиката сподели, че когато човек си слага задания, нормално гледа да не прекалява в сериозността и амбициозността им, с цел да може да ги регистрира по-лесно като триумфи. И явно че има потребност една друга институция, която е събирателна за страната и да стои встрани от изпълнителната и законодателната власт и от администрацията, да образува подобен стратегически съвет по демографска политика, събирайки цвета на нацията от университетските и управническите среди, както днешния конгрес. Да разсъждават по тази тематика и да начертаят посоките. А администрацията и институциите да извършват и да регистрират резултатите от тези насоки, а освен да си слагат задания и да регистрират някакво осъществяване, тъй като очевидно по този начин не се получава.
- Според мен обаче президентът Радев е доста надалеч от демографията и май че е последното нещо, за което даже не съм го чул да приказва?
Имах опция да беседваме по тази тематика през вчерашния ден. Той сподели своята ангажираност посредством наличието на госпожа Йотова. Надявам се да успее да образува един сходен орган или съвет, за който говорихме доскоро.
- На форума бе и президентът в интервала 2002-2012 година Георги Първанов, който сподели, че е дал своя принос в решаването на демографската рецесия с двама сина и шест внуци и напомни, че като е бил държавен глава е свикал Консултативен съвет по национална сигурност по въпросите на демографската рецесия...
Да, той даде своя принос показвайки, че този въпрос е бил тематика на КСНС, който заседава при сериозни условия, свързани със сигурността, неустойчивост и така нататък А националната сигурност директно зависи от демографията. Според мен обаче в една спокойна конюнктура като тази в този момент на форума се раждат доста повече хрумвания, а при съществуването на медии и камери при КСНС нещата са малко театрални.
- Според вас обратими или не са трендовете в демографията в България?
За мен тези трендове са обратими. Но в случай че не се стреснем през днешния ден може да стигнем до необратим развой. Днес всички институции без значение какви разногласия имат между тях би трябвало да почнат да мислят дружно, да слагат дилемите дружно и да ги извършват дружно. Макар че има една друга доктрина – че това е един естествен развой, който минава през разнообразни етапи. Но където ги има, се вземат ограничения и процесът не е оставен на ориста. Води се стенографски протокол с всичките изявления и хрумвания и ще издадем алманах от този конгрес, ще го предоставим на медиите, на Народното събрание, Министерския съвет, президентството и локалните управляващи, тъй като тази полемика би трябвало да стане необятно притежание. Тя няма да е последната, след нея ще следват и съответни конгреси по обособените браншове.
- Да излезем за малко от НДК, господин Паргов Как виждате вие решаването на политическата рецесия през днешния ден? Има ли късмет за държавно управление отпред с Мария Габриел?
Имам чувството за някаква взаимна конкуренция. Най-напред втората политическа мощ избърза и предложи проектоправителство, а първата, с цел да им го върне, предложи единствено министър председател и им сподели -вие си го допишете и попълнете, който желае да го поддържа, давам ви това право. Това надали ще може да способства за образуването на нещо трайно и устойчиво с съответни резултати. Казвам го като прогноза, въпреки и песимистична.
- Българска социалистическа партия би трябвало ли да влезе в това държавно управление или най-малко да го поддържа? Кристиян Вигенин съобщи, че макар конгресни решения за възбрана на съдействие с ГЕРБ, нещата в този момент са се трансформирали и е допустима поддръжка на експертно държавно управление?
Въпросът е какво значи да подкрепяш едно държавно управление – да участваш със свои представители, въпреки че парадоксът е, че Борисов ще лидира едно експертно държавно управление, това е по-скоро неосъществим вид. Но в случай че ще се поддържа някаква част от политиката на това експертно държавно управление, която касае програмата на партията, то това е частична тематична поддръжка. Не е ясна рамката на едно такова държавно управление с цел да може да се вземе съответно политическо решение. Но то би трябвало да се вземе от всички членове на Българска социалистическа партия, както бе оповестено от управлението. И аз съм един от тях.
- Извинете, господин Паргов, само че всеобщо е мнението, че тези вътрешнопартийни референдуми са един спектакъл за пред публиката, а Корнелия Нинова си прави, каквото си желае!
Съдете сами. При референдума за промяната на името от Българска комунистическа партия на Българска социалистическа партия напролет на 1990 година всеки участник е казвал, че не познава някой, който е бил за промяна, пък най-после 70 % бяха „ за “. През 2016 година имаше допитване с кого да бъдем в коалиция, АБВ излезе първа с над 50 %, за Движение 21 на Татяна Дончева също имаше доста гласове, само че коалиция с тях нямаше. Имаше допитване и по какъв начин да издигнем кандидатурата на президента – с коалиция от партии или посредством Инициативен комитет. За Инициативен комитет бяха единствено 3 %, само че след 3 месеца кандидатурата бе издигната от Инициативен комитет. Така наложила тогава ситуацията. Референдумът в този момент би трябвало да бъде извършен умерено и транспарантно, с цел да има легитимност и да няма подозрение за това, за което вие говорите.
Източник: Труд
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ