Компаниите с най-нисък дълг: Неслучилият се апокалипсис
Статията е част от класацията на " Капитал " " К100: Най-големите компании в България ". Достъп до цялостната ранглиста имат читателите с абонамент Капитал PRO. Класацията К100 може да бъде закупена в книжен или в електронен формат. Въпреки пандемията отговорностите на най-големите 300 сдружения се повишават с едвам 3.2 милиарда лева, или 6%, до 56.5 милиарда лева Старите облаги, кредитният мораториум, умерените затваряния и ограниченията на държавното управление са икономисали нова задлъжнялост на доста сдружения. В номинално изражение най-задлъжняващите компании са държавните "Булгартрансгаз " и "Автомагистрали ". фотография от тук
Пандемия, провокирала най-дълбоката криза от Втората международна война насам. Блокирани граници. Затворени магазини. Ръст на безработицата. А в добавка рекордно ниски лихви и продължаващ растеж на депозитите, който генерира свръхликвидност в банките.
2020 година съдържаше всички предпоставки да надуе значително задлъжнялостта на компаниите в България. Повече от разумно е, с цел да покриват закрепените си разноски, бизнесите, които могат да си разрешат, да компенсират краткотрайно замръзналите доходи със заеми.
Добрата вест е, че данните не демонстрират това да се е случило. Задълженията на топ 300 фирмите в страната се повишават с 3.2 милиарда лева, или 6%, до 56.5 милиарда лева Това обаче се съпътства от аналогично покачване на личния капитал и по този начин индикаторите за задлъжнялост остават съвсем без смяна - съотношението дълг/активи се резервира малко над 50%, мръдвайки минимално нагоре. А в случай че от сметката се изключи наливането на бюджетни средства през няколко държавни мастодонта и канализирането им към шепа строителни избраници на властта, даже съотношението би спаднало.
Основната причина действителността да обори хубавичко логичност може да се търси в държавните стопански ограничения за справяне с резултатите от ковид. Много от тях бяха безплатни като 60/40. Така обезщетенията за затворените браншове по време на пиковете на пандемията са понижили потребността компаниите да търсят в допълнение оборотно кредитиране за сложния интервал. Кредитният мораториум също облекчи краткотрайно финансите на доста от фирмите. А и действително в България затварянията не бяха толкоз строги, колкото в Европа, и това позволяваше повече бизнес през годината.
Пълната ранглиста е налична за читатели с абонамент Капитал PRO Автор: Капитал К100: Най-големите компании в България Класацията подрежда по доходи за 2020 година най-големите 300 компании, както и показва секторни подреждания с данни за оборот, облага, чиновници Затягане на коланите
Това, че бизнесът през 2020 година съумява да е по-скоро закостенял във връзка с задлъжнялостта, проличава и от обстоятелството, че измежду 300-те най-големи компании 170 в действителност понижават пасивите си в номинално изражение. Естествено е мъчно да се изведе един-единствен мотор за това - някои просто не престават да се движат по погасителния си проект, без да вършат нови вложения в несигурната среда, други употребяват облагата си от мощната 2019 година за по-ударно нулиране на задължения. При други пък става въпрос за финансова инжекция или пък напълно вътрешно групово преструктуриране при взаимоотношения с компанията майка.
Последното да вземем за пример е годно за компанията с максимален спад на отговорностите - " Ей И Ес - 3С Марица-изток I ", където регистрираното намаляване е съвсем 520 млн. лева То обаче се дължи на практика напълно на конвертирането на остарял заем от притежателя на ТЕЦ-а в капитал.
Донякъде иронично, втората компания по този измерител е държавната " Топлоелектрическа централа Марица-изток 2 ", която макар трупащите се загуби регистрира понижение на задълженията с 274 млн. лева То обаче още веднъж е генерирано с помощта на интервенция по апортиране на вземания от компанията майка БЕХ за близо 600 млн. лева.
Пандемия, провокирала най-дълбоката криза от Втората международна война насам. Блокирани граници. Затворени магазини. Ръст на безработицата. А в добавка рекордно ниски лихви и продължаващ растеж на депозитите, който генерира свръхликвидност в банките.
2020 година съдържаше всички предпоставки да надуе значително задлъжнялостта на компаниите в България. Повече от разумно е, с цел да покриват закрепените си разноски, бизнесите, които могат да си разрешат, да компенсират краткотрайно замръзналите доходи със заеми.
Добрата вест е, че данните не демонстрират това да се е случило. Задълженията на топ 300 фирмите в страната се повишават с 3.2 милиарда лева, или 6%, до 56.5 милиарда лева Това обаче се съпътства от аналогично покачване на личния капитал и по този начин индикаторите за задлъжнялост остават съвсем без смяна - съотношението дълг/активи се резервира малко над 50%, мръдвайки минимално нагоре. А в случай че от сметката се изключи наливането на бюджетни средства през няколко държавни мастодонта и канализирането им към шепа строителни избраници на властта, даже съотношението би спаднало.
Основната причина действителността да обори хубавичко логичност може да се търси в държавните стопански ограничения за справяне с резултатите от ковид. Много от тях бяха безплатни като 60/40. Така обезщетенията за затворените браншове по време на пиковете на пандемията са понижили потребността компаниите да търсят в допълнение оборотно кредитиране за сложния интервал. Кредитният мораториум също облекчи краткотрайно финансите на доста от фирмите. А и действително в България затварянията не бяха толкоз строги, колкото в Европа, и това позволяваше повече бизнес през годината.
Пълната ранглиста е налична за читатели с абонамент Капитал PRO Автор: Капитал К100: Най-големите компании в България Класацията подрежда по доходи за 2020 година най-големите 300 компании, както и показва секторни подреждания с данни за оборот, облага, чиновници Затягане на коланите
Това, че бизнесът през 2020 година съумява да е по-скоро закостенял във връзка с задлъжнялостта, проличава и от обстоятелството, че измежду 300-те най-големи компании 170 в действителност понижават пасивите си в номинално изражение. Естествено е мъчно да се изведе един-единствен мотор за това - някои просто не престават да се движат по погасителния си проект, без да вършат нови вложения в несигурната среда, други употребяват облагата си от мощната 2019 година за по-ударно нулиране на задължения. При други пък става въпрос за финансова инжекция или пък напълно вътрешно групово преструктуриране при взаимоотношения с компанията майка.
Последното да вземем за пример е годно за компанията с максимален спад на отговорностите - " Ей И Ес - 3С Марица-изток I ", където регистрираното намаляване е съвсем 520 млн. лева То обаче се дължи на практика напълно на конвертирането на остарял заем от притежателя на ТЕЦ-а в капитал.
Донякъде иронично, втората компания по този измерител е държавната " Топлоелектрическа централа Марица-изток 2 ", която макар трупащите се загуби регистрира понижение на задълженията с 274 млн. лева То обаче още веднъж е генерирано с помощта на интервенция по апортиране на вземания от компанията майка БЕХ за близо 600 млн. лева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ