За да не фалират: Фермери масово бягат в сивия сектор
Стотици дребни и междинни фермери ще се откажат от земеделие и отглеждане на животни или ще минат в сивия бранш. Причина за това е предлагането на кабинета минималният месечен размер на осигурителния приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите да се усили от 420 лева на 710 лева Ако плануваните промени в бюджет 2022 се одобряват от Народното събрание, те ще влязат в действие от 1 април. По груби сметки с фрапантното повдигане на осигурителния предел ще бъдат наранени 95% от земеделските производители, пресмятат от разнообразни сектори.
При досегашния застрахователен предел от 420 лв. минималните вноски, които земеделците внасяха всеки месец за пенсия, бяха 19,8%, или 116,76 лева, а на годишна база 1401,12 лева
При предел от 710 лв. месечната вноска за осигуровки става 197,38 лева,
а годишната вноска се подвига на 2368,56 лева
За всеобща земеделска дерегистрация предизвести Албена Симеонова, биопроизводител и ръководител на Българската асоциация „ Биопродукти “. Тя назова грозно желанието да се върже бюджетът на гърба на дребния и на междинния фермер.
Заради новите осигурителни прагове от Федерацията на самостоятелните синдикати от земеделието изпратиха яростно писмо до Комисията по земеделие в Народното събрание. Ето част от наличието: „ Земеделският производител при навършване на възраст за пенсиониране и с избран застрахователен стаж ще получи избраната за страната минимална пенсия. Така обезпечаването на неговата пенсия е за сметка на солидарната осигурителна система. Всички останали българи, които навършват застрахователен стаж и възраст, пенсията им се дефинира на база на техния автентичен осигурителния принос. Само земеделските производители и тютюнопроизводителите са изключение в осигурителната система, защото години наред заплащат минимални осигуровки, които не покриват осигурителните си права даже за минималната пенсия. Увеличението на осигурителните вноски сигурно ще засегне най-уязвимата част от земеделските стопани и тютюнопроизводители. Вярно е, че те и в този момент заплащат мъчно избраната вноска, това е видно от междинния застрахователен приход.
По мотив измененията в осигурителния приход на фермерите министърът на финансите Асен Василев разяснява следното:
„ Минималната работна заплата в земеделието дълго време е потискана
Ако един бранш е с минималната работна заплата, която е под линията за беднотия, това е извънредно неприятна, порочна процедура. Това се прави по чисто политически аргументи, тъй като има гласоподаватели на една партия, които работят в сивия бранш и не заплащат налози и осигуровки. Ако един пчелар не може да си гледа петте кошера, би трябвало Министерството на земеделието да предприеме политики за помощ на хората, с цел да може приходът им да покрива най-малко минималната работна заплата “.
И както всяко предписание си има изключения, по този начин и зеленчукопроизводителят Ивайло Иванов е на друго мнение от всеобщото възмущение на сътрудниците си поради препоръчаното нарастване на осигурителните прагове. „ Всеки би трябвало да си намерения къде нещата му се объркват, с цел да не може да си разреши да заплаща нужните осигуровки. Земеделието не би трябвало да е по-различно от други бизнеси, където се заплащат действителни осигуровки. Трябва да помислим къде осъществяваме нашата продукция, по какъв начин ценообразуваме, за какво бизнесът ни би трябвало да е на ръба и едни осигуровки да могат да го съборят “, риторично пита Ивайло Иванов.
При досегашния застрахователен предел от 420 лв. минималните вноски, които земеделците внасяха всеки месец за пенсия, бяха 19,8%, или 116,76 лева, а на годишна база 1401,12 лева
При предел от 710 лв. месечната вноска за осигуровки става 197,38 лева,
а годишната вноска се подвига на 2368,56 лева
За всеобща земеделска дерегистрация предизвести Албена Симеонова, биопроизводител и ръководител на Българската асоциация „ Биопродукти “. Тя назова грозно желанието да се върже бюджетът на гърба на дребния и на междинния фермер.
Заради новите осигурителни прагове от Федерацията на самостоятелните синдикати от земеделието изпратиха яростно писмо до Комисията по земеделие в Народното събрание. Ето част от наличието: „ Земеделският производител при навършване на възраст за пенсиониране и с избран застрахователен стаж ще получи избраната за страната минимална пенсия. Така обезпечаването на неговата пенсия е за сметка на солидарната осигурителна система. Всички останали българи, които навършват застрахователен стаж и възраст, пенсията им се дефинира на база на техния автентичен осигурителния принос. Само земеделските производители и тютюнопроизводителите са изключение в осигурителната система, защото години наред заплащат минимални осигуровки, които не покриват осигурителните си права даже за минималната пенсия. Увеличението на осигурителните вноски сигурно ще засегне най-уязвимата част от земеделските стопани и тютюнопроизводители. Вярно е, че те и в този момент заплащат мъчно избраната вноска, това е видно от междинния застрахователен приход.
По мотив измененията в осигурителния приход на фермерите министърът на финансите Асен Василев разяснява следното:
„ Минималната работна заплата в земеделието дълго време е потискана
Ако един бранш е с минималната работна заплата, която е под линията за беднотия, това е извънредно неприятна, порочна процедура. Това се прави по чисто политически аргументи, тъй като има гласоподаватели на една партия, които работят в сивия бранш и не заплащат налози и осигуровки. Ако един пчелар не може да си гледа петте кошера, би трябвало Министерството на земеделието да предприеме политики за помощ на хората, с цел да може приходът им да покрива най-малко минималната работна заплата “.
И както всяко предписание си има изключения, по този начин и зеленчукопроизводителят Ивайло Иванов е на друго мнение от всеобщото възмущение на сътрудниците си поради препоръчаното нарастване на осигурителните прагове. „ Всеки би трябвало да си намерения къде нещата му се объркват, с цел да не може да си разреши да заплаща нужните осигуровки. Земеделието не би трябвало да е по-различно от други бизнеси, където се заплащат действителни осигуровки. Трябва да помислим къде осъществяваме нашата продукция, по какъв начин ценообразуваме, за какво бизнесът ни би трябвало да е на ръба и едни осигуровки да могат да го съборят “, риторично пита Ивайло Иванов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ