Станимира Янакиева и изкуството да живеем добре
Станимира е от тези девойки от града, които се открояват с безупречния си жанр. Затова надали ще ви изненадам с обстоятелството, че е дълготраен специалист в региона на модата и лайфстайла. Пътищата ни са се пресичали неведнъж, само че този път имахме съответен мотив да си организираме един момичешки следобяд в Atelier с чаша просеко и няколко изкушаващи десерта, несъмнено. Поводът е книгата й „ Пътеводител на положителния усет “ , която имаше своята публична премиера единствено преди месец. Едно красиво и стилно издание, което към този момент е част от персоналната ми библиотека. Издание, което е една ретроспекция на целия живот на Станимира досега. „ Никога не съм предполагала, че мога да напиша книга “, споделя искрено тя, само че след години на прекарвания и музи й лишава тъкмо девет месеца, с цел да събере пъзела на личния си метод на живот и да го съобщи в този грациозен справочник за жанр. Но какво тъкмо можете да откриете в него, за какво вътрешният свят е също толкоз значим колкото външния и по какъв начин да се любуваме на живота подобен, какъвто го сътворяваме за себе си, си приказваме през днешния ден със.
В книгата представяш един повсеместен начин на живот – от това по какъв начин да се обличаме до храната и напитките, която избираме. Има ли потребност в България от подобен справочник?
Станимира: Според мен на всички места има потребност от подобен справочник на положителния усет. Разбира се, това е през моята призма, само че аз давам образци с вековни обичаи, които са се утвърдили и тъкмо по тази причина са вековни – остават във времето, а ние можем само да ги подобрим и да покажем нашата позиция. Самата книга е разграничена на пет глави и с изключение на мода, етикет, пътешествия, има и практики за вътрешно рационализиране. Описала съм моят метод на живот, като съм инспирирана от по този начин наречените savoir vivre и joie de vivre или изкуството да живеем добре по френски. Нещо, което би било забавно за читателите, без значение дали са в България, или някъде другаде, без значение дали са на 20, 40, 50 или 100 години. Това е една книга, която носи най-вече ентусиазъм.
Ако би трябвало в резюме да обобщиш - какво за теб е положителният усет?
Станимира: Добрият усет е цялост от цялата ни персона – нещата, които харесваме, нашият светоглед. За всеки положителният усет има друго значение. Той е като един калейдоскоп от всички неща, които са ни се случвали до този миг и преминавайки през нашата призма, ние извличаме най-хубавата есенция от тях.
Ти за теб самата постигнала ли си я?
Станимира: През годините доста съм се търсила, доста пъти съм се губила, само че това е част от пътя и на този стадий бих споделила „ Да. “
Колко време ти лиши?
Станимира: Вътрешният свят се гради цялостен живот и във всеки един миг ние прекосяваме през разнообразни прочувствени положения. Въпросът е по какъв начин ги записваме, обръщаме ли им внимание и дали желаеме да работим върху тях. За страдание, това е много сложен развой, много муден и не става за час-два, за ден-два. Поне при мен не се случи. Интензивно работя върху себе си, откогато съм осъзната. Последните години вселената ми дава знаците, че ходя по верния път и нещата се случват по метода, по който постоянно съм желала. Тогава си отговорих на въпроса за какво чак в този момент ми се случват.
И е значимо човек да го осъзнава и да гледа на всеки един миг от живота си като спирка, на която отсяда, да намерения накъде да продължи и до каква степен желае да стигне. Да си зададе мечтаната цел.
Как обаче стартира твоят път в модата и по какъв начин се стигна до основаването на SV?
Станимира: Винаги съм знаела, че ще се занимавам с хубост. Но и в никакъв случай не съм желала да натрапвам моето мнение за това кое е красиво, а по-скоро съм желала да демонстрирам какъв е моят метод на усещане. Това си пролича от доста ранни години. Знаех, че ще сътворявам нещо красиво, само че не знаех тъкмо къде. Стайлингът беше първата сериозна спирка, на която взех решение, че би трябвало да застана и оттова нататък нещата започнаха да се случват със собствен личен ход. SV е студио, което създадохме с Вяра Бориславова през 2009 година Искахме да покажем нашето виждане за мода, за основаване на някакъв тип изкуство. Искахме да организираме извънредни събития и по този начин се роди концепцията за едно взаимно коопериране. С Вяра бяхме на един вайб, само че скоро по-късно взехме решение, че всеки би трябвало да продължи по обособен път, тъй като двете колкото сме идентични, толкоз сме и разнообразни в посоката, в която гледаме. Затова и до ден сегашен продължаваме да работим по един или различен метод дружно. Аз оставих SV, тъй като посланието зад него е savoir vivre, както и style and vision т.е. нещата, които аз не спирам да развъртвам през годините.
Продължаваш ли да организираш събития?
Станимира: Да, само че те са по-скоро персонализирани, по-малки, по-бутикови.
Има още...
В книгата представяш един повсеместен начин на живот – от това по какъв начин да се обличаме до храната и напитките, която избираме. Има ли потребност в България от подобен справочник?
Станимира: Според мен на всички места има потребност от подобен справочник на положителния усет. Разбира се, това е през моята призма, само че аз давам образци с вековни обичаи, които са се утвърдили и тъкмо по тази причина са вековни – остават във времето, а ние можем само да ги подобрим и да покажем нашата позиция. Самата книга е разграничена на пет глави и с изключение на мода, етикет, пътешествия, има и практики за вътрешно рационализиране. Описала съм моят метод на живот, като съм инспирирана от по този начин наречените savoir vivre и joie de vivre или изкуството да живеем добре по френски. Нещо, което би било забавно за читателите, без значение дали са в България, или някъде другаде, без значение дали са на 20, 40, 50 или 100 години. Това е една книга, която носи най-вече ентусиазъм.
Ако би трябвало в резюме да обобщиш - какво за теб е положителният усет?
Станимира: Добрият усет е цялост от цялата ни персона – нещата, които харесваме, нашият светоглед. За всеки положителният усет има друго значение. Той е като един калейдоскоп от всички неща, които са ни се случвали до този миг и преминавайки през нашата призма, ние извличаме най-хубавата есенция от тях.
Ти за теб самата постигнала ли си я?
Станимира: През годините доста съм се търсила, доста пъти съм се губила, само че това е част от пътя и на този стадий бих споделила „ Да. “
Колко време ти лиши?
Станимира: Вътрешният свят се гради цялостен живот и във всеки един миг ние прекосяваме през разнообразни прочувствени положения. Въпросът е по какъв начин ги записваме, обръщаме ли им внимание и дали желаеме да работим върху тях. За страдание, това е много сложен развой, много муден и не става за час-два, за ден-два. Поне при мен не се случи. Интензивно работя върху себе си, откогато съм осъзната. Последните години вселената ми дава знаците, че ходя по верния път и нещата се случват по метода, по който постоянно съм желала. Тогава си отговорих на въпроса за какво чак в този момент ми се случват.
И е значимо човек да го осъзнава и да гледа на всеки един миг от живота си като спирка, на която отсяда, да намерения накъде да продължи и до каква степен желае да стигне. Да си зададе мечтаната цел.
Как обаче стартира твоят път в модата и по какъв начин се стигна до основаването на SV?
Станимира: Винаги съм знаела, че ще се занимавам с хубост. Но и в никакъв случай не съм желала да натрапвам моето мнение за това кое е красиво, а по-скоро съм желала да демонстрирам какъв е моят метод на усещане. Това си пролича от доста ранни години. Знаех, че ще сътворявам нещо красиво, само че не знаех тъкмо къде. Стайлингът беше първата сериозна спирка, на която взех решение, че би трябвало да застана и оттова нататък нещата започнаха да се случват със собствен личен ход. SV е студио, което създадохме с Вяра Бориславова през 2009 година Искахме да покажем нашето виждане за мода, за основаване на някакъв тип изкуство. Искахме да организираме извънредни събития и по този начин се роди концепцията за едно взаимно коопериране. С Вяра бяхме на един вайб, само че скоро по-късно взехме решение, че всеки би трябвало да продължи по обособен път, тъй като двете колкото сме идентични, толкоз сме и разнообразни в посоката, в която гледаме. Затова и до ден сегашен продължаваме да работим по един или различен метод дружно. Аз оставих SV, тъй като посланието зад него е savoir vivre, както и style and vision т.е. нещата, които аз не спирам да развъртвам през годините.
Продължаваш ли да организираш събития?
Станимира: Да, само че те са по-скоро персонализирани, по-малки, по-бутикови.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ