Колорадски бръмбар - всичко за досадния вредител
Сред известните вредители по растенията безспорно е колорадският бръмбар. Той е едно от създанията, които можете да срещнете в градината си дружно с щурци, пеперуди, гъсеници, къртици, листни въшки, стършели, пчели и други. Въпреки името си родината му не е Колорадо, а от Мексико. Все отново има връзка и с американския щат, откъдето е пристигнало името му. През 1859 година този най-известен селскостопански пакостник по картофите по полетата в Колорадо и хората го запомнили с това име.
Тъй като
битката с колорадския бръмбар
с продължава и в този момент, информацията за него ще бъде потребна за всеки.Класификация на колорадския бръмбар
Колорадският бръмбар е с латинско наименование Leptinotarsa decemlineata. Наричат го още 10-ивичест копиеносец, картофена буболечка. Той е главен пакостник по картофените култури.
Наблюдаван е за първи път през 1811 година от Томас Нутъл и е разказан за първи път от американския ентомолог Томас Сай. Бръмбарите са били събрани в Скалистите планини, където се хранят с Solanum nostratum. Родът Leptinotarsa е присъединен към фамилията на бръмбарите Doryphorini, които се намират в подсемейство Chrysomelinae. В него те споделят мястото си с още 5 рода.
Родината му е Америка, само че той адаптивен бръмбар се популяризира бързо и в Европа от 1859 година нататък, както и в Азия. Разпространението му е върху 16 милиона квадратни километра.
Как наподобява колорадският бръмбар?
Всеки, който се е занимавал с развъждане на картофени култури е добре осведомен с това насекомо. Възрастното е с дължина 6-11 милиметра и 3 милиметра ширина. На цвят колорадските бръмбари са оранжево-жълти с 10 присъщи черни линии по елитрата. Името на типа произлиза от тази характерност.
Възрастните бръмбари могат да бъдат комплицирани с лъжливия картофен бръмбар L. Juncta, който не е пакостник, само че също има редуващи се черни и бели линии по гърба. Една от белите линии в центъра на всяко покритие на крилото липсва и е сменена със ярко кафява линия.
Главата и гърдите са розовочервени и имат черни петна по тях.Наблюдава се гръден щит с форма на V.
Яйцата на колорадския бръмбар са продълговати и овални, на цвят розово-оранжеви и дълги до 1 милиметър.
Ларвата е розово-оранжева, от горната страна е изгърбена и има 2 реда брадавици в профил. Главата на ларвата е розова. Дълга е към 15 милиметра.
Снимка: ulleo/pixabay.com Какавидата е оранжево-жълта и е към 10 милиметра дълга.
Ларвите имат 4 стадия на развиване. Главата резервира цвета си през всеки от тях, само че тялото трансформира цвета си до оранжево-кафяво.
Този жанр се характеризира в подсемейството с кръгла до овална форма на тялото, което е блестящо оцветено и елементарни нокти, които се разделят в основата.
Жизнен цикъл на колорадския бръмбар
Женските колорадски бръмбари са доста плодовити и могат да снасят над 500 яйца за интервал от 4-5 седмици. Яйцата са жълти до оранжеви с дължина до 1 милиметър. Обикновено се подават на партиди от към 30 на долната страна на листата на гостоприемника. Развитието им зависи от температурата.
След 4 до 15 дни от яйцата на колорадските бръмбари се излюпват розово-кафяви ларви с гърбица на гърба и два реда тъмнокафяви петна от двете страни. Те се хранят с листата на растението хазаин. Ларвите прогресират през 4 обособени стадия.
Първите са с дължина 1, 5 милиметра, а последните са към този момент 8 милиметра. Първият до трети стадий трае 2-3 дни, четвъртият е 4-7 дни. След постигане на цялостен размер, тя се спуска към почвата и се закопава на няколко сантиметра. След 5-10 дни се появява бръмбарът, който се храни и развъжда. По този метод всеки бръмбар може да премине от яйце до възрастен единствено за 21 дни според от температурата, светлината и качеството на гостроприемника.
Възрастните могат да влязат в диапауза и да забавят появяването си до пролетта. На някои места могат да се появят 3 или 4 генерации през всеки вегетационен интервал.
С какво се храни колорадският бръмбар?
Колорадският бръмбар има мощна връзка с растенията от семейство Solanaceae, изключително тези от рода Solanum. Те са свързани с други растения от това семейство, а точно домата и чушките. Колорадските бръмбари ядат и листата на патладжана и тютюна.
Ларвата на колорадския бръмбар се храни към мястото, където се е излюпила, с долния епидермис на паренхима, по-късно атакуват връхните листа, а по-късно унищожават всички листа на растението.
От своя страна колорадският бръмбар е част от хранителната верига и плячка за хищни животни. Хищниците, които се хранят с ларвите на колорадския бръмбар са редица паяци, оси и мравки. Всички те ядат ларви, яйца или самите възрастни човеци. Има други типове бръмбари, които се хранят с яйцата и ларвите на колорадския бръмбар.
Поведение на колорадския бръмбар
Поведението на колорадския бръмбар е очевидно повлияно от чифтосването. Всички възрастни, които излязат от положение на диапауза са склонни да прелитат дистанции до няколко километра, увеличавайки възможностите си да намерят нов гостоприемник. Женските, които се чифтосват, са склонни да се движат по-малко, до момента в който мъжките се движат повече, с цел да усилят шанса си да намерят повече партньорки.
Снимка: RoyBuri/pixabay.com Докато е на полето Leptinotarsa decemlineata се движи свободно през своето местообитание. Това става както от обширни пешеходни дистанции, по този начин и с полет до близко място.
Възрастните и ларвите през нощта стават неактивни, храненето и напредването са в дневни часове.
Ларвите заобикалят хищници по разнообразни способи - вървене, люлеене, дефектиране. Докато се хранят доста от тях се групират. Основните им способи за връзка са обонянието и зрението. Химичните сигнали, предавани от растенията-гостоприемници могат да бъдат витално значими за връзката и избора на гостоприемник.
Leptinotarsa decemlineata употребява летливи растения за гостоприемници, само че наподобява разчита на визия за местоположението на гостоприемника.
Най-подходящ измежду всички гостоприемници е култивираният картоф, както и други сходни от фамилията му.
Любопитни обстоятелства за колорадския бръмбар
Колорадският бръмбар е толкоз известен пакостник, че е употребен и в пропагандната война. През 1950 година в някогашната Германска демократична република се усилват прекалено колорадските бръмбари и то в миг, когато американски самолети прелитат над територията на страната. Комунистическият режим упреква американците в бойкот против страната и изпраща възпитаници, които да събират бръмбарите, с цел да бъдат унищожени.
Това е част от пропагандната тактика в Студената война, тъй като колорадски бръмбари идват в Европа през ХІХ век дружно с колета с картофи от Америка. Извън всевъзможни пропагандни войни обаче колорадският бръмбар си остава рисков пакостник, измъчващ земеделците на всички места по света.
Борбата с колорадския бръмбар
Когато са на дребна повърхност, възрастните екземпляри се събират елементарно. Срещу ларвите, достигнали трети етап се води битка с химически средства.
Препаратите за растителна отбрана са доста, само че бръмбарите бързо стават резистентни и би трябвало да се сменят постоянно.
Градинарите предлагат за битка с колорадския бръмбар масло от нийм, пепел, ограждане с невени, запарка от люти чушки, с които се пръска, и други национални средства, които са щадящи за културното растение.
Истината обаче е, че всички средства за битка са с временен резултат и щом пръскането спре, колорадският бръмбар още веднъж се появява. Градинарите поучават посевите да се наблюдават непрестанно и при първите появи на картофени бръмбари, те незабавно да се събират на ръка. Колкото и трудоемко да е, това се оказва най-ефикасният способ за справяне с този противник на културните растения.
