Стара Загора все още очаква идеи за бъдещето след въглищата
Стара Загора и Казанлък не работят изключително интензивно дружно, само че считат да стартират. Това беше дадено от старозагорския кмет Живко Тодоров по време на годишната полемика " Среща на бизнеса в област Стара Загора " на " Капитал Градове ".
Сътрудничеството сред общините в региона и изключително сред двата най-големи града беше посочено от участниците като една от задачите, в случай че Стара Загора желае да влезе интензивно на картата на бързо разрастващите се дестинации, заяви " Капитал ".
Беше споделено, че страната не мисли за бъдещето след въглищата, само че стана ясно, че Стара Загора взе участие в такава европейска самодейност независимо. Като цяло страната беше обект на сериозна рецензия, както от локалната власт, по този начин и от бизнеса, поради продължаващата концентрация и липса на детайли на прехвърляне на пари и компетенции на локално равнище.
И Живко Тодоров, и Даниела Коева, зам.-кмет на Казанлък, обявиха, че двете общини работят взаимно по планове. По-късно обаче признаха, че това не е задоволително, а Тодоров даже предложи " първата ни обща самодейност " да бъде просветителна - уточняване на потребностите от дуално образование в района и разпределянето тук-там в двата града.
" Бизнесът в региона си сътрудничи доста добре. Но на равнище общини се губят взаимните начинания ", уточни и Владимир Спасов, който е пълномощник на една от огромните казанлъшки компании - " М+С Хидравлик ". По-късно участници припомниха, че сред двата града даже няма скоростен път, което следва да се прави.
Най-видимо е това в индустриалните зони. И Стара Загора, и Казанлък вършат такива, като те се намират в близост една от друга. Въпреки това, все още даже не се мисли за обединяването им под общ бранд. Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система уточни, че е доста по-ефективно, в случай че региона се показва пред вложители като една марка, да вземем за пример " Загоре ", както се споделя зоната на Стара Загора. Такава е практиката на зона " Тракия ", да вземем за пример. " Когато има непознати вложители, или се представяте на открито, кой пътува - човек от едната община, от другата или от двете? ", попита Ганев.
Въглища без бъдеще и бъдеще без въглища
" Зависимостта на Стара Загора от енергийния бранш ще продължи и в околните няколко години, само че се сътвориха избрани проблеми с въглищните централи от позиция на излъчванията, които би трябвало да се заплащат и невъзможността на предприятията да калкулират в цената си въпросните излъчвания и тя да бъде търпима за пазара ", сподели Живко Тодоров.
От една страна, това значи по-ниска цена за крайните консуматори, в сравнение с действително коства създадената сила, а от друга - по-високи цени за бизнеса.
Повече от 10 хиляди поданици на Стара Загора и близките общини са директно заети в " Мини Марица изток " и въглищните ТЕЦ-ове, а няколко пъти повече са тези, чиято работа е индиректно обвързвана с енергийното сърце на България, където се създава към 40% от електрическата енергия.
" Нужна е държавна тактика, от която да стане ясно докога страната може да си разреши да поддържа този бранш и изобщо каква е визията за енергетиката в идващите години. Не единствено Стара Загора е подвластна от тези ТЕЦ-ове - те обезпечават салдото в енергетиката ", уточни кметът Тодоров. Такава тактика и карта, споделя той, още няма.
Затова общината и нейните сътрудници се пробват да работят независимо. От една страна - това са опитите с индустриалната зона, която да диверсифицира стопанската система. От друга - Агенцията за районно икономическо развиване в Стара Загора към този момент работи с няколко други европейски сътрудници по общи планове, които могат да включат района в огромния пакет на Европейски Съюз от 19 милиарда евро, които отиват към такива подвластни от въглищата места, заяви шефът на организацията Румяна Грозева.
Специалното издание " Капитал Градове: Стара Загора " може да намерите в библиотеката на " Капитал " - тук.
Сътрудничеството сред общините в региона и изключително сред двата най-големи града беше посочено от участниците като една от задачите, в случай че Стара Загора желае да влезе интензивно на картата на бързо разрастващите се дестинации, заяви " Капитал ".
Беше споделено, че страната не мисли за бъдещето след въглищата, само че стана ясно, че Стара Загора взе участие в такава европейска самодейност независимо. Като цяло страната беше обект на сериозна рецензия, както от локалната власт, по този начин и от бизнеса, поради продължаващата концентрация и липса на детайли на прехвърляне на пари и компетенции на локално равнище.
И Живко Тодоров, и Даниела Коева, зам.-кмет на Казанлък, обявиха, че двете общини работят взаимно по планове. По-късно обаче признаха, че това не е задоволително, а Тодоров даже предложи " първата ни обща самодейност " да бъде просветителна - уточняване на потребностите от дуално образование в района и разпределянето тук-там в двата града.
" Бизнесът в региона си сътрудничи доста добре. Но на равнище общини се губят взаимните начинания ", уточни и Владимир Спасов, който е пълномощник на една от огромните казанлъшки компании - " М+С Хидравлик ". По-късно участници припомниха, че сред двата града даже няма скоростен път, което следва да се прави.
Най-видимо е това в индустриалните зони. И Стара Загора, и Казанлък вършат такива, като те се намират в близост една от друга. Въпреки това, все още даже не се мисли за обединяването им под общ бранд. Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система уточни, че е доста по-ефективно, в случай че региона се показва пред вложители като една марка, да вземем за пример " Загоре ", както се споделя зоната на Стара Загора. Такава е практиката на зона " Тракия ", да вземем за пример. " Когато има непознати вложители, или се представяте на открито, кой пътува - човек от едната община, от другата или от двете? ", попита Ганев.
Въглища без бъдеще и бъдеще без въглища
" Зависимостта на Стара Загора от енергийния бранш ще продължи и в околните няколко години, само че се сътвориха избрани проблеми с въглищните централи от позиция на излъчванията, които би трябвало да се заплащат и невъзможността на предприятията да калкулират в цената си въпросните излъчвания и тя да бъде търпима за пазара ", сподели Живко Тодоров.
От една страна, това значи по-ниска цена за крайните консуматори, в сравнение с действително коства създадената сила, а от друга - по-високи цени за бизнеса.
Повече от 10 хиляди поданици на Стара Загора и близките общини са директно заети в " Мини Марица изток " и въглищните ТЕЦ-ове, а няколко пъти повече са тези, чиято работа е индиректно обвързвана с енергийното сърце на България, където се създава към 40% от електрическата енергия.
" Нужна е държавна тактика, от която да стане ясно докога страната може да си разреши да поддържа този бранш и изобщо каква е визията за енергетиката в идващите години. Не единствено Стара Загора е подвластна от тези ТЕЦ-ове - те обезпечават салдото в енергетиката ", уточни кметът Тодоров. Такава тактика и карта, споделя той, още няма.
Затова общината и нейните сътрудници се пробват да работят независимо. От една страна - това са опитите с индустриалната зона, която да диверсифицира стопанската система. От друга - Агенцията за районно икономическо развиване в Стара Загора към този момент работи с няколко други европейски сътрудници по общи планове, които могат да включат района в огромния пакет на Европейски Съюз от 19 милиарда евро, които отиват към такива подвластни от въглищата места, заяви шефът на организацията Румяна Грозева.
Специалното издание " Капитал Градове: Стара Загора " може да намерите в библиотеката на " Капитал " - тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ