Живот в скалите: История за любов, прошка и житейски избори
Срещнахме се с Мария Лалева - дамата, която написа най-дългоочаквания разказ тази година - " Живот в скалите ". За избора да бъдеш дребен, за любовта, прошката и духовността.
Българска национална телевизия: Коя е Мария Лалева?
Мария Лалева, създател на „ Живот в скалите “: Човек, който се пробва по някакъв метод да се бори със личните се предубеждения. Да си вижда стените на пандизите, да бяга от зоната си на комфорт. Да поддържа връзка почтено. Да обича почтено, да плаче почтено, да написа почтено.
Мисля, че няма човек, който да не е чувал за " Живот в скалите " - един разказ, който стартира живота си доста преди в действителност даже да го напишеш.
Да. Аз започнах да пиша един роман и го бях написала по един безусловно автентичен случай в остарелия Созопол, където един български артист в действителност има дребна къща навръх края на, улицата се споделя " Морски скали ", залепена за една доста красива нова къща и там синът ми тичаше един април, с едни рапани в ръцете и крещеше " мамо, мамо, скалите природа ли са? " и кой е основал природата? Бог ли я е основал? Нещо бяха учили в детската градина. Беше на към 4-5 и там беше артистът Досьо Досев и си пиеха добродушно следобеда ракия в пластмасови чаши. Те се закачиха с дребния и стана една доста хубава среща, в която си поговорихме за скалите, Бог, природата, любовта, другарството и аз направих дребен роман от цялата тая история. Доизкусурих я и пуснах два цитата във фейсбук и там се получи това нещо, което беше лавинообразно. Някаква тиха истрия се случи и аз разбрах, че нещо съм оцелила. Не знам какво тъкмо и аз и до ден сегашен като ме попитат за какво по този начин реагират хората на " Живот в скалите ", аз не знам.
Какво те накара да съчетаеш тези разнообразни хора, от друг генезис, с друга вяра. Всъщност кой е Дядо Боже за теб?
Нещо приблизително сред безспорна вселенска мъдрост, която надскача нашите дребни човешки граници и от време на време заядлив дъртак, чиито аргументи не разбирам за какво се случва несъмнено нещо. Дядо Боже безусловно надскача религиите. Тук приказваме за религия. Затова имах потребност от един български турчин - мохамеданин, имах потребност от една безбожница, която ще отхвърля безусловно всеки господ, имах потребност от християнин с всичките му несъгласия с заболяването алкохолизъм, която съм се пробвала да покажа по безусловно всички способи по какъв начин разгражда индивида, по какъв начин убива волята му, по какъв начин го лишава от огромната му душа и от интелекта му. И по какъв начин в последна сметка би трябвало да ти се случи нещо, да видиш огромния знак, с цел да се пребориш и искаш да се пребориш.Трябваше ми един смален модел на този свят, в който ние българите живеем. Ние живеем с разнообразни религии, с друг нрав, с друго образование, само че има нещо, което ни сплотява - Бог е любовта. Любовта е над всяка вяра и над всеки фатализъм. И по тази причина желаех да покажа по какъв начин в скалите - това е нарицателно, не е място. Това е философия и метод на отношение към живота, към близкия, към гибелта, към любовта. Това е най-важното нещо и това сплотява хората. Стига сме били разграничени. Уморени сме.
© Българска национална телевизия
А уморихме ли се да избираме да бъдем дребни? Избор ли е това в действителност?
Да, избор е. Избор е, тъй като даваш превес на страховете. Малкият човек нормално има вяра в страховете си повече, в сравнение с в любовта, която носи. Малкият човек се е научил да назовава обич и когато обича с главата. В главата има доста везни, в главата има доста вярвания, в човешката душeвност, които сме унаследили без да подлагаме на подозрение. Прекалено доста модели има, които споделят това е добра и това - неприятно. Това е вярно и това не е вярно. Когато застанеш - против нещо, което мама и тате са ти набивали в главата, ти в действителност правиш първо вътрешната си гражданска война. И изборът да се подчиниш на този модел и от компромис със себе си да стигнеш до война със себе си, е персонално твой избор. И след това се чудим за какво сме заболели, за какво се пропиваме и търсим отговорния отвън нас. А няма отговорни отвън нас. Човек някакси би трябвало да вижда себе си във всичко хубаво и във всичко неприятно, което му се случва. Първо себе си.
“Има такива хора - бегълци от болката, която са предизвикали. Смешно е, че тичат са такова старание към идната болежка, която ще причинят, като че ли са научили всички уроци на Вселената. И е тъжно. Страхуват се, ужасяват се, че отново ще го създадат, само че нямат сили с цел да изскочат от този обаян кръг. И в последна сметка отново предизвикват болежка, най-много на себе си. Те се влюбват бързо и си потеглят бързо. Малко за тях е задоволително. Много, е плашещо. Всичко, е невероятно за осъзнаване. “
- Марина, из „ Живот в скалите “
Лолова чете Лалева - разкажи ми малко повече за това.
Една доста спонтанна непредвидена среща в Татяна Лолова в Царево. Аз въпреки всичко трептя, тъй като въпреки всичко това е Татяна Лолова - най-голямата. И аз отивам и й споделям " здравейте, аз съм ваша почитателка, желая да ви подаря тези две стихосбирки ". Грабва тази жена тези стихосбирки и стартира да чете. Така ги прочете, че замръзна целия площад. И хвана книгите и вика " аз не мога да схвана за какво това момиче се е записало Лалева, а не Лолова ". Това е огромният човек...
© Българска национална телевизия
„ От нелюбов се разболева човеко, от нелюбов се пропива. От нелюбов съди, от нелюбов е лаком, от нелюбов наскърбява другио. От нелюбов убива. Бега ли си любовта от некого и дяволо незабавно иде. И единствено с обич можеш да го прокудиш чернио. От нелюбов се затрива човеко. От тая по-страшна болест на земята - нема. Она любовта, Боже, е обич и по кое време я невидиш у некой, не се покажува она на всеки. Она сама си знае по кое време да пристигна сред двама и по кое време да си оди. Некои цел живот си верват дека са я видели, па след това заболели и пияници стануват. Видели са я зер, чушки са видели. Нема я. И вътре у них е празно. Кънти на кухо като празна бъчва. Оти поради децата се влачите с години дружно и тровите, тровите към него. А децата са като антени, като сюнгери - чисти. И всичката ви нелюбов попиват и всичката ви неистина. “
- Баба Настасия, " Живот в скалите "
Именно тази история за невярност, за прошката, за избора да продължим напред - видяхме какъв брой доста хора откриха себе си в твоята книга, видяхме, че тя към този момент мъчно може да бъде открита в книжарниците, което несъмнено е голям триумф. Как те одобряват твоите читатели? Ти сега обикаляш и представяш книгата си.
Аз тази книга я забавих, споделих за какво и аз дължах на тези хора първо книгата, второ персоналното ми почитание към тези хора, към това самообладание, тъй като тези хора в действителност си чакаха книгата, тъй като бяха разкрили нещо в нея. Това е моята форма на почитание и любов в отговор на тази любов, която аз получавам. Аз съм ужасна късметлийка. Казвам ви - на всеки поисквам да влезе в една зала, едни хора да се изправят на крайници и да дойдат да те прегръщат, като че ли безусловно постоянно са те познавали. Колкото и скъпо да си платил един триумф авансово, колкото и доста обич да си раздал, тя постоянно се връща към теб. Може би не от същия човек и от същите хора, само че няма нещо, което да си посял в тая Вселена и то да не се върне към теб. Затова споделят " внимавай какво си пожелаваш и какво приказваш, и какво мислиш, и какво избираш да бъдеш ".
Българска национална телевизия: Коя е Мария Лалева?
Мария Лалева, създател на „ Живот в скалите “: Човек, който се пробва по някакъв метод да се бори със личните се предубеждения. Да си вижда стените на пандизите, да бяга от зоната си на комфорт. Да поддържа връзка почтено. Да обича почтено, да плаче почтено, да написа почтено.
Мисля, че няма човек, който да не е чувал за " Живот в скалите " - един разказ, който стартира живота си доста преди в действителност даже да го напишеш.
Да. Аз започнах да пиша един роман и го бях написала по един безусловно автентичен случай в остарелия Созопол, където един български артист в действителност има дребна къща навръх края на, улицата се споделя " Морски скали ", залепена за една доста красива нова къща и там синът ми тичаше един април, с едни рапани в ръцете и крещеше " мамо, мамо, скалите природа ли са? " и кой е основал природата? Бог ли я е основал? Нещо бяха учили в детската градина. Беше на към 4-5 и там беше артистът Досьо Досев и си пиеха добродушно следобеда ракия в пластмасови чаши. Те се закачиха с дребния и стана една доста хубава среща, в която си поговорихме за скалите, Бог, природата, любовта, другарството и аз направих дребен роман от цялата тая история. Доизкусурих я и пуснах два цитата във фейсбук и там се получи това нещо, което беше лавинообразно. Някаква тиха истрия се случи и аз разбрах, че нещо съм оцелила. Не знам какво тъкмо и аз и до ден сегашен като ме попитат за какво по този начин реагират хората на " Живот в скалите ", аз не знам.
Какво те накара да съчетаеш тези разнообразни хора, от друг генезис, с друга вяра. Всъщност кой е Дядо Боже за теб?
Нещо приблизително сред безспорна вселенска мъдрост, която надскача нашите дребни човешки граници и от време на време заядлив дъртак, чиито аргументи не разбирам за какво се случва несъмнено нещо. Дядо Боже безусловно надскача религиите. Тук приказваме за религия. Затова имах потребност от един български турчин - мохамеданин, имах потребност от една безбожница, която ще отхвърля безусловно всеки господ, имах потребност от християнин с всичките му несъгласия с заболяването алкохолизъм, която съм се пробвала да покажа по безусловно всички способи по какъв начин разгражда индивида, по какъв начин убива волята му, по какъв начин го лишава от огромната му душа и от интелекта му. И по какъв начин в последна сметка би трябвало да ти се случи нещо, да видиш огромния знак, с цел да се пребориш и искаш да се пребориш.Трябваше ми един смален модел на този свят, в който ние българите живеем. Ние живеем с разнообразни религии, с друг нрав, с друго образование, само че има нещо, което ни сплотява - Бог е любовта. Любовта е над всяка вяра и над всеки фатализъм. И по тази причина желаех да покажа по какъв начин в скалите - това е нарицателно, не е място. Това е философия и метод на отношение към живота, към близкия, към гибелта, към любовта. Това е най-важното нещо и това сплотява хората. Стига сме били разграничени. Уморени сме.
© Българска национална телевизия А уморихме ли се да избираме да бъдем дребни? Избор ли е това в действителност?
Да, избор е. Избор е, тъй като даваш превес на страховете. Малкият човек нормално има вяра в страховете си повече, в сравнение с в любовта, която носи. Малкият човек се е научил да назовава обич и когато обича с главата. В главата има доста везни, в главата има доста вярвания, в човешката душeвност, които сме унаследили без да подлагаме на подозрение. Прекалено доста модели има, които споделят това е добра и това - неприятно. Това е вярно и това не е вярно. Когато застанеш - против нещо, което мама и тате са ти набивали в главата, ти в действителност правиш първо вътрешната си гражданска война. И изборът да се подчиниш на този модел и от компромис със себе си да стигнеш до война със себе си, е персонално твой избор. И след това се чудим за какво сме заболели, за какво се пропиваме и търсим отговорния отвън нас. А няма отговорни отвън нас. Човек някакси би трябвало да вижда себе си във всичко хубаво и във всичко неприятно, което му се случва. Първо себе си.
“Има такива хора - бегълци от болката, която са предизвикали. Смешно е, че тичат са такова старание към идната болежка, която ще причинят, като че ли са научили всички уроци на Вселената. И е тъжно. Страхуват се, ужасяват се, че отново ще го създадат, само че нямат сили с цел да изскочат от този обаян кръг. И в последна сметка отново предизвикват болежка, най-много на себе си. Те се влюбват бързо и си потеглят бързо. Малко за тях е задоволително. Много, е плашещо. Всичко, е невероятно за осъзнаване. “
- Марина, из „ Живот в скалите “
Лолова чете Лалева - разкажи ми малко повече за това.
Една доста спонтанна непредвидена среща в Татяна Лолова в Царево. Аз въпреки всичко трептя, тъй като въпреки всичко това е Татяна Лолова - най-голямата. И аз отивам и й споделям " здравейте, аз съм ваша почитателка, желая да ви подаря тези две стихосбирки ". Грабва тази жена тези стихосбирки и стартира да чете. Така ги прочете, че замръзна целия площад. И хвана книгите и вика " аз не мога да схвана за какво това момиче се е записало Лалева, а не Лолова ". Това е огромният човек...
© Българска национална телевизия „ От нелюбов се разболева човеко, от нелюбов се пропива. От нелюбов съди, от нелюбов е лаком, от нелюбов наскърбява другио. От нелюбов убива. Бега ли си любовта от некого и дяволо незабавно иде. И единствено с обич можеш да го прокудиш чернио. От нелюбов се затрива човеко. От тая по-страшна болест на земята - нема. Она любовта, Боже, е обич и по кое време я невидиш у некой, не се покажува она на всеки. Она сама си знае по кое време да пристигна сред двама и по кое време да си оди. Некои цел живот си верват дека са я видели, па след това заболели и пияници стануват. Видели са я зер, чушки са видели. Нема я. И вътре у них е празно. Кънти на кухо като празна бъчва. Оти поради децата се влачите с години дружно и тровите, тровите към него. А децата са като антени, като сюнгери - чисти. И всичката ви нелюбов попиват и всичката ви неистина. “
- Баба Настасия, " Живот в скалите "
Именно тази история за невярност, за прошката, за избора да продължим напред - видяхме какъв брой доста хора откриха себе си в твоята книга, видяхме, че тя към този момент мъчно може да бъде открита в книжарниците, което несъмнено е голям триумф. Как те одобряват твоите читатели? Ти сега обикаляш и представяш книгата си.
Аз тази книга я забавих, споделих за какво и аз дължах на тези хора първо книгата, второ персоналното ми почитание към тези хора, към това самообладание, тъй като тези хора в действителност си чакаха книгата, тъй като бяха разкрили нещо в нея. Това е моята форма на почитание и любов в отговор на тази любов, която аз получавам. Аз съм ужасна късметлийка. Казвам ви - на всеки поисквам да влезе в една зала, едни хора да се изправят на крайници и да дойдат да те прегръщат, като че ли безусловно постоянно са те познавали. Колкото и скъпо да си платил един триумф авансово, колкото и доста обич да си раздал, тя постоянно се връща към теб. Може би не от същия човек и от същите хора, само че няма нещо, което да си посял в тая Вселена и то да не се върне към теб. Затова споделят " внимавай какво си пожелаваш и какво приказваш, и какво мислиш, и какво избираш да бъдеш ".
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ