Иван Петков: Критиката те държи жив - част 2 [видео]
Старши-треньорът на Марица (Пловдив) Иван Петков даде обстойно изявление пред volleymaritza.bg . Виж втората част от изявлението с наставника на женския волейболен първенец на България и националния тим.
Иван Петков: Вървим към надграждане
– Школата на Марица жъне съществени триумфи като първия тим. Всяка година съвсем всички набори в клуба са първенци във възрастовите си групи. Има ли състезателки от школата, които за в бъдеще да намерят място в първия тим на Марица?
– Ние постоянно ценим нашата работа с треньорите от школата. Последните седмици съвсем всеки ден имаме сказка с треньорите, в която водещия съм аз като треньор с по-сериозен опит. Те имат връзки с това, което беседваме и това демонстрира, че ние имаме връзки към нашата школа. Нашият президент хвърля доста запаси в школата на клуба. Ние сме отдадени на работа с подрастващи. Надявам се, че нашите подрастващи ще бъдат още по-подготвени и стимулирани след тези триумфи, които имат първия тим, с цел да бъдат част от него. Има млади девойки, които с вярна работа с треньорите, в което не се и колебая, може да намерят място в тима. Треньорите в школата са доста отдадени на това, което вършат и са хора, които се интересуват и имат предпочитание да се развиват. Това ще докара до повдигане на равнището в тяхната работа и подготвителния развой, което ще усъвършенства и самото равнище на нашите състезатели. С оглед на тази цяла картина се надяваме в един миг Марица да бъде тим построен единствено от български състезатели. Това е нашата съществена цел, само че на този стадий не можем да осъществяваме това. Има състезателки, само че всеки един от тях избира пътя към, който да върви. В един миг започваш да мислиш освен за своето развиване, а и по тази причина, което ще натрупаш като капитал, което е обикновено.
– Използването рационално обстановката и след рухването на изключителното състояние започнахте да организирате семинари с треньорите в клуба.
– Почти всекидневно участвах на беседи с мои сътрудници и в чужбина. Отдавна сме заложили тази връзка от женския тим към подрастващите. Благодарение на господин Котев, който координира работата в школата на Марица и свежда концепциите, които ние имаме като щаб за волейбол към останалите треньори. Той ги свежда до самите треньори, само че доста малко време имаме да бъдем дружно, защото имаме доста задължения. С господин Котев взехме решение, че в този момент е момента да създадем този контакт. В началото беше мъчно осъществимо, само че последните седмици нещата се случиха и това ни беше водещо. Идеята я има от най-малко три години.
– Вече са разрешени тренировките на закрито. Какво е вашето мнение по тази причина и какво е за един професионален волейболист да не играе волейбол три месеца?
– Не мога да намеря точния образец. Със сигурност е нещо, което е доста комплицирано. Самото възприятие е неприятно. За един човек, който е привикнал да има физическа интензивност и да има динамичност в живота му една такава обстановка, в която ти би трябвало да стоиш у дома не е приятна. Отделяш час за своята интензивност, само че колкото и да разнообразяваш с действия у дома в един миг това не е задоволително. Коренно друго от това, което правиш в своето всекидневие. Ако това би трябвало да ти се случва едвам – две седмици, само че в този интервал от повече от два месеца несъмнено е мъчно. Това, че паднаха тези рестрикции за нашия спорт е добре пристигнало и съгласно от ограниченията, които са наложени от държавното управление ще стартираме от идната седмица и ще организираме разнообразни занимания.
– БФВ има нов президент и ново управление. Президентът на Марица господин Динков ще бъде първи вицепрезидент и ще дава отговор за женското направление. Вие какво очаквате от новото управление и тази толкоз дълго чакана смяна в българския волейбол?
– Ние сме треньори, които си вършим работата в залата. Опитваме се да стои встрани от чисто управническите действия. Знаейки качествата на господин Динков, това което вършим много години дружно. Със сигурност там има и доста други персони като господин Ганев, които сигурно са създали нещо за българския волейбол и имат капацитет да създадат. Коментирам господин Динков, тъй като го познавам най-добре от всички и знаейки нашата взаимна работа аз дефинирам, че това е положително за българския волейбол. Щом той е там значи има вяра на хората, които са към него. Имам положително очакване, че нещата ще бъдат надградени, което е най-правилното нещо. Когато има смяна тя би трябвало да докара до положително надграждане, което е значимо. Пожелавам триумф на новите ръководители и на президента на федерацията, който е една харизматична персона, който е обичан от всички българи и със своя позитивизъм ще донесе едни позитивни промени в българския волейбол.
– Селекционер сте към този момент последните съвсем три години и на женския народен тим, който успяхте да изведете в топ 8 на Европа за първи път от 10 години насам. Преди това отборът приключи и на 12-то място на Световното състезание. Каква виждате развиването на тима под ваше управление?
– Нека цифрите приказват. Ние имаме една дълготрайна работа, която ще оценяваме на по-късен стадий. Искаме този тим да се класира за Олимпийските игри в Париж. Имаме желание да създадем една основа от състезателки, която да поражда действителна конкуренция в подготвителния развой. Да имаме ротиране на състезатели в другите надпревари, които участваме. Летата за националния тим са доста тежки. Бяхме се концентрирали в една група от 14 волейболистки, което е доста тежко за нас. Трябва да изградим млади девойки, които ние преценим, че имат капацитета да играят сериозен волейбол и те да бъдат сериозна конкуренция на познатите имена.
– Каква е отговорността да бъдете народен селекционер?
– Това е нещо, което би трябвало да се усети. Много по-различно е от клубния тим. Бил съм народен селекционер и на разнообразни възрастови групи. А тимът е отговорност и чест, която всеки би трябвало да може да поеме и да даде всичко, което може. Всички старания да бъдат вложени в името на българския волейбол, а не за персонални ползи, което за мен не е вярно.
– Имате ли изясненост по кое време ще може да стартира тренировки женският народен тим и ще имате ли публични мачове това лято?
– Нещата са доста променливи заради разнообразни аргументи. Планували сме с президента на федерация да имаме едномесечен лагер, който да приключи с шампионат, в случай че разрешава ситуацията. Няма да имаме публични мачове, тъй като отпадна Златната Европейска лига и не участваме в квалификациите за европейско състезание. Ние сме планували лагер, който до някаква степен да компенсира неналичието на мачовете и надпревари. Може да се стигне до една дребна отплата, която ще има своя резултат за идващото лято.
– Много хора подценяват женския волейбол в България, а вие много постоянно сте казвали, че той е жив. На какво равнище съгласно Вас се намира българският женски волейбол?
– Не считам, че женският волейбол се подценява. Това, че шампионата не е по този начин мощно не значи, че то е подценено. Подценяваш тим, който е станал девети в Европа, който е плод на българския волейбол. Отбор, който е станал осми в Европа и има съществени упоритости. Не мисля, че някой подценява женския волейбол. Всеки залага на националния тим дами, да мъжете направиха доста съществени резултати последните години. Жените останаха на по-заден проект, само че ние работим в тази тенденция да надграждаме и да натрупваме положителни резултати в един даден миг, когато сме свършили добра и планувана работа това да даде своите резултати.
– Каква е разликата да водите клубен и народен тим?
– Чисто механически има разлика, има разлика и в самата организация. Най-голямата разлика е отговорността. И в единия и в другия смисъл ти си треньор на волейболен тим, само че за мен огромната разлика е в упованията и ориентираните погледи в националния тим, за разлика от клубния, където някои неща могат да останат не по този начин очевидни за необятната общност. Но женския народен тим е една витрина, която е транспарантна за всички и в спорт като волейбола, в който постоянно имаме огромни упования. Общественото мнение и въздействие е доста по-голямо в националния тим.
– Един може би по-различен въпрос. В България сме привикнали да се плюе по всичко, което се гради. Вие също сте виждали непрекъснати нападки против Вас за Марица и националния тим. Защо съгласно Вас се стига до сходни моменти и всеки без значение от спорта получава ругатни от хора, които не са били в никакъв случай спортисти?
– Трудно мога да дава отговор на този въпрос. Защо си мислим, че единствено в България е по този начин. Ние разясняваме постоянно България в по-негативните неща, че може би доста постоянно се случват такива моменти. Някой съумял човек да бъде подложен на критика го има на всички места по света. Не мисля, че би трябвало да бъде и терзание. Когато имаш някаква витрина и си в светлините на прожектора има и хора, които не те харесват. Това е обикновено. Много е значимо какъв е този брой и %. Ако всички те харесват не е добър отзив за твоята работа. Винаги би трябвало да има критици, които да те държат стъпил на земята и да те карат да работиш с още по-голям възторг и още по-голяма отговорност и да бъдеш по-акуратен в нещата, които не си видял. Щаба е доста значим за един треньор при нас в груповите спортове. Има моменти, които ти не виждаш, само че се виждат и негативните неща, които не си приключил и би трябвало да наблегнеш на тях. Критиката те държи жив другояче започваш да живееш в едно положение на задоволеност, което в един миг се изчерпва. Минава ентусиазма и ти си изгубил момента на развиване. Води до намаляване на равнище и губене на интерес. Въпросът е да приемеш рецензията като градивна, а не като миг на отчаяние, че някой не те харесва.
– Какво ще си пожелаете?
– В персонален проект аз, моето семейство и моите сътрудници да са живи и здрави. И това нещо, което се появи и затвори целия свят да изчезне и по най-бързия метод да се върнем в естествения си метод на живот. Това е нещо, което е витално значимо за целия свят.
Иван Петков: Вървим към надграждане – Школата на Марица жъне съществени триумфи като първия тим. Всяка година съвсем всички набори в клуба са първенци във възрастовите си групи. Има ли състезателки от школата, които за в бъдеще да намерят място в първия тим на Марица?
– Ние постоянно ценим нашата работа с треньорите от школата. Последните седмици съвсем всеки ден имаме сказка с треньорите, в която водещия съм аз като треньор с по-сериозен опит. Те имат връзки с това, което беседваме и това демонстрира, че ние имаме връзки към нашата школа. Нашият президент хвърля доста запаси в школата на клуба. Ние сме отдадени на работа с подрастващи. Надявам се, че нашите подрастващи ще бъдат още по-подготвени и стимулирани след тези триумфи, които имат първия тим, с цел да бъдат част от него. Има млади девойки, които с вярна работа с треньорите, в което не се и колебая, може да намерят място в тима. Треньорите в школата са доста отдадени на това, което вършат и са хора, които се интересуват и имат предпочитание да се развиват. Това ще докара до повдигане на равнището в тяхната работа и подготвителния развой, което ще усъвършенства и самото равнище на нашите състезатели. С оглед на тази цяла картина се надяваме в един миг Марица да бъде тим построен единствено от български състезатели. Това е нашата съществена цел, само че на този стадий не можем да осъществяваме това. Има състезателки, само че всеки един от тях избира пътя към, който да върви. В един миг започваш да мислиш освен за своето развиване, а и по тази причина, което ще натрупаш като капитал, което е обикновено.
– Използването рационално обстановката и след рухването на изключителното състояние започнахте да организирате семинари с треньорите в клуба.
– Почти всекидневно участвах на беседи с мои сътрудници и в чужбина. Отдавна сме заложили тази връзка от женския тим към подрастващите. Благодарение на господин Котев, който координира работата в школата на Марица и свежда концепциите, които ние имаме като щаб за волейбол към останалите треньори. Той ги свежда до самите треньори, само че доста малко време имаме да бъдем дружно, защото имаме доста задължения. С господин Котев взехме решение, че в този момент е момента да създадем този контакт. В началото беше мъчно осъществимо, само че последните седмици нещата се случиха и това ни беше водещо. Идеята я има от най-малко три години.
– Вече са разрешени тренировките на закрито. Какво е вашето мнение по тази причина и какво е за един професионален волейболист да не играе волейбол три месеца?
– Не мога да намеря точния образец. Със сигурност е нещо, което е доста комплицирано. Самото възприятие е неприятно. За един човек, който е привикнал да има физическа интензивност и да има динамичност в живота му една такава обстановка, в която ти би трябвало да стоиш у дома не е приятна. Отделяш час за своята интензивност, само че колкото и да разнообразяваш с действия у дома в един миг това не е задоволително. Коренно друго от това, което правиш в своето всекидневие. Ако това би трябвало да ти се случва едвам – две седмици, само че в този интервал от повече от два месеца несъмнено е мъчно. Това, че паднаха тези рестрикции за нашия спорт е добре пристигнало и съгласно от ограниченията, които са наложени от държавното управление ще стартираме от идната седмица и ще организираме разнообразни занимания.
– БФВ има нов президент и ново управление. Президентът на Марица господин Динков ще бъде първи вицепрезидент и ще дава отговор за женското направление. Вие какво очаквате от новото управление и тази толкоз дълго чакана смяна в българския волейбол?
– Ние сме треньори, които си вършим работата в залата. Опитваме се да стои встрани от чисто управническите действия. Знаейки качествата на господин Динков, това което вършим много години дружно. Със сигурност там има и доста други персони като господин Ганев, които сигурно са създали нещо за българския волейбол и имат капацитет да създадат. Коментирам господин Динков, тъй като го познавам най-добре от всички и знаейки нашата взаимна работа аз дефинирам, че това е положително за българския волейбол. Щом той е там значи има вяра на хората, които са към него. Имам положително очакване, че нещата ще бъдат надградени, което е най-правилното нещо. Когато има смяна тя би трябвало да докара до положително надграждане, което е значимо. Пожелавам триумф на новите ръководители и на президента на федерацията, който е една харизматична персона, който е обичан от всички българи и със своя позитивизъм ще донесе едни позитивни промени в българския волейбол.
– Селекционер сте към този момент последните съвсем три години и на женския народен тим, който успяхте да изведете в топ 8 на Европа за първи път от 10 години насам. Преди това отборът приключи и на 12-то място на Световното състезание. Каква виждате развиването на тима под ваше управление?
– Нека цифрите приказват. Ние имаме една дълготрайна работа, която ще оценяваме на по-късен стадий. Искаме този тим да се класира за Олимпийските игри в Париж. Имаме желание да създадем една основа от състезателки, която да поражда действителна конкуренция в подготвителния развой. Да имаме ротиране на състезатели в другите надпревари, които участваме. Летата за националния тим са доста тежки. Бяхме се концентрирали в една група от 14 волейболистки, което е доста тежко за нас. Трябва да изградим млади девойки, които ние преценим, че имат капацитета да играят сериозен волейбол и те да бъдат сериозна конкуренция на познатите имена.
– Каква е отговорността да бъдете народен селекционер?
– Това е нещо, което би трябвало да се усети. Много по-различно е от клубния тим. Бил съм народен селекционер и на разнообразни възрастови групи. А тимът е отговорност и чест, която всеки би трябвало да може да поеме и да даде всичко, което може. Всички старания да бъдат вложени в името на българския волейбол, а не за персонални ползи, което за мен не е вярно.
– Имате ли изясненост по кое време ще може да стартира тренировки женският народен тим и ще имате ли публични мачове това лято?
– Нещата са доста променливи заради разнообразни аргументи. Планували сме с президента на федерация да имаме едномесечен лагер, който да приключи с шампионат, в случай че разрешава ситуацията. Няма да имаме публични мачове, тъй като отпадна Златната Европейска лига и не участваме в квалификациите за европейско състезание. Ние сме планували лагер, който до някаква степен да компенсира неналичието на мачовете и надпревари. Може да се стигне до една дребна отплата, която ще има своя резултат за идващото лято.
– Много хора подценяват женския волейбол в България, а вие много постоянно сте казвали, че той е жив. На какво равнище съгласно Вас се намира българският женски волейбол?
– Не считам, че женският волейбол се подценява. Това, че шампионата не е по този начин мощно не значи, че то е подценено. Подценяваш тим, който е станал девети в Европа, който е плод на българския волейбол. Отбор, който е станал осми в Европа и има съществени упоритости. Не мисля, че някой подценява женския волейбол. Всеки залага на националния тим дами, да мъжете направиха доста съществени резултати последните години. Жените останаха на по-заден проект, само че ние работим в тази тенденция да надграждаме и да натрупваме положителни резултати в един даден миг, когато сме свършили добра и планувана работа това да даде своите резултати.
– Каква е разликата да водите клубен и народен тим?
– Чисто механически има разлика, има разлика и в самата организация. Най-голямата разлика е отговорността. И в единия и в другия смисъл ти си треньор на волейболен тим, само че за мен огромната разлика е в упованията и ориентираните погледи в националния тим, за разлика от клубния, където някои неща могат да останат не по този начин очевидни за необятната общност. Но женския народен тим е една витрина, която е транспарантна за всички и в спорт като волейбола, в който постоянно имаме огромни упования. Общественото мнение и въздействие е доста по-голямо в националния тим.
– Един може би по-различен въпрос. В България сме привикнали да се плюе по всичко, което се гради. Вие също сте виждали непрекъснати нападки против Вас за Марица и националния тим. Защо съгласно Вас се стига до сходни моменти и всеки без значение от спорта получава ругатни от хора, които не са били в никакъв случай спортисти?
– Трудно мога да дава отговор на този въпрос. Защо си мислим, че единствено в България е по този начин. Ние разясняваме постоянно България в по-негативните неща, че може би доста постоянно се случват такива моменти. Някой съумял човек да бъде подложен на критика го има на всички места по света. Не мисля, че би трябвало да бъде и терзание. Когато имаш някаква витрина и си в светлините на прожектора има и хора, които не те харесват. Това е обикновено. Много е значимо какъв е този брой и %. Ако всички те харесват не е добър отзив за твоята работа. Винаги би трябвало да има критици, които да те държат стъпил на земята и да те карат да работиш с още по-голям възторг и още по-голяма отговорност и да бъдеш по-акуратен в нещата, които не си видял. Щаба е доста значим за един треньор при нас в груповите спортове. Има моменти, които ти не виждаш, само че се виждат и негативните неща, които не си приключил и би трябвало да наблегнеш на тях. Критиката те държи жив другояче започваш да живееш в едно положение на задоволеност, което в един миг се изчерпва. Минава ентусиазма и ти си изгубил момента на развиване. Води до намаляване на равнище и губене на интерес. Въпросът е да приемеш рецензията като градивна, а не като миг на отчаяние, че някой не те харесва.
– Какво ще си пожелаете?
– В персонален проект аз, моето семейство и моите сътрудници да са живи и здрави. И това нещо, което се появи и затвори целия свят да изчезне и по най-бързия метод да се върнем в естествения си метод на живот. Това е нещо, което е витално значимо за целия свят.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ