Велислав Стоянов: „Българската музика става все по-цветна”
Срещам се с Вили Стоянов в „ Арт-а ” на Иван Асен, той малко закъснява, само че пък донася със себе си положителното въодушевление. Лидер на музикалната тайфа BrazJz ViliD и един от основните „ виновници ” за Brazzobrazzie – първият фестивал в България, отдаден особено на духовата музика, Вили споделя по какъв начин съгласно него се е трансформирала българската музикална сцена в последно време, с какво ще ни зарадва новото издание на фестивала и какво още му се желае да реализира.
Свириш от най-малко 20 години, по какъв начин се промени българската музика за това време?
Свиря от към 30, и съгласно мен българската музика се промени с това, че стана доста по-цветна, и всяка година става все по-цветна, а това няма по какъв начин да е неприятно и в действителност много ме радва.
Какво липсва на българската музикална сцена?
Мисля, че несъмнено й липсва усет! И преди аз да стартира да се занимавам с музика и в този момент, това, което липсва най-вече на българската сцена, е усет. Въпреки че в случай че би трябвало да сме почтени в този момент има повече усет от преди 20-25 години.
А на българската аудитория?
Ами също усет.
Свикна ли българинът да заплаща за музика? В тази връзка - за какво нямаше вход в Sofia Live Club на представянето на новия албум на на Brazz ViliDJ ?
Да съгласно мен е привикнала, на всички наши изяви е цялостно и хората си заплащат. Защото в последна сметка всичко хубаво, което искаш да си позволиш, коства пари.
А на представянето на новия албум нямаше вход от позиция на това, че искахме да има задоволително доста хора, и също така някои по-млади хора или хора с по-малко благоприятни условия не разполагат с задоволително бюджет за сходни събития, а пък аз не желаех особено на промоцията, някой да бъде спрян поради вход или нещо такова.
С какво ще бъде друго новото издание на Фестивал Brazzobrazzie?
Различно ще бъде с това, че имаме доста забавен посетител. За първи път каним такова хубаво име от джаза във връзка с брасовите принадлежности. Силното начало на фестивала, ще бъде сложено от виртуозния американски тромбонист Джигс Уигам. Който, като се изключи че е президент на Международната тромбонова асоциация, от много години е диригент на BBC Биг Бенд, на Берлин Джаз оркестра, на младежкия Биг Бенд на Берлин, страховит учител, инструменталист, аранжор, изобщо едно необикновено име в джаза.
Кой от многото планове, по които работиш, ти е най-свиден? С кой ти беше най-трудно?
Най-трудно ми беше с един грък, с който свирихме с Мишо. Между другото точно той стана мотив да свирим и в един албум с Дейв Уекъл и Антъни Джаксън. Но музиката, която беше написал този човек, беше толкоз извънредно сложна, че с Мишо я репетирахме най-малко две три седмици преди този момент и сред 4 и 6 часа всеки ден там, и все пак най-после отново се съмнявах дали сме съумели да я изсвирим задоволително добре.
А най-свиден си ми е Brazz ViliDJ, тъй като си е мой.
Чувстваш ли се съумял?
В какво...:)? Ами да, тъй като всичко, което върша ми е прелестно и съм съумял да намеря салдото.
Какво е да си внук на Йосиф Цанков, един от най-хубавите български композитори? Има ли още нещо, което искаш да направиш в негова памет?
Ми не знам какво е. Аз постоянно съм си му бил внук. Нормално си ми е, прави ми удоволствие, гордея се освен с това, че е един от най-хубавите композитори, само че и тъй като е бил изключителна персона. А такива в България са от относителна необичайност. А това, което желая да направя за него е да употребявам всеки вероятен мотив, музиката му да продължава да се чува и да живее.
Ако Мишо /Михаил Йосифов/ не съществуваше...?
Кофти, скучно.
Едно време свирехте в Уикеда?
Това остана някъде в предишното, ние минахме на друго равнище.
Ако можеше да се върнеш обратно във времето, какво би трансформирал в живота си?
Мисля, че нищо.
Какво още би желал да постигнеш?
Основното нещо, което желая да реализира е да продължим традицията да се учи музика и по-специална музика в учебните заведения. Бих желал това да бъде заложено във възпитанието на децата от дребни. Смятам, че това е ужасно значимо, колкото е значим спортът и всички останали познания. Мисля, че би трябвало да се градят положителни знания по музика и изобщо отношение към музиката и изкуството. Защото сега страдаме главно от това – от неналичието на просвета.
Свириш от най-малко 20 години, по какъв начин се промени българската музика за това време?
Свиря от към 30, и съгласно мен българската музика се промени с това, че стана доста по-цветна, и всяка година става все по-цветна, а това няма по какъв начин да е неприятно и в действителност много ме радва.
Какво липсва на българската музикална сцена?
Мисля, че несъмнено й липсва усет! И преди аз да стартира да се занимавам с музика и в този момент, това, което липсва най-вече на българската сцена, е усет. Въпреки че в случай че би трябвало да сме почтени в този момент има повече усет от преди 20-25 години.
А на българската аудитория?
Ами също усет.
Свикна ли българинът да заплаща за музика? В тази връзка - за какво нямаше вход в Sofia Live Club на представянето на новия албум на на Brazz ViliDJ ?
Да съгласно мен е привикнала, на всички наши изяви е цялостно и хората си заплащат. Защото в последна сметка всичко хубаво, което искаш да си позволиш, коства пари.
А на представянето на новия албум нямаше вход от позиция на това, че искахме да има задоволително доста хора, и също така някои по-млади хора или хора с по-малко благоприятни условия не разполагат с задоволително бюджет за сходни събития, а пък аз не желаех особено на промоцията, някой да бъде спрян поради вход или нещо такова.
С какво ще бъде друго новото издание на Фестивал Brazzobrazzie?
Различно ще бъде с това, че имаме доста забавен посетител. За първи път каним такова хубаво име от джаза във връзка с брасовите принадлежности. Силното начало на фестивала, ще бъде сложено от виртуозния американски тромбонист Джигс Уигам. Който, като се изключи че е президент на Международната тромбонова асоциация, от много години е диригент на BBC Биг Бенд, на Берлин Джаз оркестра, на младежкия Биг Бенд на Берлин, страховит учител, инструменталист, аранжор, изобщо едно необикновено име в джаза.
Кой от многото планове, по които работиш, ти е най-свиден? С кой ти беше най-трудно?
Най-трудно ми беше с един грък, с който свирихме с Мишо. Между другото точно той стана мотив да свирим и в един албум с Дейв Уекъл и Антъни Джаксън. Но музиката, която беше написал този човек, беше толкоз извънредно сложна, че с Мишо я репетирахме най-малко две три седмици преди този момент и сред 4 и 6 часа всеки ден там, и все пак най-после отново се съмнявах дали сме съумели да я изсвирим задоволително добре.
А най-свиден си ми е Brazz ViliDJ, тъй като си е мой.
Чувстваш ли се съумял?
В какво...:)? Ами да, тъй като всичко, което върша ми е прелестно и съм съумял да намеря салдото.
Какво е да си внук на Йосиф Цанков, един от най-хубавите български композитори? Има ли още нещо, което искаш да направиш в негова памет?
Ми не знам какво е. Аз постоянно съм си му бил внук. Нормално си ми е, прави ми удоволствие, гордея се освен с това, че е един от най-хубавите композитори, само че и тъй като е бил изключителна персона. А такива в България са от относителна необичайност. А това, което желая да направя за него е да употребявам всеки вероятен мотив, музиката му да продължава да се чува и да живее.
Ако Мишо /Михаил Йосифов/ не съществуваше...?
Кофти, скучно.
Едно време свирехте в Уикеда?
Това остана някъде в предишното, ние минахме на друго равнище.
Ако можеше да се върнеш обратно във времето, какво би трансформирал в живота си?
Мисля, че нищо.
Какво още би желал да постигнеш?
Основното нещо, което желая да реализира е да продължим традицията да се учи музика и по-специална музика в учебните заведения. Бих желал това да бъде заложено във възпитанието на децата от дребни. Смятам, че това е ужасно значимо, колкото е значим спортът и всички останали познания. Мисля, че би трябвало да се градят положителни знания по музика и изобщо отношение към музиката и изкуството. Защото сега страдаме главно от това – от неналичието на просвета.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ