Българското чудо в планинското колоездене
„ Страхотно се усещам, само че нямах доста време да ги ознаменувам, тъй като надпреварите са едно след друго. “
Думи пред „ Изотопия “ на Изабела Янкова, която в този миг се приготвяше за следващо съревнование – този път в Шпичак, Чехия. Предаването ни съумя да открадне малко от времето й за отмора. За наслада, това не се оказа съдбовно и след единствено няколко дни 17-годишната Изабела разруши конкуренцията, ставайки притежател на европейската купа в елитната категория на iXS European Downhill Cup. По-рано през месеца тя завоюва и други европейски връх – турнирното втурване в Марибор.
По същото време българите приветстваха своите жени-шампионки на Олимпийските игри. Постижението на Янкова има също толкоз огромна тежест, колкото тези, които като че ли цялата нация изстрада.
„ Успехът е голям, тъй като няма казус в българското колоездене, без значение в коя дисциплинираност. Аз персонално го чаках, споделях го на съвещанията на федерацията и хората не ми имаха вяра, само че аз бях сигурен. Вярвам в Изабела от първия ден “, описа и Данаил Ангелов – част от клуба Riders United и Българската федерация по колоездене.
В кръговете на европейския шампионат Изабела към този момент се състезава дружно с по-големите си колежки, до момента в който в международните съревнования е в групите до 18 години. Там сега й предстоят основни надпревари в италианския курорт Вал ди Соле (световен шампионат), Швейцария и Съединени американски щати (кръгове от международната купа).
„ Много се веселя, че се срещам с хора от разнообразни страни. Да изведем нашата дребна страна до това равнище е нещо, което се случва рядко, и доста се веселя, че съумявам да го направя в някаква степен “, показа още шампионката.
„ Винаги съм сигурна в себе си и знам какво мога и не мога да направя. Бях сигурна, че това (европейското първенство) ми е по-възможностите, поради предходните ми резултати. Важно е просто човек да повярва повече в себе си и тогава може да реализира всичко. Но въпреки всичко, би трябвало да се работи и доста крепко, с цел да стигнеш до това място. “
С BMX из Тетевен и един прокълнат Segway
Изабела Янкова е на 17 и триумфите й са още по-впечатляващи поради обстоятелството, че открива планинското колоездене единствено преди няколко години. Състезава се от 4. Колело обаче кара от доста дребна в родния й град – Тетевен.
„ Живеем в град, заобиколен от планини, само че този спорт (планинското колоездене) не беше толкоз развъртян преди време. Нямахме й опция за такива колела, нито знаехме за спорта. Първоначално карахме БМХ с момчетата от града и скачахме по тротоарите. Когато започнахма да се развиват обществените мрежи, този спорт стигна и до нас. Момчетата започнаха да си купуват такива колела и аз нямаше по какъв начин да остана по-назад – беше по-различно, за по-екстремни пътеки, освен за града. Баща ми беше твърдо срещу да ми купи такова колело, тъй като беше много скъпо. “
Изабела обаче сама събира огромна част от парите за първия си маунтин байк. Същата година е първото й съревнование до Ботевград, за което схваща от другар.
„ Тогава всичко се промени и татко ми стартира да ме поддържа. “
Годината е 2017. Като безспорен дилетант в Ботевград, Изабела незабавно е видяна от клуба „ Riders United ”, за който се състезава и досега.
“На това съревнование нямаше нито едно момиче. Вики (Виктория Гончева) беше някъде другаде и по този начин аз завоювах надпреварата. Беше много епично, тъй като направих няколко каскади на финалния скок, който не беше подготвен и аз го скочих. Ударих си каската в кормилото. Всички бяха „ Уау, тази е ненормална, би трябвало да кара колело, има нещо в нея “
А оттук насетне историята е (почти) единствено скокове и сполучливи каскади. През 2018 и 2019 към този момент печели интернационалните призове при юношите.
Най-големите компликации в досегашната й спортна кариера Изабела среща през 2020 година. Ще си кажете, че е изгубила тренинг поради анулираните заради пандемията надпревари, само че в действителност първичното огромно затваряне й дава отмора, нужна й след рухване, само че не с колело.
„ Имах доста безразсъден случай със скутер Segway. В болничното заведение ми споделиха, че съм скъсала коленни връзки и интервенцията е наложителна, само че казусът в последна сметка се реши без интервенция. Просто лиши много време да се възстановя душевен. Имах това време да работя върху душeвността и възобновяване на коляното. “
През 2021 Янкова към този момент се състезава съвсем напълно с огромните, само че това по никакъв метод не стопира достиженията. Напротив – сцени за международната купа в Австрия, Франция и Словения и упоменатата доминация на европейско равнище.
По света и у нас
Постиженията на Изабела Янкова са изключително впечатляващи по една тъжна и банална причина – тя идва от България. Независимо в коя възрастова група, състезателите у нас не могат да разчитат на изискванията за подготовка и големите спонсорски контракти, с които разполагат сътрудниците им.
„ Ние би трябвало да бъдем самоуки, което е мъчно за един младеж. Нивото в чужбина е на светлинни години от нашето. Спокойно може да се каже, че ние в никакъв случай няма да го достигнем, само че всеки (в колоезденето) прави всичко допустимо това да стане. И нещата вървят в добра посока, само че това не може да се прави от един човек. Зад тия хора (състезателите) има огромни тимове и огромни спонсори, които липсват в България. “
Но Изабела към този момент е европейска шампионка, с късмет и за високо класиране в международната купа, което звучи като знамение. То обаче си има напълно действителни измерения – геният, здравите тренировки, ентусиазма на забърканите в колоезденето и на татко й Николай, който с изключение на морална поддръжка, провежда и цялата логистика към надпреварите и пътуванията.
Хора като Данаил Ангелов и други в Riders United пък оказват помощ с подготовката, само че самичък Ангелов споделя, че няма по какъв начин да се назова неин треньор.
„ В България няма квалифицирани треньори по колоездене, освен в планинското. Причините са трусовете и непрестанните карамболи години наред, неколкократните опити за банкрути и в последна сметка ликвидирането на Българския колоездачен съюз, основан през 1902. Обиколката на България е третото съревнование в Европа и четвъртото в света “, посочи Данаил, което е показателно за традициите, несъответстващи на сегашната обстановка.
Падението е голямо, само че би трябвало да бъде последвано и от отскок. Той идва от ентусиазма на клубове, състезатели и техните фамилии, а в последна сметка и от напъните на хора като Ангелов по установяването на Българска федерация Колоездене.
В момента страната ни има призови състезатели в планинското колоездене, изключително измежду подрастващите. Ако Изабела се е трансформирала в доайен при дамите единствено на 17г., то при момчетата някои от най-хубавите ни състезатели са още по-млади – Роберто Василев и Божидар Илиев, единствено на по 14 години. Въпросът е по какъв начин посредством основаване на трасета и благоприятни условия в планинското колоездене този капацитет да не се пропилее.
„ Не сме надалеч от истината. Просто по-късно сме почнали. Трябва да се улеснят пътуванията за колоездачи. Нужна ни е и реклама като дестинация, тъй като имаме неповторими условия за планинско колоездене освен в спускането, само че и в другите дисциплини – ендуро, крос-кънтри. “
С работата си в клуба и федерацията Ангелов е един от главните уредници на mtb-прояви в България. Сред най-хубавите места за каране акцентира трасетата и парковете в Пампорово и Боровец. Дава и образец за прахосан капацитет.
„ Всеки тип спорт и целия туризъм на Витоша страдат от сложната досегаемост. Що се отнася до спускането, няма по какъв начин да въртиш с тъкмо тези колела нагоре по баира. Трябва да е с въжен превоз. Сега влизат с коли, багажници и по този начин още коли влизат в планината, което не е вярно. Витоша има голям капацитет, бидейки до милионен град, само че всичко е като незавършено. “
Колелото или другото
Изабела Янкова е част от международния колоездачески хайлайф, само че e и 17-годишен младеж в Тетевен. Заради това се сблъсква и с някои компликации и алтернативи. Особено във времена на пандемия.
„ Ние се върнахме (присъствено) на учебно заведение в края на годината, което за мен беше доста мъчно. Трябваше да не присъствам, тъй като надпреварите ми започнаха по-рано. Трудно е да съчетаваш тези неща, само че никога не е невероятно “, сподели тя за ученето. А за свободното време:
„ Понякога ми се желае просто да чествам с другари и да се откъсна от тия колела. Най-хубавите мемоари обаче са ми от карането и пътуванията. Опознаваш нови места, нови страни, хора от разнообразни раси и това нещо ме зарежда доста повече от празненствата, “ е равносметката на шампионката.
Любимите й места за каране – Морван във Франция и „ без значение къде “ в Австрия. „ Харесвам и всички български трасета. Има огромно развиване през последните години. В Пампорово downhill трасето е доста мъчно и се приближава до тези тук (в чужбина) “, добави Изабела Янкова.
Разглеждайки колелата като тийнеджърско занимание, а и опция даже за професионална реализация, няма по какъв начин да не споменем една банална фраза – това не е шах. Нито като досегаемост, нито като сигурност. Особено когато приказваме за високоскоростната downhill дисциплинираност, в която се състезава Изабела Янкова.
„ Рискът си съществува. Всеки, който практикува, би трябвало да осъзнава, че би трябвало да си добре квалифициран душевен и физически “, акцентира Данаил Ангелов. На планинските наклони, при изравнено и необятно трасе, скоростта доближава 90 километра в час. Типичните контузии – фрактури на ключицата и ръцете. „ Никога не би трябвало да се подценява обстановката. По-младите би трябвало да вървят на курсове и образования. Никога не би трябвало да надценяваш опциите и моментното си положение. “
Рискът се покачва, когато планински колоездачи тръгнат на независими пускания, при които няма кой да разбере и заяви за възможен случай, както и при потребление за непригодни колела и липса на друга екипировка. Нужните за планинско колоездене колела стартират от няколко хиляди лв., с цел да доближат десетки хиляди, когато се имат поради спортните колела на Изабела и сътрудниците й.
Логично, за едно българско семейство не е елементарно да храни геният на едно дете в планинското колоездене. Ситуация, с която са се сблъскали и Янкови. Финансовата недостижимост и всички други специфики демонстрират, че с цел да се развива този спорт у нас са нужни освен магазини за екипировка, само че и спонсорска и всякаква друга помощ. Природният капацитет е там – и като трасета, и като гении – за възникването на още чудеса като Изабела Янкова.
Думи пред „ Изотопия “ на Изабела Янкова, която в този миг се приготвяше за следващо съревнование – този път в Шпичак, Чехия. Предаването ни съумя да открадне малко от времето й за отмора. За наслада, това не се оказа съдбовно и след единствено няколко дни 17-годишната Изабела разруши конкуренцията, ставайки притежател на европейската купа в елитната категория на iXS European Downhill Cup. По-рано през месеца тя завоюва и други европейски връх – турнирното втурване в Марибор.
По същото време българите приветстваха своите жени-шампионки на Олимпийските игри. Постижението на Янкова има също толкоз огромна тежест, колкото тези, които като че ли цялата нация изстрада.
„ Успехът е голям, тъй като няма казус в българското колоездене, без значение в коя дисциплинираност. Аз персонално го чаках, споделях го на съвещанията на федерацията и хората не ми имаха вяра, само че аз бях сигурен. Вярвам в Изабела от първия ден “, описа и Данаил Ангелов – част от клуба Riders United и Българската федерация по колоездене.
В кръговете на европейския шампионат Изабела към този момент се състезава дружно с по-големите си колежки, до момента в който в международните съревнования е в групите до 18 години. Там сега й предстоят основни надпревари в италианския курорт Вал ди Соле (световен шампионат), Швейцария и Съединени американски щати (кръгове от международната купа).
„ Много се веселя, че се срещам с хора от разнообразни страни. Да изведем нашата дребна страна до това равнище е нещо, което се случва рядко, и доста се веселя, че съумявам да го направя в някаква степен “, показа още шампионката.
„ Винаги съм сигурна в себе си и знам какво мога и не мога да направя. Бях сигурна, че това (европейското първенство) ми е по-възможностите, поради предходните ми резултати. Важно е просто човек да повярва повече в себе си и тогава може да реализира всичко. Но въпреки всичко, би трябвало да се работи и доста крепко, с цел да стигнеш до това място. “
С BMX из Тетевен и един прокълнат Segway
Изабела Янкова е на 17 и триумфите й са още по-впечатляващи поради обстоятелството, че открива планинското колоездене единствено преди няколко години. Състезава се от 4. Колело обаче кара от доста дребна в родния й град – Тетевен.
„ Живеем в град, заобиколен от планини, само че този спорт (планинското колоездене) не беше толкоз развъртян преди време. Нямахме й опция за такива колела, нито знаехме за спорта. Първоначално карахме БМХ с момчетата от града и скачахме по тротоарите. Когато започнахма да се развиват обществените мрежи, този спорт стигна и до нас. Момчетата започнаха да си купуват такива колела и аз нямаше по какъв начин да остана по-назад – беше по-различно, за по-екстремни пътеки, освен за града. Баща ми беше твърдо срещу да ми купи такова колело, тъй като беше много скъпо. “
Изабела обаче сама събира огромна част от парите за първия си маунтин байк. Същата година е първото й съревнование до Ботевград, за което схваща от другар.
„ Тогава всичко се промени и татко ми стартира да ме поддържа. “
Годината е 2017. Като безспорен дилетант в Ботевград, Изабела незабавно е видяна от клуба „ Riders United ”, за който се състезава и досега.
“На това съревнование нямаше нито едно момиче. Вики (Виктория Гончева) беше някъде другаде и по този начин аз завоювах надпреварата. Беше много епично, тъй като направих няколко каскади на финалния скок, който не беше подготвен и аз го скочих. Ударих си каската в кормилото. Всички бяха „ Уау, тази е ненормална, би трябвало да кара колело, има нещо в нея “
А оттук насетне историята е (почти) единствено скокове и сполучливи каскади. През 2018 и 2019 към този момент печели интернационалните призове при юношите.
Най-големите компликации в досегашната й спортна кариера Изабела среща през 2020 година. Ще си кажете, че е изгубила тренинг поради анулираните заради пандемията надпревари, само че в действителност първичното огромно затваряне й дава отмора, нужна й след рухване, само че не с колело.
„ Имах доста безразсъден случай със скутер Segway. В болничното заведение ми споделиха, че съм скъсала коленни връзки и интервенцията е наложителна, само че казусът в последна сметка се реши без интервенция. Просто лиши много време да се възстановя душевен. Имах това време да работя върху душeвността и възобновяване на коляното. “
През 2021 Янкова към този момент се състезава съвсем напълно с огромните, само че това по никакъв метод не стопира достиженията. Напротив – сцени за международната купа в Австрия, Франция и Словения и упоменатата доминация на европейско равнище.
По света и у нас
Постиженията на Изабела Янкова са изключително впечатляващи по една тъжна и банална причина – тя идва от България. Независимо в коя възрастова група, състезателите у нас не могат да разчитат на изискванията за подготовка и големите спонсорски контракти, с които разполагат сътрудниците им.
„ Ние би трябвало да бъдем самоуки, което е мъчно за един младеж. Нивото в чужбина е на светлинни години от нашето. Спокойно може да се каже, че ние в никакъв случай няма да го достигнем, само че всеки (в колоезденето) прави всичко допустимо това да стане. И нещата вървят в добра посока, само че това не може да се прави от един човек. Зад тия хора (състезателите) има огромни тимове и огромни спонсори, които липсват в България. “
Но Изабела към този момент е европейска шампионка, с късмет и за високо класиране в международната купа, което звучи като знамение. То обаче си има напълно действителни измерения – геният, здравите тренировки, ентусиазма на забърканите в колоезденето и на татко й Николай, който с изключение на морална поддръжка, провежда и цялата логистика към надпреварите и пътуванията.
Хора като Данаил Ангелов и други в Riders United пък оказват помощ с подготовката, само че самичък Ангелов споделя, че няма по какъв начин да се назова неин треньор.
„ В България няма квалифицирани треньори по колоездене, освен в планинското. Причините са трусовете и непрестанните карамболи години наред, неколкократните опити за банкрути и в последна сметка ликвидирането на Българския колоездачен съюз, основан през 1902. Обиколката на България е третото съревнование в Европа и четвъртото в света “, посочи Данаил, което е показателно за традициите, несъответстващи на сегашната обстановка.
Падението е голямо, само че би трябвало да бъде последвано и от отскок. Той идва от ентусиазма на клубове, състезатели и техните фамилии, а в последна сметка и от напъните на хора като Ангелов по установяването на Българска федерация Колоездене.
В момента страната ни има призови състезатели в планинското колоездене, изключително измежду подрастващите. Ако Изабела се е трансформирала в доайен при дамите единствено на 17г., то при момчетата някои от най-хубавите ни състезатели са още по-млади – Роберто Василев и Божидар Илиев, единствено на по 14 години. Въпросът е по какъв начин посредством основаване на трасета и благоприятни условия в планинското колоездене този капацитет да не се пропилее.
„ Не сме надалеч от истината. Просто по-късно сме почнали. Трябва да се улеснят пътуванията за колоездачи. Нужна ни е и реклама като дестинация, тъй като имаме неповторими условия за планинско колоездене освен в спускането, само че и в другите дисциплини – ендуро, крос-кънтри. “
С работата си в клуба и федерацията Ангелов е един от главните уредници на mtb-прояви в България. Сред най-хубавите места за каране акцентира трасетата и парковете в Пампорово и Боровец. Дава и образец за прахосан капацитет.
„ Всеки тип спорт и целия туризъм на Витоша страдат от сложната досегаемост. Що се отнася до спускането, няма по какъв начин да въртиш с тъкмо тези колела нагоре по баира. Трябва да е с въжен превоз. Сега влизат с коли, багажници и по този начин още коли влизат в планината, което не е вярно. Витоша има голям капацитет, бидейки до милионен град, само че всичко е като незавършено. “
Колелото или другото
Изабела Янкова е част от международния колоездачески хайлайф, само че e и 17-годишен младеж в Тетевен. Заради това се сблъсква и с някои компликации и алтернативи. Особено във времена на пандемия.
„ Ние се върнахме (присъствено) на учебно заведение в края на годината, което за мен беше доста мъчно. Трябваше да не присъствам, тъй като надпреварите ми започнаха по-рано. Трудно е да съчетаваш тези неща, само че никога не е невероятно “, сподели тя за ученето. А за свободното време:
„ Понякога ми се желае просто да чествам с другари и да се откъсна от тия колела. Най-хубавите мемоари обаче са ми от карането и пътуванията. Опознаваш нови места, нови страни, хора от разнообразни раси и това нещо ме зарежда доста повече от празненствата, “ е равносметката на шампионката.
Любимите й места за каране – Морван във Франция и „ без значение къде “ в Австрия. „ Харесвам и всички български трасета. Има огромно развиване през последните години. В Пампорово downhill трасето е доста мъчно и се приближава до тези тук (в чужбина) “, добави Изабела Янкова.
Разглеждайки колелата като тийнеджърско занимание, а и опция даже за професионална реализация, няма по какъв начин да не споменем една банална фраза – това не е шах. Нито като досегаемост, нито като сигурност. Особено когато приказваме за високоскоростната downhill дисциплинираност, в която се състезава Изабела Янкова.
„ Рискът си съществува. Всеки, който практикува, би трябвало да осъзнава, че би трябвало да си добре квалифициран душевен и физически “, акцентира Данаил Ангелов. На планинските наклони, при изравнено и необятно трасе, скоростта доближава 90 километра в час. Типичните контузии – фрактури на ключицата и ръцете. „ Никога не би трябвало да се подценява обстановката. По-младите би трябвало да вървят на курсове и образования. Никога не би трябвало да надценяваш опциите и моментното си положение. “
Рискът се покачва, когато планински колоездачи тръгнат на независими пускания, при които няма кой да разбере и заяви за възможен случай, както и при потребление за непригодни колела и липса на друга екипировка. Нужните за планинско колоездене колела стартират от няколко хиляди лв., с цел да доближат десетки хиляди, когато се имат поради спортните колела на Изабела и сътрудниците й.
Логично, за едно българско семейство не е елементарно да храни геният на едно дете в планинското колоездене. Ситуация, с която са се сблъскали и Янкови. Финансовата недостижимост и всички други специфики демонстрират, че с цел да се развива този спорт у нас са нужни освен магазини за екипировка, само че и спонсорска и всякаква друга помощ. Природният капацитет е там – и като трасета, и като гении – за възникването на още чудеса като Изабела Янкова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ