Страх от сирене, котки или клоуни: Коя фобия е безобидна и коя изисква терапия
Страхувате ли се от жълтия цвят? Не, въпросът въобще не е обвързван с цветовете на политически партии. Просто ксантофобията или страхът от жълтия цвят е една от най-редките, само че въпреки всичко съществуващи уплахи. Нейни подгласници в листата на редките под паника страхове са турофобията - боязън от сирене - и сомнифобията - боязън от спане. Сред нелепите уплахи сега с цялостна мощ набира скорост номофобията или страхът да останеш без мобилен телефон или без обсег, съобщава .
На уплахите и маниите е отдадена и книгата на английската журналистка Кейт Самърскейл, която изброява цели 99 такива страхове. Те са подредени в лист от А до Z: от агорафобията - боязън от открити пространства, до зоофобията - боязън от животни. От тази доста занимателна, само че и доста информативна книга научаваме още, че Стив Джобс носеше единствено поло, а не ризи, тъй като вероятно се е страхувал от копчета - боязън, още прочут като кумпунофобия. Алфред Хичкок пък е изпадал в суматоха от яйца, т.е. той е страдал от овофобия. Други хора пък се борят с еритрофобията - боязън от почервеняване, хидрофобията - боязън от вода и ономатоманията - обсебеност от една избрана дума.
Каква част от популацията страда от уплахи?
Но какъв брой хора въпреки всичко страдат от уплахи и необикновени страхове? Кейт Самърскейл споделя, че е доста мъчно да се реши, тъй като хората неведнъж крият уплахите си. Големите изследвания демонстрират, че към 7% от хората страдат от фобийни нарушавания, а в Съединени американски щати вероятно цели 70 % изпитват някакъв " несъответстващ боязън ".
The fear of spiders is called Arachnophobia.
— HISTOVENT (@AweAdedoyin3)
Закономерно поражда въпросът: Коя уплаха е безобидна и коя изисква терапия? Страхът от паяци, прочут като арахнофобия, е необятно публикуван по целия свят и психиатрите гледат на него като нещо безобидно. Но какво да кажем за абуломанията - положението, което води до неспособност за взимане на решение?
Когато неналичието на увереност сковава всекидневието
Тя е открита от американския невролог Уилям Александър Хемънд, който следи собствен пациент, обвзет от колебливост по време на събличане. В момента, когато стартира да събува едната си обувка, той стартира да се чуди дали първо да не събуе другата. После потегля из стаята, с цел да размишления по въпроса, само че се вижда в огледалото и взема решение, че в действителност първо би трябвало да си смъкна вратовръзката. Започва да я развързва, само че още веднъж изпада в съмнение и губи цялата си сила.
is a is which the patient suffers from mental derangement by weakened willpower or pathological indecisiveness
— Stroke2K19 (@Stroke_2019)
Хамънд написа, че този пациент неведнъж така и не успявал да си легне вечер, тъй като до сутринта не можел да се съблече. В рецензията си за книгата Кейт Самърскейл, която е носителка на редица награди, немският седмичник " Ди Цайт " разяснява, че абуломанията е патологична колебливост, " парализа на волята " заради опасението, че ще се постъпи погрешно. Тя в действителност е резултат от прекомерно взиране в самия себе си: индивидът си показва многочислени бъдещи действителности и в действителност не може да изключи нито една от тях. В резултат - не може да вземе и решение.
Фобиите и маниите съпътстват цялата човешка история
В рецензията за книгата на немското публично радио SR2 се споделя: " Става дума за хора, които във всекидневния си живот са под въздействието на налудничавости, тъй като в мозъка им пораждат връзки, които за всички останали наподобяват извънредно необичайно ". Авторът на тази критика напомня, че уплахите и маниите не са нещо ново. През 17 век Нидерландия полудява по лалетата, а това довежда безчет хора до просешка сопа.
Манията по " Бийтълс " също не е изключение: през 19 век доста дами измежду публиката изпадат в сходен възторг на концерти на огромния композитор и клавирен виртуоз Ференц Лист. А римският император Август се криел в мазето по време на стихии, тъй като се страхувал доста от гръмотевиците. Страхът от клоуни - коулрофобия - не поражда чак след излизането на фамозния разказ " То " на Стивън Кинг. Психолозите изясняват още, че хората и най-много децата се опасяват, тъй като не знаят какво в действителност се крие зад дебелия грим и маската на клоуна. А за всички фенове на домашните котки в книгата има и една неприятна вест: на този свят съществуват и хора които страдат от айлурофобия, т.е. - боязън от котки.
you hitting up webmd later tonight:
coulrophobia: the fear of clowns.
astrophobia: the fear of space.
— Halloween Horror Nights (@HorrorNightsORL)
Знаете ли още, че агорафобията, страхът от открити пространства, най-вероятно се появява в Европа, когато модерното градоустройство ликвидира лабиринтите от тесни дребни улички, с цел да отвори място за необятните булеварди? И че известната рекомендация на лекарите да се върви повече пешком и да се вършат минимум 10 хиляди крачки дневно пренебрегва едно патологичното нарушаване на име " дромомания " - компулсивно разстройство, принуждаващо индивида да върви непрестанно.
За десерт: бамбакомалофобията. Това е неприятното възприятие, което изпитват някои хора от звука при разтеглянето и откъсването на топче памук.
На уплахите и маниите е отдадена и книгата на английската журналистка Кейт Самърскейл, която изброява цели 99 такива страхове. Те са подредени в лист от А до Z: от агорафобията - боязън от открити пространства, до зоофобията - боязън от животни. От тази доста занимателна, само че и доста информативна книга научаваме още, че Стив Джобс носеше единствено поло, а не ризи, тъй като вероятно се е страхувал от копчета - боязън, още прочут като кумпунофобия. Алфред Хичкок пък е изпадал в суматоха от яйца, т.е. той е страдал от овофобия. Други хора пък се борят с еритрофобията - боязън от почервеняване, хидрофобията - боязън от вода и ономатоманията - обсебеност от една избрана дума.
Каква част от популацията страда от уплахи?
Но какъв брой хора въпреки всичко страдат от уплахи и необикновени страхове? Кейт Самърскейл споделя, че е доста мъчно да се реши, тъй като хората неведнъж крият уплахите си. Големите изследвания демонстрират, че към 7% от хората страдат от фобийни нарушавания, а в Съединени американски щати вероятно цели 70 % изпитват някакъв " несъответстващ боязън ".
The fear of spiders is called Arachnophobia.
— HISTOVENT (@AweAdedoyin3)
Закономерно поражда въпросът: Коя уплаха е безобидна и коя изисква терапия? Страхът от паяци, прочут като арахнофобия, е необятно публикуван по целия свят и психиатрите гледат на него като нещо безобидно. Но какво да кажем за абуломанията - положението, което води до неспособност за взимане на решение?
Когато неналичието на увереност сковава всекидневието
Тя е открита от американския невролог Уилям Александър Хемънд, който следи собствен пациент, обвзет от колебливост по време на събличане. В момента, когато стартира да събува едната си обувка, той стартира да се чуди дали първо да не събуе другата. После потегля из стаята, с цел да размишления по въпроса, само че се вижда в огледалото и взема решение, че в действителност първо би трябвало да си смъкна вратовръзката. Започва да я развързва, само че още веднъж изпада в съмнение и губи цялата си сила.
is a is which the patient suffers from mental derangement by weakened willpower or pathological indecisiveness
— Stroke2K19 (@Stroke_2019)
Хамънд написа, че този пациент неведнъж така и не успявал да си легне вечер, тъй като до сутринта не можел да се съблече. В рецензията си за книгата Кейт Самърскейл, която е носителка на редица награди, немският седмичник " Ди Цайт " разяснява, че абуломанията е патологична колебливост, " парализа на волята " заради опасението, че ще се постъпи погрешно. Тя в действителност е резултат от прекомерно взиране в самия себе си: индивидът си показва многочислени бъдещи действителности и в действителност не може да изключи нито една от тях. В резултат - не може да вземе и решение.
Фобиите и маниите съпътстват цялата човешка история
В рецензията за книгата на немското публично радио SR2 се споделя: " Става дума за хора, които във всекидневния си живот са под въздействието на налудничавости, тъй като в мозъка им пораждат връзки, които за всички останали наподобяват извънредно необичайно ". Авторът на тази критика напомня, че уплахите и маниите не са нещо ново. През 17 век Нидерландия полудява по лалетата, а това довежда безчет хора до просешка сопа.
Манията по " Бийтълс " също не е изключение: през 19 век доста дами измежду публиката изпадат в сходен възторг на концерти на огромния композитор и клавирен виртуоз Ференц Лист. А римският император Август се криел в мазето по време на стихии, тъй като се страхувал доста от гръмотевиците. Страхът от клоуни - коулрофобия - не поражда чак след излизането на фамозния разказ " То " на Стивън Кинг. Психолозите изясняват още, че хората и най-много децата се опасяват, тъй като не знаят какво в действителност се крие зад дебелия грим и маската на клоуна. А за всички фенове на домашните котки в книгата има и една неприятна вест: на този свят съществуват и хора които страдат от айлурофобия, т.е. - боязън от котки.
you hitting up webmd later tonight:
coulrophobia: the fear of clowns.
astrophobia: the fear of space.
— Halloween Horror Nights (@HorrorNightsORL)
Знаете ли още, че агорафобията, страхът от открити пространства, най-вероятно се появява в Европа, когато модерното градоустройство ликвидира лабиринтите от тесни дребни улички, с цел да отвори място за необятните булеварди? И че известната рекомендация на лекарите да се върви повече пешком и да се вършат минимум 10 хиляди крачки дневно пренебрегва едно патологичното нарушаване на име " дромомания " - компулсивно разстройство, принуждаващо индивида да върви непрестанно.
За десерт: бамбакомалофобията. Това е неприятното възприятие, което изпитват някои хора от звука при разтеглянето и откъсването на топче памук.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ