Старата гвардия - на вечна стража за бъдещето!Дали една от

Старата армия - на безконечна стража за бъдещето!

Дали една от последните произведения на военачалник тодор бояджиев – „ изповедта на един разузнавач ”, не фиксира пред нас оня лимит във времето, оня метафизичен предел на житейската мъдрост, в който Старият войник от Тихия фронт се самоизведе от сферата на отговорност.?!
... За да застъпи на безконечна стража...
Като Брод за тежки времена...
Като безконечен Брод за България, за внуците и за децата, за неговите наследници и тези на българското разузнаване... – ЗА ДА ИМА „ НАТАТЪК!! ”..?!

Това на прави тази изповед , тази „ а утопси я на истината ”да звучи и като завеща ни е , а неговото име – като " д иктатура на с ъвестта " за всички нас .. !

Генералът отвори доста порти , смъкна мундира и като един актьор и благополучен дядо на внуците си раздав ше индулгенции. Бих споделил „ положително прикритие... ”
Тодор Бояджиев се превъплати в един невиждан новаторски и креативен гръбнак на нацията , жалонира освен устойчивостта на историческата истина , обричайки на неуспех целевото спиране на връзката сред поколенията... – само че и жизнеутвър ди вярата, че службата на Отечеството има почтено бъдеще.

НАШИТЕ ГЕНЕРАЛИ СИ ОТИВАТ ТИХО...

ВОЙНИКЪТ МОЖЕ ДА ЗАГУБИ САМО ЖИВОТА СИ...
" ...Остава принадлежността към едно велико дело, нямащо нито начало, нито край. Вечното дело да служиш на Отечеството си. Остава ми болката за моята родна земя и за моя народ, остава ми неунищожимата, подхранена от историята и от инстинкта религия, че ще оцелеят и ще дочакат почтено бъдеще. ”

Колко хубаво е, че има почтени хора, които с горделивост можеш да посочиш на децата си!

ЗА МЕН БЕШЕ ЧЕСТ ДРУГАРЮ ГЕНЕРАЛ!

ПОЧИВАЙ В МИР!

Лазар Мурджев

/Някъде сред 7-те Рилски езера и 7-та врата на Света/