Страхил Делийски е политолог, доктор по политически науки. Преподава политически

Страхил Делийски е политолог, лекар по политически науки. Преподава политически връзки и политическа антропология в СУ „ Св. Климент Охридски ”. Автор е на голям брой изявления върху българския политически развой.
1. Как оценявате политическия звук към случая с основния прокурор Иван Гешев? Ще повлияе ли той на съставянето на държавно управление?
Не би трябвало случаят с основния прокурор Иван Гешев да повлияе върху опитите за сформиране на държавно управление, тъй като става въпрос за разнообразни логики.

По отношение на шума към случая, стеснителен е фактът, че има задоволително подозрения, по отношение на дали това, което се е е случило е истина или може да бъде някаква инсценировка. Ние няма да разберем в никакъв случай дали е истина. Но самият факт, че както в обществото, по този начин и в избрани политически групи може да има такова подозрение, приказва за доверието и престижа на съответната институция. Това е за мен проблематично. Но не мисля, че това ще е тематика, към която ще се образува някакъв по-сериозен политически спор, който пък да повлияе върху образуването на държавно управление
2. Какви условия принудиха ПП-ДБ да излязат със състав на държавно управление, в случай, че първата политическа мощ ГЕРБ-СДС към момента не са го създали?
Бойко Борисов им предложи да го създадат и те го направиха. Не бих тълкувал това, че са излезли със свои хрумвания, като някакъв проблем или неточност. Дискусионният въпрос е дали това беше състав, който да придвижи договарянията с ГЕРБ по-напред, или беше състав, който да минира тези договаряния. Но в самият акт на сформиране на държавно управление от страна на ПП-ДБ не виждам нищо проблематично.
3. Защо новият 49-и парламент към момента не е почнал работа по приемането на значимите за страната закони, свързани със правосъдната промяна, бюджетът, ПВУ, в случай, че сякаш е реализиран консенсус по тях? Сякаш всичко се върти към съставянето на държавно управление, а парламентарната работа остава на назад във времето.
Това не са две изолирани една от друга задания и действия на националното заседание. Логиката на парламентаризма допуска, че законите са функционалност на някакво болшинство, което желае да прави някаква политика с тях. Второто е, че тези закони имат характерно наличие, те не са единствено заглавия. И трето, някой би трябвало да извършва тези закони и това е изпълнителната власт. Така че естествено, когато липсва отговор на въпроса, какво държавно управление ще имаме, дали изобщо ще имаме и по какъв начин то гледа на своите цели и бъдеще, да се минира опцията за приемане на закони. Няма политически неутрални закони. Това не е разпоредба за вътрешния ред в един блок. Тук става въпрос за залегнало политическо виждане.

Логично е в този подтекст партиите да побързат да сформират държавно управление, с цел да може да тръгне една естествена законодателна активност. Тези неща са свързани. Не може да имаме парламент като институция, която просто поставя щемпел на някакви документи. Основна функционалност на Народно събрание в нашата конституционна уредба е да излъчи болшинство, което да направи държавно управление, и то да работи по реализирането на законите, които се одобряват.
4. Бойко Борисов сподели, че коалиция с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи няма да прави, само че очаквате ли въпреки всичко да се образува някакво парламентарно болшинство в този формат, тук включвам и Има Такъв Народ, сходно на обединяването им за хартиените бюлетини и свалянето на постоянното държавно управление на Кирил Петков?
Естествено, че е допустима. Имаме 240 депутата, разграничени в шест парламентарни групи. Потенциална поддръжка за някакво държавно управление има. Ако извадим авансово по формулировка политическите групи на ПП-ДБ, от една страна, и тази на „ Възраждане “ от друга, остават общо 139 депутата, които могат да поддържат един кабинет. Този вид е изцяло обоснован. Още повече, че най-вероятно Бойко Борисов ще предложи подобен вид на предното държавно управление, което предложи – експертно и безпартийно. Нинова е споделила че би трябвало да има някаква стратегия и някакви цели. Значи и там има подготвеност за диалози, тъй че не е невероятно това да се случи.

Но за едно такова болшинство е нужно то да е съдружно, във формалния смисъл на думата. Ще имаме един подобен вид болшинство, което поддържа държавното управление, и ще имаме и един различен вид законодателно болшинство, което би трябвало да осъществя и поддържа тези законопроекти, за които към този момент са се разбрали. Ние ще изпаднем в обстановка, в която възможната съпротива – ПП-ДБ, при едно такова болшинство за което вие говорите, към този момент имат предварителна спогодба да поддържат 20 законопроекта на ръководещите. Една забавна обстановка, само че не невъзможна.

В този смисъл имаме една законодателна стратегия, която ще се поддържа от опозицията, а за закони, които опозицията не харесва или би трябвало да гласоподава против държавното управление има друго болшинство, което да поддържа другата законодателна стратегия. Според мен почти до локалните избори едно такова държавно управление няма да има проблем с парламентарната поддръжка.

 
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!