Как би протекъл разговорът, ако се срещнат Оптимистът и Депресията
Срещнали се един път Оптимистът и Депресията.
Депресията споделила:
- Ти си нищо.
Оптимистът отвърнал:
- Благодаря за комплимента.
- Твоят живот е празен, в него няма нищо хубаво.
- Ако е празен, то в него няма и нищо неприятно също по този начин. И какво излиза – свободен съм!
- Няма обич. Няма богатства. Няма наслади.
- Еднозначно. В рамките на тази реалност съществуват единствено натрапливи илюзии, подбудени от човешкото его. Ние самите сме техни създатели.
- Над този свят е надвиснало страданието.
- Но страдалчество без наслада не може да има.
- Ти ще умреш, без да си осъзнал Истината.
- Е, това пък напълно не е ужасно! Занапред ще имам още толкоз доста животи...
- Наоколо са единствено войни, неистина, низост и съблазни. Земята е потънала в личната си нечистотия. Човечеството е обречено.
- Космосът е популярен. И каквото и да се случва – то е в името на вселенската естетика. Душите ни са чиста сила, която по този начин или другояче, рано или късно, ще се избави от мирската тежест и ще се разтвори в безкрайността на битието.
Депресията споделила най-после:
- Хм... Тук няма да стане... Тръгвам нататък...
Не позволявайте на депресията да ви победи. Нещата не са единствено черни. Всяко нещо има и своята добра страна - би трябвало единствено да й позволите да се покаже.
